“Руски фермер използва мини, за да опази земята си от крадци, предаде Би Би Си. 73-годишният Александър Скопинцев заложил три мини в земеделския си имот, които предварително собственоръчно бил направил в гаража си“. На пръв поглед – добро намерение, мотивирано от отчаянието на един стопанин да се справи с престъпността в задния му двор. Но всъщност си е идиотщина да използваш топ, за да стреляш по мухи.
Алексей Петров не е топ, нито пък българските престъпници са мухи. Но е обявен за Трактор. Нещо подобно на руския пенсионер е направила българската държава с употребата на този Трактор. Ти го пускаш да оре народната нива за благото на обществото, той мачка наред &ndash; хора, съдби, политици, конкурентен бизнес, граждани. Тава дочуваме от масирана престрелка в публичното пространство на тема &ldquo;чий е Трактора&rdquo;, изпуснат от контрол.<br /> <br /> Кой е построил верижната машина е сигурно много интересно ( особено, ако се докаже умисъл), но далеч, далеч по- важно е как е била употребена и какво е сторила тя. В това отношение акцентът е абсолютно изместен в яростния спор и това няма как да е случайно. За мен звучи издайнически надвикването: колкото по-силно някой крещи, сочейки виновник за внедряването, назначаването и покровителстването на Алексей Петров в най-долния етаж на престъпността като агент на службите, толкова повече става ясно, че шумът по тази тема се опитва да заглуши безкрайно по-важния въпрос как точно е бил употребяван.<br /> <br /> Ако не съм ясен, ще дам простичък пример. Всяка машина може да бъде опасна. Банцигът може да реже дъски, но и глави. Локомотивът може да вози, но и да гази. А за вредата от газовете, за смъртността от автомобилните катастрофи, които взимат повече жертви по пътищата отколкото някоя от вечно бушуващите локални войни по света, какво да кажем? Ами дайте да се откажем тогава от автомобилите!<br /> <br /> И друг пример мога да дам- от най-лесните, защото ми е под ръка. Като съм назначен за Главен директор на БТА от президента Желев да не би да съм бил негова маша? Нищо подобно, стигнахме в конфликта си дотам, че той тайно ( и до днес не си признава) заговорничеше за моето отстраняване от същия пост и в наше време като се срещнем, продължаваме да не си говорим. Смея да твърдя, че бях и си останах &ldquo;човек&rdquo; на колегите си от БТА, огромната част от които се подписа през 1990 г. под искане да заема този пост и не случайно почти също толкова от тях три години по-късно пак направиха подписка, но този път с настояване, адресирано лично до Желев, да не бъда отстраняван ( макар колегите много добре да знаеха, че не Желев формално решава въпроса).<br /> <br /> Поемам риска да припомня това, за да покажа, че несъгласният с висшата инстанция винаги има избор, който може да заплати скъпо, но да запази достойнство. Филчев явно не е бил готов на това.<br /> <br /> А нима кариерата на премиера Бойко Борисов не е производна на царската воля? Това прави ли днес Борисов царски слуга?<br /> <br /> Ако някой е съгласен по принцип с факта, че назначаването на когото и да било не е доживотна гаранция за неговата обвързаност с &ldquo;назначителя&rdquo;, тогава ще трябва да понесе и следните разсъждения: не назначаването на Алексей Петров е главният въпрос, който чака своите отговори в острата политическа схватка, която се разрази по темата. Същото в пълна сила се отнася до назначаването и до по-късните прояви на главния прокурор Никола Филчев, който в момента заема първото място, почти в тандем с Волен Сидеров, в неистовото усилие разговорът да се сведе до това кой именно бил виновен за назначаването на Алексей Петров като някакъв агент.<br /> <br /> Връх на абсурда е тази претенция на бившия главен прокурор. Той получи поста си при управлението на същия Костов, когото сега иска да изяде с парцалите, н тогава е слушкал смирено ( в нарушение на задълженията и правомощията си) , подчинявайки се на някакво си размахване на пръст. Това си призна внезапно проговорилият (едновременно за две телевизии) тази сутрин патологичен мълчаливец Филчев, хвалейки се злополучно, как искал да осъди Костов за приватизацията на Кремиковци, но онзи му размахал пръст и съответно нищо не станало.<br /> <br /> Ами да го беше осъдил, ако е имало за какво! Главният прокурор не е подчинен на премиера и ако не е мекотело не би трябвало да си прибира пипалата, щом му размахат пръст!<br /> <br /> Когато Филчев нарушава правилото си да мълчи, за да не изтърси като гузен арестант някоя улика срещу себе си, обикновено ръси каруцарски цинизми, глупости или оксиморони. И този път остава верен на себе си с цветистите обиди срещу опонентите си, но след псувните му ( по адрес на репортер на БТА и на депутат от бившето Народно събрание), това не е новина.<br /> <br /> Новина е обаче да чуем как в необуздания си гняв прави услуга на най-омразния между омразните му &ndash; на самия Иван Костов. Ето какво казва сега Филчев, който едновременно твърди, че врагът му е най-големият престъпник, а в същото време се оказва, че по онова време в качеството си на премиер непрекъснато искал да бъдат съдени &ldquo;другарчетата му&rdquo;:<br /> <br /> &bdquo;Костов най-много е ходатайствал за назначения, за повишения и за даване под съд на негови другарчета&rdquo;, пише днес в. &ldquo;24 часа&rdquo;, цитирайки Филчев.<br /> <br /> Това изявление е първото истинско доказателство, произтичащо от възможно най-компетентния за целта източник, в подкрепа на дългогодишните твърдения на самия Костов, че е искал да се бори с корупцията, но са го спъвали. Филчев дори сам се посочва като главен препъни камък.<br /> <br /> От думите на бившия главен прокурор излиза, че Костов най-много е настоявал Филчев да си върши работата &ndash; кой, ако не тогавашният премиер е знаел за далавери на &ldquo;другарчета&rdquo; му ( както ги нарича Филчев). Но Филчев, както излиза, имал волята и силата да не се подчини. Което е вярно. Известно е, че не засегна никакви &ldquo;другарчета&rdquo; ( въпреки настояванията на Костов, по думите на самия Филчев). Но когато прозрял необходимостта от съд за приватизирането на Кремиковци, Филчев решил да се подчини на &ldquo;размахания пръст&rdquo; на Костов. В интерес на кого и на какво е бездействал цели 8 години Никола Филчев?<br /> <br /> На такава &ldquo;атака&rdquo; от проговорилия от Германия &ldquo;скромен пенсионер&rdquo; ( както Филчев сам окачестви себе си тази сутрин, дразнейки вероятно истински скромните пенсионери, които и до съседното село не ходят поради немотия), Костов може само да благодари.<br /> <br /> Много пластове има в разораната от Трактора целина и не е само Октоподът, който като торен червей наднича от браздите. Изваден на светло, той все пак е относително лесна плячка за гарваните, за които е знайно, че един другиму око не вадят. Но поне едно нещо се изясни с изпълзяването на Филчев, който скромно се беше окопал, но си изпусна нервите и се саморазобличи. С такъв главен прокурор, който дори не е в състояние да изгради една логична теза, без да изпадне в противоречие с главната нишка в обвинителната си пледоария и да похвали противника ( без да го проумява), никак не е чудно разрастването на разни дребни паразити до жилави октоподи, засмукали цялата държава.<br /> <br /> Горки(ят) Филчев се оказа на дъното като герой на Горки. Това се получава засега от дълбоката оран на Тарктора.<br /> <br /> На мястото на Костов бих почерпил Филчев за тази услуга да обясни сам със собственото си бездействие механизма на провала на борбата с престъпността. А дали почерпката ще се изрази в &ldquo;носене на цигари&rdquo;, това зависи от онези, от които сега се очаква да покажат волята &ldquo;да вържат трактора&rdquo;, за да е &ldquo;мирен октопода&rdquo;. Ако не успеят, май ще трябва да започнем да се пазим с мини сами, като онзи руски селянин.<br /> <br /> Иво Инджев<br /> <br /> <a href="https://ivo.bg">https://ivo.bg</a>