Главният прокурор Иван Гешев към ученици от Националния учебен комплекс по култура: За да има прогрес, трябва да възприемаме държавата като част от нас
„Обичам историята, познавам изследвания в тази насока. Няма как без да се изградят правила, които да се спазват от всички, една държава да прогресира и да постига резултати. Ние в голямата си част възприемаме държавата като нещо, което трябва да ни даде благоденствие, нещо, което да използваме. Но няма как да прогресираме, ако това не се промени, ако не възприемаме собствената си държава като част от нас, а не като враг“. Това заяви главният прокурор Иван Гешев при среща с ученици от Националния учебен комплекс по култура (Италианския лицей), която се проведе на 26 октомври 2022 г.
Иван Гешев участва в продължил над час и половина открит урок, който се проведе в рамките на инициативата „Правосъдие в бъдещето - прокурори и ученици говорят за право“, организирана от Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и Камарата на следователите (КСБ). Освен главния прокурор в срещата с ученици от 11-и и 12-и клас се включиха заместник главният прокурор и директор на Националната следствена служба (НСлС) Борислав Сарафов, говорителят на главния прокурор - Сийка Милева, и Ралица Първанова, прокурор от Софийска районна прокуратура и член на Управителния съвет на АПБ.
Главният прокурор отговори и на множество актуални въпроси, поставени от учениците за борбата с корупцията и ролята на съдебната система.
„Наказателното правосъдието е само 10% от правосъдието в България. Останалите 90% са търговски, граждански, административни и други дела, в които прокуратурата не участва. В наказателното правосъдие се постигат 95% осъдителни присъди, 5% са оправдателните. Това е №1 в Европа. Проблемът е, че в тези 5% се виждат всички проблеми на българската правосъдна система. Да приемем, че за тези 10% е виновно едно звено в системата – не полицията, не съдът, а прокуратурата. В останалите 90%, където няма участие на прокурор и полицаи, всичко наред ли е?“. Така Иван Гешев коментира политическите атаки срещу прокуратурата.
Пред учениците главният прокурор припомни, че Наказателният кодекс е от 1968 г., когато още не е имало частна собственост, като уточни, че без годен инструментариум не може да се постигнат добри резултати, каквито българските граждани очакват. „Все едно да ти дадат лъжица и да ти кажат: „изкопай гребен канал до Бургас“, след което: „защо не копаеш, не си се справил“, обясни Иван Гешев.
На въпрос защо Специализираната прокуратура бе закрита и защо наказателните закони не се променят толкова дълго време, главният прокурор отговори: „Мислил съм си, че законите не се променят от безхаберие, но след като видях какво направиха със Специализираната прокуратура, обяснението ми в момента е – не ги променят съзнателно… Казах и на ваши връстници във Велико Търново кои са проблемите. Един от тях е, че ние сме свикнали да оцеляваме поединично в някаква токсична среда, силни сме като индивиди, но имаме проблем с общността, с екипа, с колектива. И затова други нации се справят много по-добре като резултати.“
Главният прокурор разказа и как в чужбина не разбират стандарта в България, според който е необходимо прокурорите да пишат обвинителен акт от 11 хиляди страници, да го разпечатат в 18 копия плюс още две копия – едното за съда и другото – работно за прокуратурата. „В Австрия се внася наказателноправна молба от няколко изречения за хулиганство, в България един такъв обвинителен акт за хулиганство ще е обиколка на Съдебната палата“, сподели главният прокурор за проблемите, които прокуратурата среща с тежкия формализъм в наказателното правосъдие.
Гешев обърна внимание на резултатите от изследване за информираността на българските граждани за законите, според което правосъзнанието е изключително ниско, а над 70% от гражданите не са чели Конституцията, но почти същият процент твърдят, че познават правата и задълженията си, които са посочени именно в основния закон.
„Пълно доверие в съдебната система не може да има. Като влезеш в залата, 50% от хората вътре не те харесват - това са обвиняемият и подсъдимият, защото си ги изправил на съд. От другата страна са пострадалите, част от тях също не харесват магистратите, защото смятат, че присъдата не е справедлива“, коментира главният прокурор. Той допълни, че за повишаване на доверието в съдебната власт трябва постоянно магистратите да обясняват какво всъщност правят, какви са реалните проблеми.
„Моят съвет към вас е – трупайте информация, мислете и сами си изграждайте становища. Не приемайте готови клишета. Една лъжа, повторена хиляда пъти, не става истина“, обърна се към учениците главният прокурор.
На срещата бяха излъчени кадри от видеоархива по дела на Националната следствена служба, по които е работено през годините. На тях се вижда как се правят огледи и следствен експеримент и как се обозначават доказателства на местопроизшествието. Демонстрирани бяха и мобилните центрове за разследване. „Нашата работа е интересна и вълнуваща, но и отговорна, работи се по строго определени правила. Понякога делото тръгва от 1 лист и стават по 100 и повече тома“, каза заместник главният прокурор Борислав Сарафов. Той напомни на учениците, че в интернет мрежата дебнат много опасности и трябва да бъдат внимателни.
Прокурор Ралица Първанова показа на децата прокурорската тога и им разказа за работата си. „Истинското удовлетворение от прокурорската работа идва тогава, когато усетиш, че справедливостта е възтържествувала“, заключи магистратът.
Срещите на представители на прокуратурата и следствието с ученици в цялата страна продължават.