Големият род топли душата

Володя Стоянов - Войводата е български композитор, текстописец и изпълнител на народни песни от Македонската фолклорна област. Музикалната си кариера започва като рок изпълнител. През 90-те години на 20-и век решава да популяризира българския фолклор по нов, по-съвременен начин, създавайки авторски песни, в които включва рок звучене. Има редица международни участия - в САЩ, Канада, Италия, Германия, Гърция, Украйна, Сърбия, Македония. Съпродуцент и продуцент е на издадените 16 албума с авторски песни.

Роден е на 3 декември 1960 г. в Петрич. Родът му е от Егейска Македония, от областта, в която са се родили Александър Македонски и Спартак. Дядо му Стоян Темелков Стоянов, българин по народност, е пристигнал с рода си в пределите на свободна България през 1916 г. 

- Володя, повече от 20 години си на сцената, за какво не ти стигнаха?
- Това е сериозен период за всеки творец и изпълнител. Почти във всяка от тези години аз съм се доказал с по един албум. Тези години бяха напълно смислени за мен, постигнах това, което си бях поставил за цел. През следващите мисля да свърша и онова, което тепърва ми предстои, живот и здраве. (Смее се.)

- Какво се промени в личния ти живот за това време?
- Той представляваше един непрекъснат творчески маратон, свързан със създаването на песни, с много концерти тук, в страната. Някои бяха благотворителни, а други в чужбина - пял съм в САЩ и Канада. Опитах се да запазя човещината и добротата въпреки напрежението и стреса, в който живеем. И, слава Богу, след като пиша песни, това е доказателство, че съм успял да намеря правилното решение за естественото състояние на духа по време на криза или по време на стрес.

- Кои бяха повече - приятелствата или предателствата?
- На приятелствата винаги съм гледал сериозно, никога не съм използвал приятел, а когато сме били заедно в някакво дело, то е било заради нашата Родина, заради България, заради народа. Доказателство, че съм искрен в това, е, че до ден днешен аз нямам нито фирма, нито фондация, нито някакви други дружества, в които да консолидирам някакви пари. Моите приятелства са чисти. А когато е имало някъде и предателства, без тях не може, съм гледал по-скоро с едно съжаление за това, че човекът отсреща не ме е разбрал, че той е загубил, в никакъв случай и аз.



- С какво би заменил любовта?
- Любовта не бих я заменил с нищо, защото тя е стожерът духовен, който ражда песните. Без любов няма песни, ако в сърцето ти няма любов, ти не можеш да твориш песни. И то се вижда как този, който твори истински песни, има дар свише и е открит както към Бога, така и към хората. Затова никога не бих заменил любовта с нещо друго, защото тя означава вяра.

- А вярваш ли в любовта “докато смъртта ни раздели”?
- Знаеш ли, любовта е магия. В началото тя е буен огън, който не може да се контролира, той е изгарящ, изпепеляващ. Казвал съм го и друг път - любовта не пита, любовта не дава. Тя взима, без да пита. 

- Какво не би направил за една жена?
- Досега нямам такъв случай да обещавам велики неща, които не бих могъл да извърша, но винаги съм давал надежда. Не бих направил нещо, което би ме отделило от творчеството и песента. Ако тази жена е прекалено суетна и ми постави ултиматум да избирам между песента и нея, категорично казвам - песента.

- Ти си многодетен татко и дядо, какво би казал на младите хора, които все отлагат тази велика мисия да станат родители?
- Това е много интересен въпрос. Ще ти кажа една голяма истина за себе си - Володя Стоянов - Воеводата живее по стария стил, който проповядваха Димитър Талев и други наши класици. Семейството трябва да е многодетно, а главата на семейството да бъде мъж с една оправна жена. Такава, каквато е моята съпруга Евгения. Опитах се да приложа и в съвременните условия това тяхно “старо разбиране”. Още на 20 години създадох семейство, имам деца и вече съм дядо. И да ви кажа, не съжалявам, че поех по този път - може би защото повярвах в истинността на думите на нашите класици, че големият род топли душата. Макар че децата не си приличат едно с друго, те дават утеха и който вярва в децата, той вярва и в Бога. Според мен до всяка жена трябва да стои един истински войвода, мъж, който да умее да обича и да брани.

- Кое е онова, което най-много искаш да оставиш на децата и внуците си?
- Ако бих могъл да изразя с една дума - това е вярата. Моята вяра, която съм наследил от моите родители, от моите деди, от нашите бунтовници, като Ботев, Левски. Тя е истинска, удържала е на проверката на времето и затова днес може би при мен сякаш невидима сила подрежда нещата и аз го усещам. Друго, което бих оставил на моите деца, е любовта към книгата. Имам невероятно богата библиотека и ще се радвам някой ден да споделят моите идеи и мисли, които ме доведоха дотук. В момента живея като един истински певец, като един уважаван творец от всички поколения на нашата родина. 

- Коя е най-голямата ти радост и най-голямата ти болка в този живот?
- Най-голямата ми радост е, когато се раждаха децата ми. Отивах сам до родилното и сам си ги взимах. Това беше много вълнуващо и запомнящо се, защото санитарките ми задаваха един и същ въпрос: “Няма ли да попиташ дали е момче, или момиче?”. Аз казвах: “Не”. “Е, как така, всички бащи питат дали е мъжко, или женско”. За мен е важно детето да е живо и здраво. Пак е момиче, добре дошло на тази земя. И го поемах в ръцете си с истинска радост без грам сантимент за това, че не е момче. А най-голямата болка е, когато хората виждат, че правя всичко от сърце и въпреки това се съмняват. Просто спирам да говоря и си тръгвам с китарата, за да напиша поредната песен. По един достоен начин винаги съм се преборвал с дребните неща, без тях не може в живота. Може би и вярата в песента, вярата в нашата църква, в християнската религия ми помогна да приемам реалността такава, каквато е.

- Мислиш ли, че младите хора на България имат достатъчно място в сърцата си, за да обичат родината?
- Да, те я обичат. Слушат песните, които пишем и пеем, в много от тях се съдържа нашата история. На млади години всички хора се лутат, но в по-зряла възраст сами стигат до тази истина, до която е стигнал баща ми, дядо ми, до която стигнах и аз сега - да обичам всички герои и всички будители на тази страна и този народ, да обичам песните и да създавам нови. Вярвам, че младите хора ще бъдат истински бащи и майки, достойни за своите деца.

- Оптимист ли си за бъдещето на България?
- Напълно. Аз съм зодия Стрелец и това още повече подсилва моята вяра, защото Стрелците са големи оптимисти, при тях песимизмът и завистта не съществуват. Бъдещето на България ще пребъде благодарение на будни умове, с които Бог е наспорил нашата земя. Имаме поети, художници, които непрекъснато ще доразвиват този духовен олтар, ще го дообогатяват и на него ще се молят новите поколения. Така България ще пребъде во веки.

Валентина ИВАНОВА