Горещо проучване как се справят българите заради скъпия ток ГРАФИКИ

Неяснотата около причините за сериозния ръст на цените допълнително съдейства за тази критичност, тъй като не позволява на хората да направят реална оценка

Изследването е проведено на 31 януари 2022г. от Алфа Рисърч специално за предаването „Референдум“ на БНТ. Реализирано е сред панелна извадка от 403 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по телефона.

В ситуацията на енергийна криза и увеличение цените на електроенергията три четвърти от българските домакинства изпитват затруднения и се стараят да предприемат конкретни стъпки за намаляване на ценовия шок върху  семейните си бюджети. Оценките за усилията на държавата за овладяване на кризата остават критични, а очакванията за влиянието на напрежението между Русия и Украйна – песимистични.

Неяснотата около причините за сериозния ръст на цените допълнително съдейства за тази критичност, тъй като не позволява на хората да направят реална оценка, дали правителството действа в правилната посока, или не. Това са част от изводи от проведеното от Алфа Рисърч в партньорство с предаването „Референдум“ на БНТ експресно допитване.

Увеличението на цените на електроенергията рефлектира върху ¾ от потребителите. В най-голяма степен то се изразява в ограничаване потреблението на ток (49%). Значителен дял от хората се пренасочват също към ползване на нощната тарифа (38%), други източници за отопление и енергия (28%), както и подмяна на някои уреди с по-енергийно ефективни (22%). Една четвърт от сънародниците ни не са предприели до момента специални мерки. Причините за това могат да са както невъзможност да се ограничи повече потреблението, така и липсата на такава необходимост (най-вече защото енергийните разходи за отопление не са свързани с електричеството).

Същевременно, мнението за предприетите от държавата мерки за подкрепа на бизнеса и домакинствата е противоречиво. Изцяло позитивна оценка изразяват едва 10%. Доминира нагласата, че се правят отделни неща, но не се използват всички възможности (49%). Значим е делът и на най-недоволните и ощетените, според които държавата не предприема мерки (41%). Бъдещ ръст в негативните оценки за ролята на управлението в справянето в енергийната криза може да доведе и до социално напрежение с трудно предвидими ефекти.

Причините за увеличението цената на тока остават неясни за 63%. На противоположното мнение, определяйки се като информирани, са 37%. Само по себе си това е сериозен проблем пред комуникационната политика на правителството, тъй като криза, която касае голямата част от българските домакинства и пряко влияе върху бита и потреблението им, продължава да е с неизяснени причини. Респективно, когато не знаят предпоставките, хората не могат да оценят правилни, или неправилни са предприеманите мерки.

Поляризирани са очакванията на българите за развитието на енергийната криза. С минимален превес са страховете – 54% се опасяват от режим на тока, а 55% от влошаване на ситуацията в резултат от напрежението около Русия и Украйна.

Домакинствата предприемат каквото е по силите им, за да намалят последствията от кризата. Това в съчетание с убеждението за още неизползвани от държавата възможности прави хората по-чувствителни към действията на управляващите. Всяка грешка на правителството би предизвикала обществена критика, но и всяка успешна стъпка би получила своевременно одобрение.