Германия и „Столипиново” на една маса за Байрама

Половин фамилия заедно с главата на семейството се прибра в пловдивския квартал „Столипиново” за празника Курбан Байрам, който започна днес и ще весели три дни махалата.

Докато в комшийските къщи на ул. „Чая” точеха ножовете за жертвените животни, в дома на Ерол и Райна подготвяха двойна софра. Те двамата са християни евангелисти, а четирите им деца – мюсюлмани, пише "Марица". 

„Младите не ядат свинско, ние – да. Различно готвим за всички”, обясни 53-годишният Ерол.

В дома му демокрацията дошла без революции и етническо напрежение. Правилото е всеки да вярва, в каквото иска, стига да не пакости на никого. Така домочадието живее в сговор от години.



И макар да не коли овца за Байрама, още преди обяд съсед надникна през дуварите на строящата се в момента къща с еврата от Германия и подаде торбичка с месо. Традицията е по-богатите, които могат да си позволят курбан, да го поделят с останалите. И снахите се втурнаха да слагат тенджерата.

На 50-годишната Райна остана да гледа 3-годишната внучка Гюнеш, накипрена с розова рокля и диадема с цветя. Не е специално за празника, така е всеки ден, обясниха роднините на момиченцето, чието име на турски означава слънце. Хлапето в това време похапваше филия на столче в тясната уличка без асфалт в сърцето на махалата.

А Ерол подхвана разговор за митовете как живеят неговите съкварталци. "Някои си мислят, че отиваш в Германия и парите идват ей така, както си лежиш, от социалните. Ама не. Лесно няма никъде и пари няма, докато не се изпотиш, за ди си ги изкараш”, казва е мъжът.

Да се работи и да се живее според чергата е философията и на комшиите остреща. В техния дом 48-годишната Албена станала рано на празника, поздравила за Байрама майка си и чичо си. 9-годишната внучка Алеф на свой ред й целунала ръка, както повелява обичаят – младите да оказват уважение на възрастните. И тя сложила тенджерата.

По обяд наоколо вече се носеше аромат на зеле от сармите, а жената току повдигаше капака, под който вряха мръвките.

Албена има две дъщери и 4 внуци. За да ги нагости, приготвила и кебапчета. „Нали бачкаме, мъчим се”, описа полукръг с бъркалка в ръка. Тя работи в кухнята на училище в „Тракия”. Не му знае баш името, но е чувала да му казват 60-класното. Щерка й намерила още по-добро място – в мола. „Моят е по строежите от 15 години. Работим, не чакаме на готово.

Благодаря на Господа, че децата са тука, нямаме хора по чужбина”, доволна е от живота жената, която по паспорт е Албена, а за домашните си – Айше.

75-годишната Розичка обаче няма тоя късмет. Но пак не остана сама на празника. Съседско семейство я повикало да помогне с разфасоването на курбана, пък после ще й даде от месото. Жената се докара с жълта блуза, разтвори шарен чадър срещу жаркото слънце, грабна два легена в едната ръка и една кофа – в другата, и заситни към комшулука по ул. „Възход”.

”Бедна съм, нямам си никой. Синът отиде при снахата, не се обажда”, разказа Розичка.

Взима 150 лева пенсия, някога работила в Тютюневите складове. И панкреасът я мори, и артрит е извил ръцете й, но не се дава. Всяка сутрин излизам на разходка, трябва движение и да не оставаш без работа, вярва тя. Съседите не я оставят – все някой подаде една паница ядене.

По-надолу по една от главните улици в „Столипиново” баба Мери извади столче на тротоара, накълца в голям леген зеле и почна да ситни отгоре моркови. Навръх Курбан Байрам задомява внучката, която носи нейното име. Заранта пратили 22-годишната бука да си прави кок. Женихът пък, който първо напечелил пари по чужбина, после се заженил, заминал на бербер.

Точно преди една година младите си обещали да се вземат. И на – сватбата се паднала баш на религиозния празник. 200 човека чака фамилията, та докара с бус маси и столове, а още сутринта по жиците над улицата бяха накачени лъскави помпони.

В отсрещната къща обаче Атанаска не изтрая да гръмне музиката на сватбарите, изнесе уредба, подреди я до каса бира и рано-рано го удари на танци, докато 32-годишният Делчо одере овцата за Байрама.

Всяка година семейството коли животно. Тоя път го взело от Асеновград, излязло към 35 кила. Ще стигне за цялото домочадие – общо към 20 човека в къщата. Ще раздадат и на комшиите, както се полага.

„Още не е сготвила, пък играе - поклати неодобрително глава възрастна жена, седнала на сянка на отсрещния тротоар.- Циганите празнуват така с музика. Истинският мюсюлманин е скромен”.

Как се тачи Курбан Байрам в нейния дом? „Ще хапнем на обяд ще поспим, довечера ще идем на Главната”, описа жената.

Разходка из центъра на Пловдив вече е сред специалните и празнични събития у тях. Сутринта мъжете отишли на джамия, тя и дъщеря й наготвили, баклавата наредили от предния ден. Смогнали да се чуят и с роднините в чужбина. Покрай тях на стари години научила интернета.

„Курбан Байрам е да ти честитят и да ти покажат уважение, а ти на свой ред да почетеш важните си хора. Ядене и пиене всеки ден има. А като вдигаш гюрлутия, само притесняваш комшиите – може болен човек да има, бебе…”, размишлява жената от ул. „Възход”.

Обаче по-после и тя ще иде да види булката на съседите и да честити на младите. По-заможните ще нанижат златна гривна на китката на невестата. Който не може, ще даде един юрган. Всяко чудо и всеки Байрам – за три дни. После животът ще си тече постарому. До Рамазана.