Господ опазил д-р Петър Берон, ученият изгубил 3 литра кръв в болница!

Ученият зоолог и политик д-р Петър Берон е роден на 14 март 1940 г. в София. Специализира биоспелеология във Франция (1967) и паразитология в Прага (1970). От 1993 до 2005 г. Петър Берон е директор на Националния природонаучен музей. И макар че вече е пенсионер, той продължава да е председател на Научния съвет към музея. От 1985 г. е председател на Българската федерация по спелеология. Има експедиции и самостоятелни пътувания в повече от 90 страни в света. Специално за в. „Доктор” ученият разказа малка част от невероятните си преживелици.

- Д-р Берон, лежали ли сте някога в болница?
- Случвало се е. Последният път беше преди две години. Спука ми се язва на дванадесетопръстника и ми изтекоха три литра кръв. Наложи се да полежа 3 – 4 дни в болница, докато ме възстановят. Когато си тръгвах, ми дадоха към два метра дълъг списък с ястия, които да не ям. Първоначално спазвах режим. После си подкарах, както си знам – ям каквото ми се яде.
Лекарите ме предупредиха, че след този инцидент с язвата трябва да съм винаги на не повече от половин час път от добра болница. Защото, ако тръгне кръвоизлив, не може да се спре по друг начин освен с хемостатици в болница. А пък аз ходих през февруари в едни пещери в Лаос, спусках се в пропасти. Преди три месеца ходих сам в Кения – направих шестдневно пътуване с водач по високите планини там, на 5000 м височина. Ако се беше спукала язвата, направо си умирах, без никаква възможност за спасение.

- На какво разчитате?
- Господ ме пази и вече съм на 77 години. Цял живот съм пътувал по най-различни страни. Живял съм дълго време в Африка, в тежки условия. Три години живях в природен резерват в Нигерия и седем пъти карах малария. Едва не умрях. Преболедувах всички видове малария – терцияна, тропика, куартана.

- Как се лекувахте там?
- Знаех за опасността от малария и уж вземах всеки ден хапове, но пак се заразявах. Когато започне да ме тресе, знаех какво е и взимах сутрин и вечер двойни дози от лекарството. На другия ден си правех и инжекции с новокаин. Ако това не помогне, си отиваш на оня свят. На мен ми се размина.

- Не ходихте ли да ви лекуват местните шамани?
- Не. Но не мислете, че тамошните лечители не си разбират от работата. В една от книгите ми за Африка има глава, която се казва „Фелдшерът ни праща на знахар”.
Нигерия е страна със сто милиона население, а
 
има само 800 лекари
 
И то работещи в градовете. Огромната част от населението се лекува при местните лечители. Тези хора са много добре подготвени. Така е и на други места по света. В Мадагаскар например, за да станеш комбияса – традиционен лечител, трябва да се готвиш седем години. Трябва да познаваш стотици билки и приложението на частите им.



- Разкажете вашата история с местния лечител в Нигерия.
- Живеех в центъра на резервата, на 100 км от най-близкия град. Една нощ ме извикаха полицай и местният фелдшер с молба да закарам жената на полицая при знахар в отдалечено село в гората. Само аз имах високопроходима кола, едно малко сузуки. Жената си беше счупила крака на няколко места, счупените кости стърчаха от плътта. Сложихме я на дюшек и потеглихме през гората. Не знам как тази жена издържа по неравностите, минавахме през корени на дървета, реки, проходи в скали, затова друсаше ужасно. Предложих да я карам в болница, защото за такова счупване трябва рентген и хирургия. Но полицаят и фелдшерът бяха категорични, че знахарят ще помогне на жената. Мислех си, че ще умре по пътя. Накрая стигнахме в селото. В двора на знахаря бяха нахвърляни десетина рогозки, на които лежаха болните. Оставих жената и се прибрах. След три месеца ме спря полицай и взе да се кланя и да благодари, че съм закарал жена му със счупения крак на знахар. Жената се оправила, костта й зараснала и ходела нормално. Убедих се, че тези лечители са много подготвени и въобще не трябва да се отнасяме презрително към тях. Дори медиците трябва да изучават какви билки използват знахарите и какво правят изобщо, за да лекуват толкова успешно.

- А вие пиете ли билки?
- Обикновено пия чай от мента. Кръвното ми е нормално. Когато последния път бях в болницата, искаха да ми го премерят. Предварително им казах, че кръвното ми ще е 80 на 120. В последните 60 години съм го мерил три пъти на големи експедиции и все е било толкова. В болницата излезе 80 на 125.
Не мислете, че не съм боледувал. Изкарал съм много тежки болести като дете. На шестмесечна възраст съм бил с гноен плеврит и лекарите ме отписали. Не вярвали, че ще оцелея.
 
Точили ми течност от дробовете
 
в продължение на три месеца. В това следвоенно време липсвали и лекарства. Роден съм 1940 г. Някакъв лекар ми дал експериментално лекарство и съм се закрепил. Но през 1942 г. съм се заразил от детски паралич (полиомиелит – бел. ред.). И затова левият ми крак е два пъти по-тънък от десния, без мускули. Но с много туризъм, с много ходене по планините се е компенсирала парализата на мускулите. Обиколил съм планините на почти целия свят. Имам три двумесечни експедиции в Хималаите. Ходил съм в много африкански страни, в Северна и в Южна Америка, в Китай, в Индонезия. Половин година живях в Нова Гвинея с една английска експедиция. Открихме над 200 пещери в джунгли, в които не беше стъпвал човешки крак.

- Не се ли страхувате от нещо?
- За някои неща внимавам. В Африка например не съм изпил и капка непреварена вода в продължение на три години. Водата е най-опасното нещо там. В нея има амеби, дизентерия и какво ли не още. Не съм се къпал в реки заради паразита билхарция, който живее във водите. Най-много се страхувах от вид малки мушички, които могат да минат през мрежата на комарника и пренасят онхоцеркозата, така наречената речна слепота.
 
Мушичката снася ларвите си в окото,
 
излюпва се червейче с микрофилария и след една година ослепяваш напълно, защото ти изяжда дъното на окото. От тези мухи наистина ме беше страх. Паразитите са много опасни. Докато от дивите животни не се страхувах. Ходех навсякъде с пушка и с голям меч, конфискуван от бракониер. Носех меча, за да се браня от мъжките павиани, които понякога стават безпричинно агресивни. Хапали са ме много пъти мухи цеце, но имах късмет. Защото на 1000 мухи само три са носители на кръвния паразит трипанозома, предизвикващ сънна болест.

- Вие сте и спелеолог. Пещерите не са ли опасни?
- От 1955 г. ходя по пещери, вече 62 години. А от 32 години съм председател на Федерацията по спелеология. Пускал съм се с въжета по пропастите. Имало е инциденти. Още през 1967 г. във Франция се счупи родан, с който ме спускаха в пещера, и аз полетях надолу. Обаче успях да се хвана като барон Мюнхаузен за скала. Пуснаха ми стълба и допълнително въже и излязох горе. Имам по-пресен случай преди две години в Сърбия. Слизах в 70-метрова пропаст. Валеше и бях мокър. Мислех да сляза и набързо да си събера каквито животни има на дъното. Оказа се, че десетина метра преди дъното въжето беше наставено с друго и възелът спря съоръжението, с което се спусках. Наложи се да вися на седалката мокър и да чакам да донесат резервно въже от лагера цели четири часа на температура 6 – 7 градуса. Но както виждате, оцелях.
 
Мара КАЛЧЕВА, в. ДОКТОР

ОЩЕ 100 ВЪПРОСА И ОТГОВОРА ЗА ЗДРАВЕТО ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА "ДОКТОР", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА