Германец ожали българите по морето: Не им е лесно, но...

"На българите никак не им е лесно", казва германец, който е щастлив, че живее в Балчик. 25-минутният филм на МДР, озаглавен "Черноморски рай с някои пукнатини", е добронамерен поглед към България и нейните хора, пише "Дойче веле".
    
Репортерът Данко Хандрик пътува из България с добронамерен поглед.

Да, и той не пропуска да цитира твърдението, че това е най-бедната държава в ЕС, където хората имат най-ниския среден доход. А още в началото на репортажа му става дума и за други проблеми, за които разказва пазачът на фара в Шабла. И най-вече – за напрежението в Черно море, където се сблъскват интересите на Русия и на НАТО.

„Усеща се, че има някакво напрежение, което буди безпокойство,“ казва събеседникът на Данко Хандрик.

"Преди се живееше по-добре"
По-нататък репортерът се среща с 80-годишния Рачко Стойчев, един от първите нефотодобивници в Североизточна България. Рачко е горд с постигнатото тогава и смята, че онази България е била по-добро място за живеене, а от 1991 година страната вървяла надолу. „Преди беше по-добре, имаше ТКЗС-та, хората имаха работа, даваха им част от продукцията, три пъти на ден имаше храна, работното облекло беше безплатно. Сега само за богаташите има“, твърди Рачко.

В Каварна репортерът с възторг снима произведенията на един автомонтьор, който възстановява стари автомобили. А в Балчик се запознава с може би най-интересния си събеседник: 62-годишния Андреас Позур.

Андреас, който живее в Балчик
Позур, който практикува аюрведическа медицина, е женен за българката Валентина, заедно с която си е купил къща в Балчик. Двуетажна къща с лозе, за 40 хиляди евро. Андреас е много щастлив от живота си в България.

Той хвали очарованието на Балчик и разказва пред репортера: „На българите никак не им е лесно. След промените, които всъщност представляваха смяна на системата, на тях им беше много трудно. То и преди това не им е било много забавно, де. Но те мъжки стискат зъби, не се оплакват, продължават напред.“

Андреас Позур се чувства не само добре, но и сигурно в България, цитира го репортерът.

Според Андреас приказките, че България гъмжи от престъпници, били просто тъпи клишета. В тази страна е точно толкова мирно и тихо, колкото в Бавария, казва германецът. Да, българите имат проблеми със структурните промени, с емиграцията и с пандемията, но хората се стягат и се борят, казва Андреас.

„Финансови помощи от държавата почти няма, тоест – хората трябва да си помагат взаимно. Семейството, приятелите – това са много стабилни структури тук. Нещо хубаво, според мен.“ Андреас много сладкодумно описва как българите изобщо не разбират оплакванията на някои германци и коментират: „Да ви имаме проблемите!“. „А ние в Германия често направо забравяме, че живеем в рая,“ обобщава той.

Андреас Позур споменава, че много млади хора напускат страната, а репортерът на MDR открива точно обратния случай: младата българка Бела Йолова, родена в Ню Йорк, която днес работи дистанционно от един чудесен модерен офис край морето в Созопол и казва: „Аз наистина виждам потенциал в България. Разбирам обаче и защо напускат. Но мисля, че държавата има потенциал да се оправи. Тук има много възможности за млади хора, нали виждам и моите приятели, те имат потенциал за развитие. Надявам се, че държавата го знае и ще направи повече за тези млади хора, които искат да останат“.

Едно рок-събитие
Репортерът на германската телевизия открива още една българска тема, за която си заслужава да разкаже на своята публика. Вярно, „Джулаят“ на Камен Бряг едва ли е сравним като потенциал с талантите на младите хора в България, но в репортажа на
Данко Хандрик той изглежда като оригинално събитие, което всеки любител на рок-музиката по света трябва да преживее.

Към края на репортажа си германският журналист ни среща с пенсионера Панчо, който се е отдал на риболов край бреговете на Созопол и с някогашния командир на гранична застава Васил Попов, който и до днес намира оправдание за застреляните източногерманци по българо-турската граница.

Авторът завършва филма за България и поредицата си „От Балтийско до Черно море“ именно с темата за границите – границите по времето на Студената война и границите днес. „След тази среща човек губи ума и дума. И започва да размишлява какво точно е това „граница“? И какви съдби се преплитат около нея? Въпроси, които ние, в сърцето на Европа, днес почти вече сме забравили. Защото тук границите често пъти са просто някаква чертичка на картата…“