София, България
19 Апр. 2011, 16:35
828 прочита
0 коментара
Всеки капитал, дошъл отнякъде, е капитал с идеология, която минава в редакционната политика, казва Лозанов за финансирането на медийни проекти
<em>Георги Лозанов е завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски". Доцент и професор във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Св. Климент Охридски’”. В момента за втори последователен едногодишен мандат е председател на Съвета за електронни медии.<br />
С него разговаряме за медийната среда в България, за скандалната сделка за “Труд” и “24 часа”, за реформата в обществените медии и за бъдещето на цифровата телевизия. </em> <br />
<br />
<strong>- Как ще коментирате медийната среда в момента?<br />
</strong> - Бих казал, че в момента медийната среда е накърнена и изнервена. Казвам го във връзка с два отминали периода, в които имаше въодушевление – веднага след 89-та година, когато забравената радост да казваш, гледаш и да слушаш каквото искаш, създаде медийния взрив. Медиите промениха качеството на публичния живот у нас, каквито и претенции да имаме днес към тях, и създадоха демократична партитура на публичната среда. Това бяха медии, които се родиха по гаражите и мазетата, бяха несръчни, любителски. <br />
След това дойде периодът на нормализацията през пазара. Стана ясно, че медиите са печеливш бизнес, с перспектива, повиха се и местни играчи, и чуждите големи инвеститори - Мърдок, ВАЦ. <br />
Както и да оценяваме концентрацията на този пазар, този втори период донесе професионални стандарти, внесени до голяма степен отвън, заедно с цели лицензни формати и така основната част от медиите се професионализира. Преживяхме за втори път приповдигнатост и очаквахме, че пазарът ще направи медиите от само себе си демократични.<br />
<br />
Какво се получи? Големите играчи точно преди кризата си продадоха собствеността и стовариха кризата върху новите купувачи. Това направи конкуренцията безмислостна и доста контрапродуктивна. Почнаха да се нанасят удари, почна да се губи перспективата. Играта престана да бъде креативна. Новите собственици видяха, че ще си върнат трудно инвестицията, трябваше да сменят в крачка бизнес плановете, а старите излязоха хитро точно преди голямата буря. Имам предвид телевизиите и ВАЦ. Тримата големи излязоха. <br />
<br />
Интернет вече беше почнал да си казва думата, да формира зад гърба на традиционните медии дневния ред на обществото по един бърз като комуникация и все още ограничен като аудитория начин. По плашещ, повишаващ изнервеността на традиционните медии начин, и особено за хартиената преса. Интернет създаде най-малкото успоредни електронни версии на хартиеното тяло, които започнаха да стават по-важни от самото него и това изцяло смени бизнес модела и логиката. <br />
<br />
От тази мътна вода най-голямата риба хвана жълтата преса. Тя говореше по онзи малко безотговорно агресивен начин, характерен за интернет и го правеше на хартия. Там се казваха неща, които традиционната преса не можеше да си позволи, тъй като тя живееше в един по-голям конформизъм – да се пази от регулатори, от политици, от всичко, за да оцелее. Но колкото повече се пазиш, толкова по-малък е шансът ти да оцелееш. <br />
<br />
<strong>- Както медиен експерт и председател на медийния регулатор изпитвате ли неудобство понякога от случващото се в медиите? <br />
</strong> - За мен е силно да се каже, защото имам към медиите усещане за свързаност, най-малкото заради моите студенти, повечето от които са персонални лица в тези медии. Затова по-скоро проявявам разбиране, отколкото изпитвам срам. <br />
<br />
Има слагачество от страна на медиите по отношение на властта - и политическата, и икономическата. Ако слагачеството към политическата власт се вижда с просто око, към икономическата власт то е по-дълбоко и е свързано с поведението на медийния мениджмънт и с диктуването на информационните репертоари.<br />
<br />
Има и слагачество към аудитория, и за мен то е по-нетърпимо. Това е медийният популизъм - да се опитваш да разбереш какво аудиторията чака и да й го дадеш, и да я подцениш максимално. Та от тази последната форма на слагачество понякога ми е неудобно.<br />
<br />
<strong>- Стана ли по-ясна напоследък собствеността на медиите? Ето “Труд” и “24 часа” имат за собственици и физически лица. <br />
</strong> - Ами! Четох скоро доклад на Американския департамент, в който липсата на прозрачност по отношение на собствеността е поставена като основен проблем на медиите в България. За пресата има закон, който изисква за да се депозира печатно издание, да се посочи собствеността на физическо, а не юридическо лице, зад което се крият всякакви играчи. Но това според мен не е дало резултат, включително и при продажбата на пресгрупата. <br />
<br />
Да, там се явиха физически лица, но те се явиха в много усложнен спор за това кой по какъв начин е собственик. Нищо чудно този скандал да ги отнесе и двамата и собственикът да се окаже съвсем трети. Имам предвид Любомир Павлов и Христо Грозев, и накрая собственикът да се окаже само Донев.<br />
<br />
Освен това постоянно има подозрения, че това са само видимости на друга собственост. Аз не вярвам в това, не вярвам всичко да е толкова сложно, но самите подозрения говорят, че в аудиторията не е постигнато доверие за това, че знае кой е собственикът. <br />
<br />
<strong>- Какво мислите все пак за скандала в пресгрупата? Една обявена едва ли не с фойерверки сделка, на третия месец едва ли не е пред съд, а собствениците спорят за дялове и капитали. <br />
</strong> - Видяхме, че дори и използването на високи посредничества като Ротшилд при продажбата на вестниците, не успя да ги вкара в ясни регламенти и те влязоха в конфликт, който напомня скандалите от началото на прехода – с много персонални сблъсъци.<br />
<br />
Най-притеснителното е каква е тази сделка, която не е желала да бъде оценена предварително от КЗК. Винаги има някъде зарит проблем на нормативно ниво, който после започва да дава скандални видимости и сделката тръгва накриво. <br />
<br />
Аз се надявах, че новите собственици ще донесат със себе си оздравителна политика за двата вестника, които по понятни причини - във връзка с интернет и с борбата със жълтата преса - са в кризисно положение. А те засега само увеличават размера на кризата.<br />
<br />
<strong>- Виждате ли промяна в двата вестника след смяната на собствениците и главните редактори?<br />
</strong> - Не виждам някаква нова политика засега. Имаше някакви опити единият от двата вестника („24 часа”) да остане при таблоидите, а другият („Труд”)– да отиде към по-сериозната преса, но засега не виждам отчетливост в това. <br />
<br />
<strong>- Имате ли прогноза за бъдещето на групата?<br />
</strong> - Мисля, че вестниците имат потенциала да издържат тази разправия за собствеността. Те много време са модел на независимата преса, хубав или лош, но утвърден в България модел. Хората, които го реализират, са там отдавна. Това е машина, която работи сама и собственикът най-много да развали нещо. Самите WAZ не се намесваха в нейната политика и оставяха машината сама да произвежда, затова тя е научена сама да произвежда. <br />
<br />
Така че не моята прогноза, а моят съвет е собствениците да уредят отношенията помежду си и освен това да дадат необходимите обяснения на обществото, защото информацията не е само стока, а и човешко право. Не виждам логика да се притеснявам за главните редактори, макар че всичко е персонално - един има една роля, друг – друга. <br />
<br />
<strong>- Говори се, че Тошо Тошев ще прави нов вестник, както и кои ще бъдат източниците му на финансиране.<br />
</strong> - Чувам го няколко пъти. Имаме голям проблем с това, че за нашите медии като че ли задачата е да се намерят пари отнякъде. А смисълът е да могат сами в границите на традиционните форми на финансиране – през продажби, от реклама, от малки обяви, от абонатни такси при телевизиите, от реклами и спонсорства да се издържат. И държавата дава не малко пари – 100 млн. лева за обществените медии. <br />
<br />
Навремето тъкмо пресгрупата имаше нещо като лозунг: “Ние сме честни частници”. Това значеше, че те изкарват със собствения си занаят необходимите средства хем за да живеят, и живееха нелошо, хем за да финансират дейността си, което ги прави независими. Защото всеки капитал, дошъл отнякъде – дали от Васил Божков или от братя Диневи , е капитал с някаква идеология, която почва да минава през програмната политика. Затова е важно медиите да се финансират отникъде. <br />
<br />
<strong>- Какво се случва в двете обществени медии – БНР и БНТ?<br />
</strong> - В БНР не се случва нещо особено. Разширяват мрежата си за пренос, за да покрият райони без достатъчно сигнал. Не знам да текат нови процеси. В БНТ тече много тежка и бавна оздравителна програма. Вървят съкращения и според мен това е последната фаза, защото още през 89-а година падането на комунизма завари старата БТ с персонал между 4000 и 5000 души. Оттогава на няколко етапа върви това свиване – по времето на Асен Агов, и на Лили Попова. Има още една крачка да се направи – създаване на нова структура, която да разпредели ролите според това кой какво трябва да върши и на тази база да се вземат кадрови решения. Няма нищо по-лошо от съкращенията като самоцел. <br />
<br />
По света се очаква, че обществената медия трябва да води играта по отношение на качеството, а да не диша праха на останалите. БНТ ще го направи трудно, защото финансовата криза още не е преодоляна. Освен това трябва да осигури програмно цифровия мултиплекс, тоест да създаде още нови програми. <br />
<br />
<strong>- Има ли БНТ капацитет да прави още програми?<br />
</strong> - Би трябвало да има. Не бива търговските медии първи да влязат в цифровата ера, а обществената да остане в предишната. Те трябва непременно да осигурят с програми обществения мултиплекс. <br />
Върху това ръководство на БНТ паднаха тежки ангажименти, но то си знаеше какво го чака. Много настоявах за програмно развитие, виждам, че почват нови предавания, но ми се иска по-пищно и видимо да има промяна, включително и части от програмата да бъдат с комерсиална форма на планиране. <br />
<br />
Много ми се иска в БНТ да има поне едно предаване, което да е лидер в пояса. Да е запомнящо се, да знам, че повечето зрители се залепват на екрана. <br />
<br />
Има сериозен натиск за промяна в обществените медии. По отношение на БНТ натискът идва от процеса, който водят отпадналите от конкурса за генерален директор Люба Кулезич и Светлана Божилова. Те искат да покажат, че това е лош избор. Дават пресконференции, говорят с остър критически тон, не приемат нищо от това, което прави новото ръководство. И на мен ми се иска реформата да върви по-бързо. <br />
<br />
<strong>- В свой доклад Сметната палата настоява БНР да подпише нов договор с БТК за пренос. Оказва се, че работят по стар договор, още от соца, а междувременно мрежата смени собствениците си. <br />
</strong> - Oще навремето в НСРТ настоявахме преносната мрежа да стане собственост на двете обществени медии. Това никога не се направи, никой нямаше воля за това. Сега когато тя има частен собственик, играта е много сложна, минава през търговски отношения. <br />
Знам, че договорът на БНТ с БТК е бил доста неизгоден за телевизията, но са направени някакви корекции. <br />
<br />
<strong>- Има ли реална конкуренция между телевизиите и радиата или всичко е кой да придърпа повече реклама?<br />
</strong> - Не мисля, че конкуренцията е в съдържанието. Радиото за съжаление превзе пространство, в което телевизията засега няма достъп - автомобила. Това е една „пленена” аудитория и колкото по-големи са задръстванията, толкова по-голямо ще е влиянието на радиото.<br />
За сметка на това в дома телевизията е лидер. Но тъй като предаванията на телевизията все повече олекотяват, тя заприличва на радиото като фонова медия - можеш да си вършиш и друга работа, докато гледаш/не гледаш телевизия. <br />
<br />
Истинската конкуренция е между радиото и телевизията заедно и интернет. Телевизията дори е по-уязвима от радиото, защото има борба между екраните. <br />
<br />
<strong>- Кой печели битката за рекламни бюджети в електронните медии? <br />
</strong> - Телевизията и бТВ специално са абсолютно гарантиран победител години наред. Това е предпоставено от факта, че тя беше първата частна национална телевизия. <br />
<br />
Има големи митологии, например че ефирната телевизия е по-ценна от кабелната и сателитната и оттам рекламните бюджети, които влизат в нея, са много по-големи. Това е странно, защото две трети от активните градски хора гледат телевизия през кабел. Но това е абсолютна норма. Явно зрителят е създал такава ценностна нагласа. Сега е същото с цифровото разпространение – очаква се, че който ще се излъчва цифрово, ще усвоява големите рекламни бюджети. <br />
<br />
<strong>- Колко са телевизиите, които ще се качат на мултиплекс на първия етап?<br />
</strong> - Седем са програмите, на които в момента ЗРТ дава право на must carry, тоест правото на задължителен пренос. Законът дава възможност една телевизия да качи и повече от две програми. Парадоксът е, че законодателят в България е дал право повече програми да ползват задължителен пренос, а от друга страна – телевизиите се дърпат да ползват тази привилегия. Дърпат се, защото в момента за тях това е икономическо утежнение, особено за периода, в който ще има успоредно излъчване на аналогови и цифрови програми и те ще трябва да финансират двойното излъчване. <br />
<br />
Датата на цифровото излъчване се отложи за след 3 г. за малките населени места. Големите градове трябва да започнат много скоро двойното разпространение. Засега вървят пилотни излъчвания - на ТВ7 и бТВ. Но това е театър на маса, трябва да се мине към големия спектакъл на цифровизацията на сцена. <br />
<br />
<strong>- “Про БГ” продаде честотите си на ББТ. Има ли спор кой от тях ще качи програми на мултиплекса?<br />
</strong> - ББТ са новите собственици на честотите на „Про БГ”. Законът дава възможност на всеки, който има над 50% покритие на населението на страната, да получи право на задължително разпространение. Така че ББТ са 7-та програма. По-скоро е спорно дали този, който е продал честотите, губи това право. Понеже това не е записано в закона, подлежи на тежка експертиза. “Про БГ” като свързано лице с бТВ би могла по друга норма също да се разпространява. <br />
<br />
Трябва законът да постанови, че право на must carry има този, който последен е придобил честотите. Защото знаете ли какво може да стане? – ББТ може да ги продаде на някой следващ и докато дойде време да се качат на мултиплекса, програмите да станат повече отколкото той може да поеме. Казвам го хипотетично. Има и друг неясен въпрос – докога важи това право? Можеш ли да си резервираш три честоти на мултиплекса и да не ги ползваш три години например? Ако резервираш маса в ресторант и не дойдеш до 1 час, пускат някой друг, ако има наплив. <br />
<br />
<strong>- Медийните монополи притесняват ли ви? <br />
</strong> - Винаги ме е притеснявало това. Смятам, че час по-скоро трябва да има специализиран праг на концентрация в медиите. Това означава най-малкото следното – когато уволнят един добър журналист и той почука на съседната врата, да не му отвори същият собственик, макар и под друго име. Колко телевизии може да има, колко дялове, колко вестници, колко радиа и т.н., трябва да има норма за това. Сега нормата е една трета от пазара. <br />
<br />
<strong>Едно интервю на Даниела Стефанова</strong>
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Инциденти
Смразяващи разкрития: Ето истината за трупа, открит край детска ясла в Русе ВИДЕО 18+
29 Март 2024, 11:40
0 Коментара: