„Брекзит“ се превърна в ключова дума, която от около три години описва състояние, определяно като криза на Европейския съюз. „Задънена улица“, „хаос“, „лабиринт“, а през последния месец „водевил“ и „гротеска“ са думите, с които европейската преса описва най-често случващото се. 

Междувременно социологическите проучвания в самата Великобритания регистрираха съществена промяна в масовите нагласи по въпроса. Делът на привържениците на „Брекзит“ спадна с 11 пункта за сметка на увеличения дял на противниците – с 6 пункта. Почти сигурно е, че ако сега се повтори референдумът от 2016 г., противниците на „Брекзит“ ще надделеят. 

Това показва данните от национално проучване на общественото мнение, осъществено от Агенция АФИС между 15-20 март сред 1010 лица в 101 гнезда, от които: в София – 18,8%; в областните центрове – 34,7%; в другите градове – 20,8%; в селата – 25,7%. 

На въпросите кой би спечелил и кой би изгубил от напускането на Великобритания от ЕС, единственото сигурно е, че обществото ни няма категоричен отговор. Всеки пети запитан (20,4%) е на мнение, че от „Брекзит“ печели предимно Обединеното кралство. Едва 5,6 на сто са тези, които мислят, че от тази ситуация ще спечели Европейският съюз. Други около 8% пък считат, че и ЕС и Великобритания биха спечелили от напускането на Кралството. Все пак най-голяма група респонденти се обединява около мнението, че никой няма да спечели от един такъв разлом – това са малко над 43 на сто от всички запитани. Близо 23 на сто пък нямат мнение по този въпрос.

Реципрочният въпрос – преди всичко кой губи от Брекзит, също показва закономерна тенденция. Практически всеки четвърти смята, че и Съюзът, и Островът ще бъдат преди всичко губещи страни от потенциалния развод. За 23% губещ ще бъде преди всичко Европейският съюз. Значително по-нисък е делът на хората, които смятат, че загуби ще търпи предимно Великобритания. Отново, всеки четвърти запитан няма мнение по този въпрос, а 14% са на мнение, че нито една от страните няма да претърпи загуби.

И при двата въпроса вглеждането в по-дълбокия разрез на данните показва логична картина – висшистите в по-голяма степен са на мнение, че от предстоящия „Брекзит“ всички страни са губещи и практически няма печелещи. Младите (18-29 години), включително учащите и студентите, определят като основен губещ от „Брекзит“ в по-голяма степен ще бъде Великобритания.

Изследването обхваща близо 30% от респонденти, които или лично, или членове на семейството им са работили през последните пет години в страни от Европейския съюз. Тази социална група, с обозрим трудово-мигрантски опит и потенциал, е любопитна с оглед на зададените въпроси. Изненадващо или не, споменатият профил от българското население не се различава в своето мнение за предстоящите събития – близо половината от тях смятат, че никой няма да спечели, а загубите се разпределят между отговорите ЕС и „и двете страни“.

Много сходна е картината и сред евро-оптимистите и евро-скептиците, попаднали в извадката. Отново няма съществени разминавания в нагласите, независимо дали част от запитаните вярват или не вярват в Европейските институции, както и дали Европа се движи в правилната или грешната посока.

Неяснотите остават, а заедно с тях и липсата на ясна визия какво предстои, както в национален, така и общоевропейски план. Не е толкова изненадващо, че българското обществено мнение няма категорична позиция относно печелившите и губещите от Брекзит. Важното е усещането за несигурност и безпокойство за бъдещето на европейския проект.