Горнооряховското бойно знаме е ветеран от четири войни. То е единственото, което е шито у нас и участва в най-важните сражения за Освобождението на България. Реликвата, която е изработена в навечерието на Априлското въстание през 1876 г., се съхранява в Националния военноисторически музей, а нейно копие пази Историческият музей в Горна Оряховица.

По време на подготовката на Априлското въстание в Горна Оряховица, оказал се център на Първи революционен окръг, председателката на женското дружество “Просвета” Елена Грънчарова, спасителка на града, получава задача от Революционния комитет да ушие знамето и заедно със сестра си Вангели и две техни братовчедки ушиват няколко знамена, предназначени за различните чети, които ще участват в Априлското въстание.

Бойното знаме, развято от 13-те въстаници, преди да влезе в сражение, е пленено поради предателство и отнесено в конака в Търново. Съдбата на знамето щяла да бъде трагична, ако не се появил генерал Гурко заедно с Предния отряд, който на 7 юли 1877 г. освобождава Търново и превзема конака. 

“Тогава две млади момчета откриват знамето, разказват историята му на генерала. Той бил силно впечатлен и решава да го връчи на Четвърта опълченска дружина. Така Горнооряховското бойно знаме става второто, заедно със Самарското, което участва в най-важните боеве при Стара Загора, Шипка и Шейново - разказва директорът на горнооряховския музей Пламен Мадемов. - Важното е да се отбележи, че Самарското знаме не е шито в България, а Горнооряховското е единственото, което е българско и се сражава в най-важните битки” - уточнява Мадемов.

През 1881 г. Самарското знаме е предадено в двореца, но Горнооряховското продължава да е действащо и е зачислено към тогавашната 20-а пловдивска дружина. В навечерието на 6 септември 1885 г. командирът на Втора дружина решава, че за Съединението е редно да закълне своите войници за вярност под такъв героичен флаг. Войниците положили клетва, начело с Горнооряховското бойно знаме и водени от майор Данаил Николаев, тръгват срещу правителствената резиденция на Кръстеви, свалят губернатора и обявяват Съединението на двете части на разпокъсана България.

Знамето участва и в Сръбско-българската война от 1885 г. След това е предадено в София, като от 1946 г. се пази в Националния военноисторически музей, а копието, създадено в началото на 90-те години, се съхранява в Историческия музей в Горна Оряховица. Върху него е извезан лъв и думите: “Свобода или смърт 1876”.

Никола ЧОЛАКОВ, Горна Оряховица