Гинка Станчева на 87 г.: Пожелавам си здраве, обич и разбирателство

Когато стане дума за кино, Гинка Станчева е една от най-обичаните български актриси, а името й неизменно се свързва с това на най-популярния български актьор Апостол Карамитев. А когато стане дума за театър, свързват Гинка Станчева с ролята й на Жулиета, в партньорство с актьора Пейчо Пеев (Ромео), който всъщност е и нейният съпруг и единствена любов в живота. Актрисата от “Любимец 13”, “Специалист по всичко” и “Нощем с белите коне” е единствената, която френски вестник нарича “ла ведет булгар” - българската звезда. На 15 юни Гинка отпразнува 87-годишнина. Да е здрава и все така усмихната й пожелаваме от сърце.

Актрисата Емилия Радева нарича приятелката си “позитивна фурия”, защото винаги е намирала начин да се усмихва и да бъде позитивна. Не се оставя на депресията, а продължила да търси контакт с хората.

Самата Гинка е леко разочарована от липсата на комуникация между хората днес. Преди време в градския транспорт си говорехме един с друг, а сега се качваме и започваме да мажем по телефоните, споделя с усмивка, но и с тъга актрисата. 

Липсва ми напрегнатото ежедневие от преди, но човек свиква с всичко, каза красавицата на българското кино и театър... Лягам си много късно, ставам много рано, пригодила съм се някак към това темпо и то не ми тежи засега. Пък нататък ще видим... Изиграла съм всички принцеси и кралици, за които се сещам, но най-хубавата ми роля - на баба, ми донесе много радост! 

Най-важното е да има обич, доброта и разбирателство. Но над всичко стои здравето 

Всеки ден си пожелавам да съм здрава, и близките ми също, и всички хора да бъдат здрави до последния час, защото няма по-голямо богатство от това. 


В Кан

Като малка мечтаех да стана балерина. Бях много слабичка, крехка, представях си как летя някъде във въздуха, танцувам, разказва детските си спомени Гинка. Но когато баща ми го убиха край Страцин и майка ми остана вдовица с две дъщери на ръце, мечтите ми умряха. Тя просто не ми разреши да се занимавам с балет. Едно лято ме изпрати с нейна колежка на курорт във Велинград - да укрепна малко.

И там беше моето лобно място. Именно на тази почивка срещнах съпруга си Пейчо. Той почиваше във вилата на адвокатите, аз - във вилата на банковите чиновници, каквато беше мама. Толкова много ме е харесал тогава, че всеки ден изминаваше 14 км, само и само да ме зърне за 5 минути. Така започна една силна, но детска любов. След година той беше приет в театралната академия, а аз продължих да си уча в гимназията и пътищата ни се разделиха. Тогава си казах, че въпреки волята на майка ми ще стана актриса. И когато трябваше да се явя в академията, името ми на приемния изпит съобщи Пейчо. Такъв беше редът тогава - по-старите студенти представят новите. Ужас, хем се явявам на приемен изпит, хем краката ми - като подкосени, защото все още бях много влюбена. За мое щастие, ме приеха. 

След много настояване влиза във ВИТИЗ, където учи в един клас с Татяна Лолова, Григор Вачков, Ицхак Финци, Досьо Досев, Хиндо Касимов. 

Там среща и своя Ромео - актьорът Пейчо Пейчев 

По-късно двамата влизат в ролите на Ромео и Жулиета на сцената на Благоевградския театър, стават съпрузи и родители на прекрасна дъщеря. С Пейчо се оженихме, когато бях в трети курс, да не го изпусна. Той вече като дипломирал се артист трябваше да замине по разпределение за Благоевградския театър. След това и аз заминах при него. Целият ми живот е минал само с Пейчо - не съм си и помисляла, че мога да бъда с друг. 

Малко преди да отпразнуват златната си сватба с Пейчо Пейчев, през 2002 г., актьорът си отиде от този свят. Дъщеря й Хермелина пък заминава да прави дипломатическа кариера в посолството ни в Рим, затова синът й Андрей-Константин е поверен на грижите на баба му.


Гинка в ролята на Елена в "Любимец 13"

Гледах Андрей от бебенце. Беше на два месеца, когато майка му трябваше да започне работа. Истината е, че разбирах какво значи човек да се грижи за дете, защото, докато дъщеря ми беше мъничка, не ми оставаше време за нея. Като влезех сутрин в театъра, целият ден отиваше там - репетиции, дневно представление, вечерно представление. След това ме чакаше някаква кола, за да тръгна по мероприятия. Така че не съм разбрала от майчинството. Телефонът ни свързваше тогава.

Загубата на Пейчо е голяма може би и заради това, че бяхме една много голяма любов - първата ми любов в живота. Не мога да кажа, че времето лекува, но така или иначе човек някак си се успокоява, осъзнава философски нещата. Но празнотата е голяма. И до днес актрисата сякаш чува почукването на бастунчето, с което Пейчо е в залеза на живота си, сломен от левкемия. Понякога се отдава на мисълта, че отсъствието на партньора й е временно.

И макар и не на балетни палци, Гинка Станчева е изиграла всички принцеси и кралици в театъра 

Тя е първата българска актриса, която през 1957 г. преминава по червения килим на фестивала в Кан, където филмът на Захари Жандов “Земя” е бурно аплодиран от световния елит на седмото изкуство. Всенародна любов обаче й носят филмите “Любимец 13” и “Специалист по всичко”. 

Но днес играя с огромно удоволствие най-хубавата роля - на баба, казва Гинка, въпреки че внукът й вече е голям. Най-важното е да има обич, доброта и разбирателство. Но над всичко стои здравето. Всеки ден си пожелавам да съм здрава, и близките ми също, и всички хора да бъдат здрави до последния час, защото няма по-голямо богатство от това. Това е единственият начин да се радваме на живота и да сме щастливи!

А колкото до възрастта, невероятната Гинка е готова да се усмихне. Не е приятно, но просто спираш да се гледаш много в огледалото. По-неприятно е, че силите намаляват. Аз не знаех какво е умора, нямах това чувство!

Подготви Паулина БОЯНОВА