Близо милиард левове, вложени от физически и юридически лица в българските банки като високолихвени депозити, може да изгорят при фалит или обявяване в несъстоятелност на финансовите институции. Това съобщава в. "Шоу", позовавайки се на експерти от банковия сектор. Въпреки, че държавата гарантира влогове до 100 хиляди лева реално няма никаква гаранция, че те ще бъдат изплатени.
Т.е. гарантирани са само определени влогове, които са според Общите условия на самата банка. Голяма част от останалите депозити горят при фалит. Това е ясно упоменато в Закона за гарантиране на влоговете. Той гласи, че:
„Не се изплащат гарантираните размери на влоговете в банката на:
1. Лицата, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага към своите вложители;”.
Под влогове с привилегировани лихвени условия могат да се приемат именно депозитите за суми около и над 100 000 лв. Обикновено за такива суми банките предоставят възможност за индивидуално договаряне на лихвата. Разбира се тази лихва ще бъде различна малко или много от стандартните. Наличието на този факт поставя депозита в категорията описана по-горе. В последните месеци обаче ставаме свидетели на невиждана агресия на българските банки за привличане на депозити от населението. Телевизионните екрани и страниците на вестниците са пълни с оферти за вложения в различни банки, които предлагат примамливи лихви за кратки срокове или за фиксиран период. Тези лихви обаче не са включени като лихвите, които се изплащат по Общите условия на съответните банки и попадат в категорията на преференциални такива. Това автоматически означава, че при фалит или несъстоятелност на съответната банка депозитите няма да бъдат изплатени от Гаранционния фонд. Става въпрос може би за суми от порядъка на поне 1 милиард лева. Няма точна статистика колко е стойността на депозитите, които са с преференциални лихви. Самите банки също не са особено дружелюбни, когато им се поиска подобна справка. Истината е, че много хора си вложиха парите в последните месеци именно във влогове, които не са гарантирани реално. Голяма част от тях са подведени от агресивната рекламна кампания и обещанията за високи лихви. Някои банки вече предлагат годишни лихви от 10 процента. Други примамват с краткосрочни тримесечни депозити също с високи лихвени нива, трети пък с оферти за по-голям срок на влоговете, но още по-високи лихви. Предложенията са много и все по-примамливи. Това е нормална пазарна практика. В случая коварното е това, че се укрива от масовия клиент, че тези депозити не са гарантирани. Това го знае всеки банкер, знаят го голяма част от политическите мъже, но те мълчат. Това мълчание подозрително говори за съгласуваност между тях. В някои случаи за подобни примери се използва терминът „картелиране”. Статистиката сочи ,че най-масовите депозити на хората са от 20 до 50 хиляди лева. Те обаче ще бъдат покрити от фонда само ако са по Общите условия за ползване на лихва от самата банка. Всички преференциални и специални по видове влогове не попадат под защитата на Гаранционния фонд. В момента има десетки хиляди депозити в различните банки именно с такива условия. Което ще рече ,че значителен брой домакинства са си дали парите с надежда за по-високи доходи, но могат да останат излъгани. В България банковата система все още е здрава и няма фалити. Финансовата криза в световен и европейски мащаб обаче вече засегна и нашата страна и според експертите ще се развива тепърва. Факт е, че повечето банки в България са с преобладаващо чуждо участие. Голяма част са гръцки като например Алфа банк, Банка Пиреос, ОББ, бившата Пощенска банка и др. Френски са Експресбанк и Банка Париба, Булбанк е италианска, Инвестбанк е руска, Токуда е японска, Банка ДСК е унгарска, Демирбанк е турска и т.н. Те са зависими силно от политиката на своите централи в чужбина. При положение ,че системата в Европа е силно разклатена съвсем обяснимо е банките–майки да изтеглят част от паричния поток от българските им дъщерни клонове. Това би означавало срив в ликвидността и проблеми в бъдеще. Видно е, че левовият финансовият ресурс в България е скъп, което е една от причините за високите лихви. Силно свитото кредитиране пък означава, че банките трудно се разделят вече с готовите си привлечени пари. Допълнителен проблем може да се очертае и огромната фирмена задлъжнялост. Това е бомба със закъснител ,която може да избухне всеки момент. Като цяло общата икономическа картина е тревожна и именно това кара банките да бъдат агресивни в привличането на средства и силно консервативни в раздаването на кредити. В Закона за гарантиране на депозитите има още няколко спорни пунктове. В него пише, че не са гарантирани влоговете на:
5. Съпрузите и роднините по права и съребрена линия до втора степен включително лицата по т.2, 3 и 4;”.
Текстът ясно посочва, че право на ползване на депозита има само неговият титуляр или лицето, в чиято полза е направен той. От такава гледна точка спестяванията не са напълно гарантирани за този, който ги е направил. При определени обстоятелства само той може да получи сумата. В случаите, когато по обективни причини титулярът или ползващото лице не са в състояние да получат сумата (при смърт например), въпросът какво се случва с депозита остава открит. Вероятно са възможни и други варианти, но като цяло това предвижда законът.
На последно място, но не и по значение, е третирането на депозитите, служещи за обезпечение при кредити. Законът предвижда от депозит с тежести или служещ за обезпечение да се приспаднат от размера на гаранцията задълженията на титуляра към банката. Истината е ,че тези точки са детайлно описани в закона. Те обаче не се обясняват на клиентите, които идват да си вложат парите. Банките и държавните институции не са скрили текстовете от гражданите, но не ги и предлагат. В това няма нищо незаконно, нито пък действията им са в разрез с правилата. Просто се скрива част от истината за т.нар. гарантирани влогове. Предлагат се и се представят високите лихви и други атрактивни условия без да се обясняват рисковете за тях. До скоро действително нямаше опасения за банкови фалити и всичко в системата беше наред. Въпреки, че държавата има няколко буферни механизми да предпази банките от фалити, подобна развръзка не е изключена за част от трезорите. Най-силно са заплашени тези, които са раздали голям брой рискови кредити, както и банките, които са собственост на чуждестранни институции, имащи сериозни проблеми. На този етап проблемите в системата са все още в латентна фаза, но ако кризата се задълбочи, те ще излязат наяве. Законът не позволява да се пише кои трезори в България имат проблеми с банките – майки, но във финансовите среди те се знаят. Ако се стигне до нежелани фалити отново хиляди хора ще изгърмят със своите влогове именно заради липсата на достатъчна прозрачност по отношение на гаранциите за техните депозити. Така високите лихви и лесни пари могат да се окажат коварен капан за много вложители и те за пореден път да изпият по една студена вода. Законно... /БЛИЦ