Германска пенсионерка сбъдна българската си мечта

Целият трудов живот на Петра Каленбах минава в Германия, но в крайна сметка тя решава да се пресели в България. Там се сбъдва нейната “българска мечта”. Известният босненски режисьор Сърджан Шаренац засне едночасов документален филм за нейната история, който бе излъчен в рамките на Фестивала за балкански документални филми на “Ал Джазира” в Сараево.

Петра Каленбах е бедна пенсионерка, която решава да напусне родината си и да потърси по-добър живот в България. Тя дори не знае български, няма никакви приятели там, но въпреки това предприема съдбоносната крачка на 65-годишна възраст

В Хамбург пенсията й възлиза на 700 евро, за жилището си плаща наем от 500, а като добавим и другите разходи, накрая й остават около 20 евро. Но Петра мечтае за много повече и вярва, че третата възраст не е просто някакво очакване на смъртта, а възможност да започне нов живот.

Да, тя не знае езика, не може да чете на кирилица, но се надява на по-добър живот в България.
Защото в Хамбург била принудена веднъж седмично да ползва услугите на социалните служби

В Германия смятат за беден всекиго, който получава по-малко от 917 евро на месец. В България обаче Петра Каленбах изглежда като богата германка. Как изглежда пенсията й в сравнение с българския стандарт? 

Шаренац твърди: “Със своите 700 евро тя може да живее добре в България, защото наемът й там е само 155 евро, а не 500, както в Хамбург.

Така й остават много повече пари и може да си позволи да отиде на театър и на кино, да излезе на ресторант. Все неща, които не е можела да си позволи в Германия, макар че е родена там, прекарала е целия си трудов живот там и си изкарала германска пенсия”.

А как я посрещат българите? С какви културни предизвикателства и предразсъдъци се сблъсква Петра Каленбах в България?

Българите я приемат отлично. Още първия ден се запознава със съседката Станка, която живее в същата сграда. Двете започват да си общуват, само дето не говорят никакъв общ език - Станка не знае нито немски, нито английски, а Петра не говори български.

И така, двете сядат пред лаптопа и започват да си общуват с помощта на две компютърни програми за превод. Когато ходи на пазара или се среща с други хора, Петра пак използва компютърния превод.

А в много случаи тя просто си говори на немски, хората си говорят на български - и пак отлично се разбират.

Петра се преселва у нас главно по финансови причини

Но дали единствено поради тях? Може би роля играе и друг феномен: все по-разпространеното усещане за самота на старини в развитите индустриални държави.

Според режисьора Шаренац това е абсолютно вярно. В Хамбург Петра живее съвсем сама, а в България е заобиколена от много повече хора. Те живеят в нейната кооперация, разговарят с нея, част от тях са пенсионери като нея. Тоест “българската мечта” на Петра се е сбъднала.

Тя вече шест години живее в България - в Каварна, където дори открила художествена галерия със свои картини

Много хора от Балканите напускат собствените си страни и търсят щастието си в Германия. Дали този филм не подлага на съмнение стереотипа за Германия като “обетована земя”? Шаренац казва: “Докато снимах “Българската мечта”, аз наистина имах и тази цел: да се противопоставя срещу някои предразсъдъци.

От балканска гледна точка ние наистина виждаме Германия като някаква перфектна страна, най-богатата държава в ЕС. И смятаме, че там едва ли не текат мед и масло.

Моят филм се противопоставя срещу този стереотип и показва, че в Германия има и бедни хора, пенсионери, много от които са работили 35-40 години в своята си страна, но накрая се оказват с пенсия от 700-800 евро, с която е много, много трудно да се оцелее.

Но редом с това аз искам също да покажа на германските пенсионери, че ако не могат да оцелеят с пенсията си у дома, все още има изход и не бива да се отчайват. На Балканите често наблюдаваме съдби на хора, които са работили цял живот, но на стари години не могат да живеят достойно с пенсията си.

И тогава възниква ситуацията, при която в един и същи апартамент живеят цели три поколения: по-младите помагат на възрастните хора, но и самите пенсионери от своя страна помагат на по-младите.

Това е нашето всекидневие”, твърди режисьорът Сърджан Шаренац.