Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Code Health - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.dromomania.bg
От рубриката “Пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Графиня Мари дьо Тили произхожда от благороднически род, чиито корени се губят в средните векове. Родителите й са били френски дипломати и тя решава да преподава протокол и етикет, след като дълги години съветва приятелите си как да се държат в обществото.

Дамата създава Ателието за изискани маниери и комуникации French Touch и става известен в целия свят преподавател по протокол и етикет.  Мари дьо Тили от 15 години обикаля света като посланик на Savoir Vivre (елегантен начин на живот - фр.). Изнася лекции във Франция и цяла Европа, но също така в Русия, Китай, Африка и Америка. Предпочитана частна преподавателка на руските олигарси. 

Графинята, която беше в България за мастер-класове в Академия “Живей елегантно”,  даде интервю със съвети как да се обличаме и как да се държим по време на пътешествие.

- Графиньо Мари дьо Тили,  съществува ли специално облекло за пътешествие?

- Обикновено пътувам с панталони, но не предпочитам джинси. Трябва да са удобни и да не се мачкат. А за горната част на тялото най-лесно да носите в чантата си тънка и лека жилетка от  материал, който държи топло. Един кашмирен шал също ще свърши работа. 

- Четох в интервю на известна манекенка, която непрекъснато пътува, че тя винаги лети с облекло от три части, за да може, ако е горещо, да остане по панталон и топ, а ако е студено, да се стопли със суитшърта.

- Да, когато става дума за полети, и аз залагам на трите части, но и задължително нося в ръчния си багаж една официална рокля и две други. В случай че ми изгубят куфара.

- Разкажете ни, моля ви, за написаната от вас глава в книгата “О-ла-ла - френско вдъхновение за забавления и пътешествия”. 

- Американската фотографка и писателка Карън Алън ме помоли да опиша един свой ден в Париж. Тя го прекара с мен, направи чудесни снимки и много се забавлявахме. После си замина за Орегон. 

- И какво правихте през този ден?

- Каквото върша през всеки мой ден. Започвам го със закуска. Неизменно с кроасан. После играя гимнастика с треньор. След това отговарям на имейлите си. След обяда - обикновено с клиент или с приятел,  после съм на голф. Доста добра състезателка съм, защото обичам предизвикателствата.  Но това се случва само ако нямам мастър-класове по Zoom или индивидуални обучения. Може да е по-уморително, но аз предпочитам да се виждам с клиентите си очи в очи и затова не спирам да пътувам, въпреки че пандемията намали моята активност.

- Много сте пътували и като дъщеря на дипломат, и като лектор. Коя е вашата любима част от света?

- Открих България и тя наистина ме изненада много приятно. Имах възможност да разгледам София и да посетя Пловдив, градове с древна история. Обичам Изтока, но също така обожавам Африка. 

- И харесвате Африка, заради горещината, заради природата или заради вашите студенти там?

- Студентите ми от Африка са много интересни личности и аз ги обичам. Горещината категорично не харесвам, но там се чувствам добре. 

- Вие изнасяте мастър класовете си доста често в Русия и в някои от бившите съветски републики. Казахстан или Азербайджан?

- Имам страхотни спомени от Казахстан, но когато става дума за преподаване, предпочитам Азербайджан. 

- Отново ще попитам - заради хората или заради природата?

- Заради природата, защото релефът на тази държава е завладяващ. Казахстан е значително по-студен, но хората са много мили. Там през зимата е минус 40 градуса, а през лятото плюс 40. Азербайджан е по-близък до Франция като манталитет. Може би затова. 

- Разгледахте ли Френския квартал в Астана в Казахстан. Там си имат не само статуя на генерал Дьо Гол, ами и малка Айфелова кула.

- Разбира се, че да. Невероятно е, но стремежът да копират Франция ми идва прекалено. Иначе Астана е завладяващ съвременен град.

- Има ли държава, която мечтаете да посетите, но още не сте имали такава възможност?

- Да, разбира се. Южна Африка. Не знам защо тя събужда любопитството ми. Другата такава държава е Перу. 

- Пътешествията са приятни поводи за мечти, но да се върнем на етикета при пътуване. Има ли строги правила?

- Понякога не е необходимо да спазваш строг етикет. Достатъчно е да правиш като другите. Случва се,  когато пътувам из Африка, съм заобиколена от жени с ревящи бебета, с кокошки в кошниците, които не спазват личното пространство. Тогава е много трудно да следваш какъвто и да било етикет. Но понякога ти се пада страхотен съсед по седалка в самолета и целият полет може да мине в интересен разговор с него. А ако е местен, той може да ти помогне по-лесно да навлезеш в тамошната култура.

- А когато пристигнете - спазвате собствените си правила или проучвате какви са местните?

- О, никога не привнасям правилата от моята родина. Възприемам тотално местните. Знаете поговорката “В чужд манастир със свой устав не се ходи”. 

- А ако сте в Африка на посещение при краля на племето и той ви предложи угощение с червей или гъсеница?

- Случвало ми се е. Не в Африка, а в Казахстан. Бях поканена в една юрта и ми предложиха прокиснало конско мляко. 

- Нарича се кумис - прабългарско питие.

- Беше наистина ужасно. Аз опитах само една глътчица. И в Африка, и в Азия пробвам по мъничко от всичко. Обаче, честно казано, се затруднявам с тези нови вкусове.

- Но да бъдеш честен понякога означава да не си любезен.

- Аз не казвам чистата истина, не заявявам, че не харесвам дадено ястие. Просто обяснявам, че е трудно за една парижанка да промени вкуса си. И че ние поначало ядем много малко.

- Имате ли изпитан лично съвет как да оцелеем зад граница, ако сме далеч от Европа?

- Аз обичам предизвикателствата и имам състезателен дух, така че съветвам да проявите здрава психика и да знаете точно какво искате да научите, да пробвате, да преживеете. Като същевременно спазвате местните правила и закони и не обиждате домакините си. 

- Значи сте смела жена?

- Определено да. Защото продължавам да пътувам, дори във времена на пандемия. Сега всичко е лесно достижимо със самолетите, но винаги остава едно усещане за приключение дълбоко в мен, когато тръгвам на път. Понеже ми предстои да открия нови места и хора. И удоволствието от изненадата заличава страховете. Затова казвам: пътуването е фантастично във всичките му проявления. Отворете съзнанието си за добрите срещи и изненади.

- Какво ще пожелаете на българите?

- Бях много впечатлена от аудиторията, пред която поведох своите мастър-класове в България. Бих искала повече хора да разберат нуждата от това, което преподавам - в основата му са уважението и широко скроеният ум. А на себе си пожелавам скоро да се върна в България.

Магдалена Гигова
Снимки Академия “Живей елегантно”