... И няма да ми писне да съм жив
На 25 януари Владимир Висоцки щеше да навърши 85 години
Ако беше доживял до наши дни, на 25 януари Владимир Висоцки щеше на навърши 85 години. Уви, той си отиде през 1980 г. твърде млад - само на 42.
Аз не обичам
изхода фатален
и няма да ми писне
да съм жив.
И мразя се,
когато съм печален,
когато пея,
а не съм щастлив.
На юли 1980 г. сърцето на Владимир Висоцки спира да бие. Това се случва в разгара на олимпиадата в Москва и всички мечтани цели, точки и секунди избледняват на фона на тъгата на руснаците. Огромни тълпи се стичат, за да се сбогуват с Владимир Висоцки. Големият бард, поет и най-важното - човек, който живее живота на един дъх, извън всякакви схеми и системи
Приживе песните на Висоцки се превръщат в нова “енциклопедия на руския живот”, а официалните власти го игнорират до периода на перестройката. И чак тогава започват да обръщат внимание на факта, че този човек се превръща в една от централните личности на руската култура на 20 век, оказала силно влияние върху формирането на възгледите на немалка част негови съвременници и следващите поколения.
Ако е само бард, ще е един от многото.
Висоцки може да бъде поставен редом до Маяковски и Есенин
Давал е концерти освен из всевъзможни мазета и ъндърграунд пространства, в които са се събирали огромни тълпи негови сърцати почитатели, също така и за служители на КГБ, а касетки с негови записи са слушали и Галина и Юрий Брежневи, както и децата на Юрий Андропов.
Лично аз имам две “срещи” с любимия бард. Помня, бях тийнейджърка, но вече го боготворях. При едно посещение в Москва семейният ни приятел режисьорът Ганчо Киречев реши да ме зарадва и ме заведе в “Театъра на Таганка”. В кулоарите му срещнахме прочутия актьор и бате Ганчо ме представи като негова запалена почитателка. А той възкликна - “девочка болгарочка”! Две нищо и никакви думи, които винаги се връщат в спомените ми, когато слушам песните на Висоцки.
Уви, втората ни среща беше на Ваганковското гробище, където е погребан бардът. Беше 1997 г. Група български журналисти се поклонихме пред неговата изключителна личност. И си попяхме “Лучше гор могут быть только горы, на которых ещё не бывал...”
Валентина ИВАНОВА