Гей иракчанин получи международна закрила в България
В моята родина се срамувах от себе си и имах непрекъснатото усещане, че съм недостоен и едва ли не престъпник, разкрива Хайтам
Държавната агенция за бежанците (ДАБ) е предоставила хуманитарен статут на хомосексуален иракски гражданин, чийто живот е в непосредствена опасност в родината му. Това съобщи адв. Деница Любенова, която му е предоставила безплатна правна помощ.
Случаят на Хайтам Абдулсаттар Джабар стана популярен след последното издание на София Куиър Форум, където Хайтам разказал историята си в рамките на изложбата „Цирк! Моето различно семейство“. <br /> <br /> Ето и историята на младежа:<br /> <br /> Хайтам е роден в религиозно семейство в Багдад през 1991 г. На 15 години се осъзнава като хомосексуален. В училище и в университета е обект на подигравки поради женствените си маниери. Въпреки това е един от най-добрите студенти, завършва с трето място по успех и получава работно място в университета в Тикрит.<br /> <br /> Днес млад зъболекар, той разказва, че е бил щастлив до идването на така наречената „Ислямска държава“. Избягал от Тикрит в Багдад, след като терористичната организация окупирала града и издала смъртна присъда за това, че е лекар и атеист. „Защо съм атеист, ли?! Вие бихте ли вярвали в господ и религия, които ви преследват и искат кръвта и живота ви, само защото сте хомосексуални?!“, казва той.<br /> <br /> През февруари тази година Хайтам отива на среща с мъж, на която бива отвлечен. Докато биел, непознатият крещял, че гей мъжете са срам за исляма. Питал го как предпочита да го убие – дали да му сипе лепило в ануса — позната практика за убиване на гей мъже в Ирак, — или да му смаже главата. На втората нощ успял да избяга и да се скрие при приятели. От там стига до Турция, а сетне в България.<br /> <br /> В Ирак обаче се разчуло, че той е гей. Дядо му свикал „семеен съд“, на който било решено той да бъде обесен. Според Хайтам това не е истински съд и в него той няма право на адвокат. „Няма полицай или прокурор, нито държавник, към когото да се обърна, защото всички искат моята смърт“, споделя той. „Пред мен стоят два избора: или оставам в България, или умирам в Ирак“, допълва младежът.<br /> <br /> „Благодарен съм от сърце на моя адвокат за нейната безценна подкрепа“, споделя Хайтам минути след като научил за положителното становище на Държавната агенция за бежанците. „България ми даде възможността да осъзная, че съм човешко същество. Същество, което може да се гордее със себе си, да се развива и да служи на обществото. В моята родина се срамувах от себе си и имах непрекъснатото усещане, че съм недостоен и едва ли не престъпник“.<br /> <br /> Макар засега Хайтам да е на сигурно място в България, за съжаление други сходни случаи нямат такъв добър развой. През 2014 г. Върховният административен съд окончателно лиши от възможност за бежански статут камерунския гражданин Феликс Готсаби Сама, който в родината си, заедно с партньора си, станал жертва на престъпление от омраза заради хомосексуалността им. Приятелят на Феликс починал от раните си, а самият той не посмял да подаде оплакване в полицията, тъй като хомосексуалността в страната е незаконна и това би означавало да бъде арестуван от властите, които би трябвало да го защитят като жертва на престъпление.<br /> <br /> В скандалните си мотиви за това да отхвърли жалбата на Феликс срещу отказа на ДАБ да му предостави бежански статут, Върховният административен съд пише: „Дори да се приеме, че чужденецът принадлежи към определена социална група със собствена идентичност, която се възприема различно и е отделена от останалата част от обществото поради съществуващите в страната негативни нагласи, не може да не се отчете обстоятелството, че той е направил свой собствен избор да се причисли към нея“.<br /> <br /> След две расистки нападения в София и поради това, че му предстоеше връщане в родината му от страна на българските власти, Феликс напусна България и понастоящем местонахождението му е неизвестно.<br />