Годишнина: С разстрела на Димата Руснака завърши разпадът на СИК

Преди 15 години в центъра на София куршум в сърцето покоси един от лидерите на групировката СИК – Дмитрий Минев-Руснака. По това време силовата структура стремително се стопява, като за 2-3 години е обезглавена и почти напълно се разпада, пише "Труд".

Разстрелът е извършен в пред заведението „Upstairs” на бул. „Витоша” пред очите на десетки хора в 18.35 ч на 24 октомври 2004 г.

39-годишният сикаджия е придружаван от 8 бодигарда. Изстрелът прозвучава, докато излиза от заведението, още два куршума се забиват в рамката на вратата и в намираща се наблизо кашпа.

Руснака се свлича в ръцете на охранителите. Те го мятат в една от колите и го карат в „Пирогов”, но вече е късно. Престъплението не е разкрито и досега, килърът е професионалист и е заличил добре следите си, твърдят разследващи.

Убиецът дебнел жертвата си от апартамент на последния етаж на Търговския дом на бул. „Витоша”. Жилището току-що е закупено от никому неизвестният депутат от НДСВ Димитър Димитров.

В апартамента тъкмо започвал ремонт и там ходели на огледи само майстори. Стрелецът просто разбива вратата с ритник и заема позиция. А преди да избяга посипва наоколо с червен пипер, за да обърка следовите кучета.

През покрива се прехвърля на съседна сграда на пряката улица „Денкоглу” и оттам се измъква без да остави следи.

Според показания на свидетели втори човек е стоял на входа на близък търговски дом и веднага след разстрела на Руснака е изчезнал. От 2001 до 2003 г. от основателите на СИК са убити пет знакови фигури и смъртта на Руснака бележи края на групировката.

Версиите са много, една от тях е, че Димата Руснака е паднал от „приятелски огън” и свои хора са го поръчали. Друга – че става дума за преразпределение на наркопазара, от който сикаджиите са изтикани.

Нито едно от предположенията на криминалистите така и не можа да бъде доказано. Те обаче са убедени, че килърът е Красимир Станчев-Легионера.

Краси Легионера от Разград служи четири години във Френския чуждестранен легион, после се завръща у нас. Смята се, че той е човекът, довел сърбо-хърватска бригада убийци, подозирана за няколко поръчкови разстрела у нас.
След разкриване на бандата полицаи от СДВР правят опит да задържат и Станчев, но той опира пистолет в главата на един от униформените и успява да избяга. Оттогава и до ден днешен следите му се губят.

Въпреки, че никога не е тренирал нищо, Дмитрий Минев е влиза в редиците на „борците” от началото на демокрацията.



На 16 ноември 1993 г. той, заедно с Красимир Маринов – Маргина, Димитър Джамов и още 50-ина „борци” напада спортния комплекс „Дескрим”, който се смята за територия на групировката на каратистите. Тримата отвличат един от лидерите на тогавашния съюз „Защита” – Слави Бинев и го пребиват жестоко.

Поводът е – тероризирал техен познат. Истинската причина е разпределение на територии за рекет и наркотици. Това слага началото на гангстерска война в София, която завършва с няколко трупа.

След инцидента тримата нападатели са обявени за издирване, бягат в Гърция и се връщат едва когато хора от „Защита” променят показанията си и те са оневинени.

По това време Минев е съдружник в първата „борческа” фирма – „Фортуна Р”.

Тя е създадена през 1993 г. от Иво Карамански и Красимир Маринов – Маргина, а участници в нея са Васил Илиев, Младен Михалев – Маджо, Димитър Джамов и Димата Руснака.

По-късно Карамански обявава война на бившите си съдружници, а в края на 1994 г. Маджо, Румен Николов-Пашата – бивша барета и настоящиият шеф на „Славия” Венцислав Стефанов регистрират фирмата „Интерпетролиум енд партнерс”.

После към тях се включват Маргина, Руснака, Милчо Бонев-Бай Миле (убит през 2004 г.) и Стоил Славов (взривен през 2003 г.). Регистрирано е акционерното дружество „Интергруп енд партнерс”, което става водещо от структурите на СИК.

След убийството на Руснака полицията работи и по версията за интереси в петролния бизнес, но и тя не може да бъде доказана, въпреки фактите.

Само за няколко месеца са убити трима сикаджии, занимаващи се с петрол. Стоил Славов е разкъсан от бомба на 19 януари 2004 година в асансьора на сградата на СИК на столичния булевард „Джеймс Баучър”, заедно с още трима души.

На 30 юли 2004 г. Бай Миле и петима от гардовете му са разстреляни от хора в полицейски униформи. Това стана докато той обядвал в ресторант-градина „Славия”.

При всеки от тях убийството е било предшествано от взривяване на автомобилите им. И тримата са се занимавали с търговия с петрол.

Дмитрий Минев няколко пъти попада в полицейските сводки, но така и не получава ефективна присъда. На 30 декември 2000 г. бомба избухва в мерцедеса му, докато Руснака е вътре, но оцелява и дори не подава жалба в полицията.

За 2002 г. той влиза в топ 5 на най-големите данъкоплатци, след като регистрира доходи от 460 000 лв.

През ноември 2003 г. Димата е задържан за побой и стрелба в дискотека „Ескейп”, когато сикаджии и висаджии, водени от Косьо Самоковеца, направиха масово меле пред очите на 1000 души.

След инцидента от МВР обявиха официално, че Минев е многократно е издирван, регистриран е за рекет, измама, фалшифициране на документи, има и условна присъда.

Залезът на СИК започва през 2001 г. с убийството на Поли Пантев и завършва със смъртта на Димата Руснака. Близки до групировката твърдят, че тя се е самоунищожила заради вътрешни борби и повечето от убийствата на главатарите є са поръчани от бившите им приятели и съдружници.

През 2001 г. куршуми покосяват Поли Пантев в хотел на карибския остров Аруба. Сикаджията първи излиза от групировката заради конфликт със съдружниците си и по чудо се разминава със смъртта на 20 юли 2000 г.

Неизвестен стреля по джипа му с гранатомет по обяд близо до Зоологическата градина на „Симеоновско шосе”, но снарядът се плъзга по колата, без да се взриви.

Следва смъртта на още трима от СИК, сочени като свръзани с наркобизнеса на групата. Евгени Стефанов-Женята, Николай Зарев-Данкина и Николай Петров-Колята падат надупчени от автоматична стрелба. Убийците им не са заловени и до днес.