Гвардеецът Кънчо Иванов: Буш ни взе сабите и ножовете

<em>Той е начело на наш гвардейски взвод и на парад в Париж.<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Г-н подполковник, трудно ли бе да вдигнеш сабята срещу президента на Русия Владимир Путин?<br /> </strong>- Не съм перде, но не съм и гипс. Тръпката я има. Всичко ти се свива. Сякаш се явяваш на изпит на живота си. За секунди си насаме с един от най-силните мъже на планетата със сабя в ръка. Нищо не мисля. Ако мислиш, ще сбъркаш рапорта. Има един микрофон пред мен и една дузина прожектори. Предстартовата треска е голяма. Знаеш, че те гледат хиляди очи отстрани. Поглед, стъпка, всичко идва на мястото от само себе си. Грешките са недопустими.<br /> <br /> <strong>- А с президента на САЩ как беше? Нали и срещу Джордж Буш си вдигал гвардейската сабя?<br /> </strong>- При него ми я взеха и рапортувах без сабята, козирувах. И гвардейците бяха без ножове на карабините. Но никой не забеляза. Американците си имат свои мерки за сигурност. Иначе беше същото - нервно е, отговорно - та този човек командва света!<br /> <br /> <strong>- От посрещането на папа Йоан-Павел II какво си запомнил?<br /> </strong>- Суматоха. На папата направихме една по-ниска трибуна за качване с количка. Пак се стяга гърлото. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Срещу теб е наместникът на Господ<br /> </strong></span><br /> <strong>- Нещо друго не ти ли казаха тези високи гости?<br /> </strong>- При Буш протоколът е железен. Путин по-късно ме срещна в НДК, когато му правехме шпалир, и ме поздрави: &bdquo;Молодец! Хорошо!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- От кого си научил гвардейския занаят?<br /> </strong>- От Милчо Иванов и от Димчо Димов. Няма учебник, откъдето да я учиш тази наука. Крадеш и доразвиваш. Това е.<br /> <br /> <strong>- С какво си ги запомнил двамата?<br /> </strong>- Милчо Иванов, като командваше на Борис Елцин, сякаш бе взел допинг. После някои казаха, че глътнал триста грама водка, за да не му трепери сабята. По-хубав рапорт от неговия не бях и не съм чувал и виждал! <br /> Димчо Димов е строевак от главата до петите. Той вкарваше сабята в канията от вътрешната страна. Всеки с номера си.<br /> <br /> <strong>- Вече си подполковник, началник на щаб на Националната гвардейска част. Още ли вдигаш сабята?<br /> </strong>- Само при много важни случаи. Командвам повече зари и паради.<br /> <br /> <strong>- Кой беше последният ти случай?<br /> </strong>- Смяната на президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев.<br /> <br /> <strong>- Перата на гвардейците орлови ли са или ги вземате от пауните в зоологическата градина?<br /> </strong>- Орлите са в Червената книга. Пауновите пера се огъват. Нашите са щъркелови.<br /> <br /> <strong>- Живо ли е гвардейското шоу &bdquo;Искри&rdquo;? Да кажем на хората, че това е церемония, в която гвардейците правят движения с карабините и ножовете. Демонстрира се на големи празници.<br /> </strong>- Спектакълът &bdquo;Искри&rdquo; се обновява. За всеки Гергьовден има нова разработка. Нашите гвардейци правят бойни движения с бойни карабини и ножове. Докато американците, например, жонглират с пластмасови пушки. Това е лесно.<br /> <br /> <strong>- Преди няколко години с тридесетина гвардейци беше на парад в Париж. С какво ще запомниш маршът по Шанз-Елизе?<br /> </strong>- Сякаш тъпчехме история. По местата, където са тичали героите от &bdquo;Парижката Света Богородица&rdquo;... Марширувахме два километра по прочутата Шанз-Елизе. Гледаха ни милиони. Отстрани на улицата имаше трибуни с хора, които ставаха и се получаваше нещо като мексиканска вълна. Видяхме и нощен Париж &ndash; направихме две нощни тренировки. Сега още пазя ботушите и кубинките от парижкия парад. Не смея, дето се казва, да изтупам праха от тях. Страшно нещо!<br /> <strong><br /> - Да не би да ви заведоха в &quot;Мулен Руж&quot; ?<br /> </strong>- О, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>всички гвардейци бяхме в &bdquo;Лидо&rdquo;<br /> </strong></span><br /> Ошашавиха ни с танци, подвижни сцени, прелитащи самолети. Но за мен най-неочакваното бе, че една красива жена се хвърли на врата ми. Чудо - бившата ни лавкаджийка в гвардейската част. Преди години заминала за Испания, забогатяла, с приятеля си празнуваше рожден ден в Париж. Познала ме.<br /> <br /> <strong>- От парада какво най-много те впечатли?<br /> </strong>- Конната гвардия на Франция. Всеки гвардеец има по три коня. Правят им прически, гиздят ги. Красива работа! И ние сме имали някога гвардейци на коне. Някога!...<br /> <br /> <strong>- Няма как да минем без този въпрос. Знам, че не си вдигал сабята срещу премиера Бойко Борисов, но с него редовно се срещате на футболния терен...<br /> </strong>- Имаме около двеста мача един срещу друг. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И той ни бие, но и те ядат гвардейски бой понякога<br /> <br /> </strong></span><strong>- Откога датира съперничеството ви във футбола?<br /> </strong>- От години. За първи път май се срещнахме на стадион &bdquo;Академик&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Кога бе последната ви среща на терена? И премиерът е здрав футболист, но и ти си от троянски кремък.<br /> </strong>- Оня ден. Паднахме 10 на 9 от ФК &bdquo;Бистрица&rdquo;. Май двамата се пазим през целия мач. Тръгне ли той, няма спиране.<br /> <br /> <strong>- Гвардейски ли са още мерките ти като подполковник?<br /> </strong>- 1,83 висок, 82 кг. Не съм мръднал от лейтенант.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Красен БУЧКОВ<br /> </strong>