Болен, тъжен, безработен и отчаян продължава да живее Атанас Генчев със спомените от злокобния 7 декември 2006 г., когато автобус падна от моста край Бяла и 18 души отидоха курбан. От 30 пътници Атанас спасява 11, които оцеляват. И до ден днешен той кара автобус и щом стигне до моста спира, отбива в дясно, стои малко и пак тръгва. Така обявеният за "Най-достоен човек" за 2006 г. отдава почит на онези, които не успя да спаси от смъртта. Почти 7 години след трагедията Атанас продължава да сънува кошмари, разказа той в "ДикOFF" по Нова телевизия.
За спасените 11 души Атанас получава статуетка, грамота и 200 лв., което прави по 18,18 лв. на спасен живот. А за шофьора причинил катастрофата Синан Алиев 10 г. затвор, което се пада по 7 месеца за убит живот.&nbsp;Нищо не искам, само едно уважение което не получих, казва Генчев.<br /> <br /> &quot;Автобусът се разпра като консервна кутия, всички пътници около 30, се събраха на 2 квадратни метра. Кой жив, кой вика, кой умрял - нещо ужасно. Почнаха да звънят телефоните на живите и умрелите. Тая картина ми върви като на лента. Дърпам човека, излиза без ръка без крака, стомахаът му разпран като животно. Най-натрапчиви са ми писъците за помощ и звъна на телефоните&quot;, разказва кошмарите си Атанас. <br /> <br /> Като дошли от Бяла има казали да се разкарат. Ако имало още помощници повече хора щели да спасят. На предела на силите си бях. Съжалявам, че, ако имаше още някой, а не да зяпат отгоре, щяхме да спасим повече хора. Имаше хора, които се задушиха и това ми тежи, разказва Атанас.&nbsp;Прибира се на разсъмване и казва на майка му да не светва. По дрехите му имало кръв и мозък. <br /> <br /> &quot;Уверихме се, че ние българите не сме хора. Да помагаме слязохме аз и Ивелин, а горе на моста стояха зяпачи като лястовички като полет за топлите страни, разказва Атанас и допълва - не мислиш, действаш спонтанно. Не на всеки психиката може да издържи това.<br /> <br /> Атанас казва истината за трагедията на някой хора и впоследствие остава без работа. Дори следовател го попитал защо отишъл долу да спасява и да вади хората. &quot;Ако там беше дъщеря ти, нямаше да сляза&quot;, отсякъл Атанас.<br /> <br /> Той искал едно уважение, а получил обиди и останал без работа.&nbsp;Вместо благодарност съселяните му говорили че той отишъл да обира пари и златни пръстени от хората в автобуса.<br /> <br /> Съжалявам, защото си разпилях здравето и останах без работа, признава Атанас. &quot;Сега е много уплашен, стряска се и се лекува, сърцето му е зле, зъбите му изпадаха&quot;, казва майка му. Съвестта ми е чиста. Спокойно мога да ям хляб. Има хора, които ще продължат да не могат да спят&quot;, казва спасителят на 11 живота на злокобния 7 декември 2006 г. край Бяла. /БЛИЦ<br /> <br />