Големите колекционери атакуват закона за културното наследство

13 неправителствени организации на нумизмати, колекционери и историци обявиха в обща позиция законопроекта за културното наследство като "еклектичен, дефинитивно непоследователен, безсмислено рестриктивен, антипазарен”, съобщи “Дневник”.

Законопроектът влиза в противоречия с редица нормативни уредби, посяга към права, които в една демократична държава са гарантирани и би следвало да са неприкосновени, сочи изданието, като цитира документ, подписан от представителите на организациите, сред които са Евгени Сачев от катедрата "Културно-историческо наследство" във висшето училище по библиотекознание и Кирил Христосков от фондацията на Васил Божков "Тракия".
Акцията на нумизматите е втората от този характер - още веднага след внасянето на текстовете от председателя на парламентарната комисия по култура Нина Чилова (НДСВ) и нейни колеги от различни парламентарни групи колекционери и експерти организираха среща, на която остро критикуваха авторите, припомня вестникът. Контрапроявите бяха съпътствани и от критични публикации и изявления на известни колекционери. "Не съм изненадан от това, че има такава структурирана реакция, това е акт на самозащита на собствениците на културни ценности с национално и световно значение", коментира пред "Дневник" Николай Михайлов от ДСБ, който е сред депутатите, работили по законопроекта.
Докато представителите на фондациите и историци поискаха спиране на законопроекта, който обявиха за противоконституционен, собственикът на една от първите частни колекции и председател на фондация "Арете Фол" Димитър Иванов подсказа нов начин за противодействие.”Опитвам се да убедя колегите да не се карат с Чилова и с парламента, а кротко и благо да ги накараме да приемат нашите предложения и да преработят закона”, обясни Иванов, който до 1990 г. ръководи политическата полиция на Държавна сигурност, отбелязва вестникът.
В публикацията са цитирани вече добре известните аргументи срещу проектозакона, основният от които е, че се накърнявала се гарантираната по конституция частна собственост.
Текстовете предвиждат частните колекционери да доказват с документи собствеността си за ценности - национално богатство. Ако не могат да представят необходимите доказателства, те ще са само държатели на антиките, т.е. няма да могат да ги продават или оставят в наследство.
Друга оспорвана разпоредба е тримесечният срок, в който трябва да бъдат декларирани частните ценности. Опонентите на разпоредбите посочват, че срокът е недостатъчен, както и че има редица частни лица, които са придобили по наследство ценности, но нямат документи за тях. Не е ясно обаче какво се случва с антиките, които не са декларирани.
"По същество се предлага експроприация на частната собственост, неоснователно се забранява движението на културни ценности между колекционерите и гражданите, като се предвижда продажбата да става само след тяхната идентификация, на търг, организиран от акционерно дружество", се казва в подписаното становище. Представителите на неправителствения сектор смятат, че така ще се стимулира укриването и изнасянето в чужбина на ценни предмети. /БЛИЦ