Гуна Иванова: Благодарна съм на Бога, че съм доживяла до тази възраст

Легендата на българския фолклор Гуна Иванова няма нужда от представяне. Ще кажа само, че поводът за този наш разговор е неотдавнашната й 75-годишнина и нейният юбилеен концерт-спектакъл - 55 години, който ще се проведе на 31 октомври в зала 1 на НДК от 20 часа. Специално участие ще вземат талантливите й внучки Ива и Велислава Костадинови, които пък ще отбележат 15 години на професионалната сцена. Спектакълът е под надслов “Пеем за България”. 

- Гуне, миналия път пак гостува на читателите на в. “Над 55” в година с два юбилея за теб. Тази година и ние имаме два юбилея - издадохме хиляден брой и ни предстои да отбележим 20-годишнина. Въпросът ми е - ти обичаш ли празниците и как предпочиташ да ги празнуваш?

- Не знам дали обичам празниците. Бих казала, че обичам аз да правя празниците на хората с песен. Но обичам домашните празници с близките, защото в годините давах много малко на любимите си хора, тъй като правех празниците на другите.

- Не ти ли се струва, че напоследък имаме повече лоши преживявания, че загубихме сякаш малко надежда в “светлото” предстояще и че ще дочакаме най-сетне добрия край?

- Дай Боже всеки да дочака добрия край! И България като цяло да дочака добрия край! Аз като изстрадал човек, на когото се е случило какво ли не, се старая да гледам по-оптимистично на нещата.

Такива са ми и нагласата, и мирогледът. Винаги гледам чашата да е наполовина пълна и даже, ако може, да я оцветим! 

По този начин правя и нещата на сцената и сигурно затова хората ми казват, че песента ми лекува 

Предавам им оптимизма си чрез песента! А напоследък всичко, което се случва, не е никак хубаво.

Падението на един народ започва от омаловажаването на образованието, вярата и културата. Съсипеш ли тези неща, нищо добро не очаква народа. Ние можем и ще работим за културата. А за образованието да работят тези, които смятат, че фолклорът ги отдалечава от Европа! Не знам докъде ще стигнат...

- Годините се изнизват много бързо, това не те ли притеснява?

- Не! Мога да съм само благодарна на Бога, че съм доживяла до тази възраст, въпреки страданията, които са съпътствали живота ми. Това е привилегия. Много ми отне съдбата, но същевременно съм и много надарена в лицето на Ива и Велислава, както и на всички деца, на които съм предала знанията си.

Благодаря всеки ден на Бога за това, което ми е дал и отнел. Дано да имаме повече възможности да благодарим за това, което имаме! 

- Освен в прекрасните си внучки, къде още намираш своите опори, за да продължиш напред?

- Най-вече в тях - те са дар от Бога. Опора ми е и всенародната обич! В последните три години минах през 300 чудеса в негативен план, но в момента, в който отида на концерт и усетя обичта на хората, отново се окрилявам. 

Любовта на хората ми дава сили, за да продължа напред!

- Какво още ти се иска да доживееш? Може би правнуци?

- Дай Боже да доживея и такива неща! Щастие за мен е да видя едната, и другата си внучка с подходящия човек до себе си и всичко друго, което следва за младо семейство.

- Още ли ходиш в планината, където душата ти пее, както си ми казвала?

- Продължавам да ходя в планината, но имам все по-малко възможности. Иначе ме зарежда все така, там се чувствам прекрасно и наистина душата ми пее. Планината е моето спасение! И съм сигурна, че не само моето.

- Успя ли да притъпиш болката от загубата на най-близки хора - съпруг, дете?

- Такова нещо не се преживява, свикваш да живееш с болката, но такава загуба не се преодолява.

Може би даже ми личи и външно... Знам обаче, че няма отговор на въпроса: “Защо се случва на мен?”.

Моля се с моите страдания да изкупя мъката на всяка майка, за да не страда нито една майка на тоя свят.

- Нека да поговорим и за нещо по-хубаво. Напоследък твоите прекрасни внучки стават все по-популярни и обичани. Кажи ми търсят ли те още за съвети или пък се опитват на теб да ти дават?

- Ние работим като екип. И си даваме сметка, че най-въздействащи сме тогава, когато сме заедно. Те двете са много харесвани от хората, а мен народът все още ме приема с обич и уважение. Но когато трите сме заедно, имаме друго въздействие, много силно. Затова се стараем да има баланс. Аз се допитвам до тях, те - до мен. Взимаме заедно решенията и затова нещата ни се получават.

- Ти си дълбоко вярващ човек. Но не ти ли се струва, че като че ли ние, българите, напоследък загубихме вярата си?

- Всичко, което се случва в последно време, толкова ме огорчава... Защо така се обезверява този народ? Образованието, културата и вярата - това е силата на един народ! А тази духовна нищета, към която вървим, не знам докъде ще ни отведе.... Нечии чужди планове ли се внедряват, и аз не знам. Но ние сме паднали до робство, поради някакви причини, и трябва да се замислим дали не вървим в такава посока с това съсипване на вярата, културата и образованието. Дали не вървим в грешна посока?

Как ще се доближим до Европа, ако рушим културата, която имаме на местна почва?

- Казвала си ми, че всяка сутрин отправяш молитва към Бога да ти даде възможност в този ден да направиш поне три добрини. Ще споделиш ли някои от последните, които си направила?

- Аз съм на принципа - прави добро и не се хвали! Ако някой е доволен от мен, той ще си каже. Аз не се тупам в гърдите какво съм направила. 

Това, което смятам да направя, е, че искам да оставя културно наследство на всички музикални училища и тези, в които има музикални паралелки. Замислила съм го, но нямам намерение да издавам идеята си. Но съм категорична, че ще го направя!

- Кажи ми кое поддържа млади духа и тялото ти? Изглеждаш прекрасно и усмивката ти сякаш грее?

- Усмивката ми е напълно естествена - нямам фасети и импланти. Колкото до тялото - всяка сутрин играя гимнастика. Имах моменти, когато боледувах от Ковид и нямах възможност да играя и тогава ми личеше. 

Гимнастиката извайва фигурата и затова давам съвет на всички, не само на младите, да отделят време за физическа активност, за да се чувстват по-добре

В никакъв случай не съм перфектна, но се старая да изглеждам добре.

- Промени ли с нещо режима си на хранене напоследък? 

- Промених количеството храна, която консумирам. Храня се с по-малко. Не поглеждам сладко и избягвам хляба.

- Преди 15 години, в друго наше интервю, ми каза, че не се притесняваш, когато се погледнеш в огледалото. Все още ли е така?

- Не, не се притеснявам. Това е суета! Даже не се притеснявам и от това, което следва след старостта.

Казала съм си - животът ми може да е ден, два, две години - няма значение, но ще го живея така, че да е за пример на децата ми и на околните!

На концертите ти има разнородна публика - от деца до старци. И всички затаяват дъх, когато запееш.

- Каква е тайната ти, за да достигнеш до сърцата им?

- Сигурно хората усещат, че на обичта им отвръщам с обич. Аз самата усещам какво таят хората в душата си - дали е обич или нещо негативно. Вярвам, че по същия начин и те усещат, че аз ги обичам. А аз наистина ги обичам! За тях творя! За тях живея! И хората го усещат!

- Какво ще предложите на концерта в НДК тази година?

- Ще има много интересни неща. Ще представя емблематични песни, които хората обичат, но ще има и нови, които ще изпея за първи път на сцената на НДК. Ива и Велислава също ще представят песни от своя репертоар. Ще има специални гости и няколко танцови състава, които ще допринесат със своето присъствие. Да не издавам всичко! Нека драгият читател да дойде и да види сам! 

Винаги съм казвала, че правим каквото можем и каквото трябва, а народът и времето ще отсъдят

Ето, аз още съм на сцена на тези години, което значи, че хората са оценили творчеството и работата ми! Благодаря, народе!

- Концертите ти обикновено са в навечерието на Деня на будителите. Защо избираш тази дата?

- Не е случайно, че правя концертите си в навечерието на Деня на будителите. 

Имам 20 години стаж в Ансамбъла на Строителни войски, а сега и близо 14 години съм в Ансамбъла на

Въоръжените сили и това е дало отражение на репертоара ми, който има патриотична насоченост. В годините песента винаги ме е водила до различни кътчета по света, но необяснима сила винаги ме е връщала в България и това е любовта към народа и страната ми. Вярвам, че не бих могла да живея и да се развивам другаде. Гневя се много на хората, когато хулят майчица България - особено на хора, които са получили образованието си тука. Познавам велики българи, които са много преуспели в чужбина и казват, че искат децата им да се омъжат за българи. Правя поклон на такива хора!

Моето творчество възпява България и нейните герои и затова концерт-спектакълът ни е под мотото “Пеем за България”. Фолклорът описва събитията и великите личности така, както са били, а не променя събитията и историята. Във фолклора е истината!

- И накрая, какво е твоето послание към хората, които минават 55?

- Бъдете здрави! Живейте живота си тук и сега, защото наистина годините се изнизват бързо! Създавайте спомени!

Валентина ИВАНОВА