Игра на санкции

Вече е пределно сигурно – олигархът Иво Прокопиев наистина е сляпо петно. Но не само за медийния сектор у нас (както го определи брюкселското издание "Ню Юръп"), в който е монополист, скрит зад подставени лица, пише вестник "Труд".

Нито за българското правосъдие, от което вече с години се измъква въпреки огромната разлика - установена от антикорупционната комисия - между декларираното официално от него имущество и реално притежаваното. Но явно и за партньорите ни от НАТО – САЩ и Великобритания. Въпреки анонсираните от тях усилия да противодействат на руското влияние и на първоизточниците на корупция в държавите по света. 

В петък Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ обяви нов, втори списък от санкционирани български публични лица по Глобалния акт „Магнитски“.  При това с анонс, че 

негов основен акцент е корупцията в енергетиката. 

Въпреки този анонс и противно на факта, че олигархът Прокопиев е монополист в сектора и главен инспиратор и двигател на лобистки промени (в полза на бизнесинтересите му) в законодателството за бранша, прокарвани от медиите и политиците под контрола му, неговото име ослепително липсва. 

Да обявиш война на корупцията в българската енергетика и да пропуснеш разградския енергиен бос и основния корупционен кръг в България – „Капитал“, е като да обявиш война на наркобароните по света и да пропуснеш Пабло Ескобар например.

Така че липсата на името на Прокопиев само затвърждава подозренията, породени и след изкарването на първия списък по „Магнитски“, че от инструмент за възпиране на руското влияние и корупцията, санкциите по Глобалния акт се израждат в състезание по надцакване с доноси пред посолствата на натовските ни партньори и по-конкретно на САЩ и Великобритания. 

А в тази дисциплина Прокопиев безспорно е шампион, предвид друг доказан факт - че от две десетилетия дърпа като паяк конците на изградената от него стройна мрежа от медии, НПО активисти, политолози и политици (най-вече от лично акушираните от него партии ПП и ДБ, но не само), заети от сутрин до вечер с една единствена задача – да изговарят, преповтарят и потретват в публичното пространство опорните точки и доноси, спуснати им от него по телефона, мейла или на тайни сбирки. При това не само в България, но и в чужбина.

С акцент именно върху САЩ. А явно и не само там предвид координираната акция от петък на Щатите с Великобритания по солидарното обявяване на санкции спрямо български публични лица по „Магнитски“.

Парадоксът е, че с тази съвместна акция дойде и най-ясното доказателство, че създадения с иначе похвалното намерение да подпомага укрепването на демокрацията по света механизъм, пада жертва на недемократични методи и 

пороци, присъщи за режимите, които е призван да бори.

За тези, които не са запознати в детайли със събитията от петък, ще уточним, че докато Вашингтон обявяваше втория санкционен списък спрямо български публични лица, Лондон солидарно със САЩ наложи санкции по „Магнитски“ спрямо трите лица от първия, публикуван от САЩ през лятото на 2021 г.

Със сходни обвинения и отново – подобно на САЩ, без да посочва конкретни доказателства спрямо тях. Но пък с важно уточнение. По отношение на дългогодишния депутат от ДПС Делян Пеевски, който е един от тримата санкционирани, от Министерството на външните работи на Великобритания пишат, не че разполагат с реални и доказани данни, а че „има разумна база за съмнения, че е участвал в сериозна корупция“. 

Съмнения, не факти!

Че няма факти, нито доказателства, на които да се базират санкциите срещу Пеевски си пролича още при налагането им, като беше потвърждавано и в месеците оттогава досега.

Той подаде иск срещу Държавния департамент и Министерството на финансите на САЩ в американски съд, като в момента тече процедурата по събиране на всички обстоятелства по случая. Въпреки воденото дело и поисканото оповестяване на данните, въз основа на които е включен в списъка, от двете институции и до момента не са представили доказателства.

Реално потвърждавайки информациите, които се появиха още при излизането на списъка, че включването на Пеевски се основава не на факти, а на лавина от доноси срещу депутата, с които американските, а сега и британските институции са били подведени.

Очерняща кампания, координирана именно от кръга „Капитал“ и  Иво Прокопиев, при това приписвайки на Пеевски именно неща, правени от приближени на разградския олигарх. Като например търговията с т.нар. „златни паспорти“, за която обвинение вече е повдигнато на бившия шеф на Българската агенция за инвестиции и виден кадър на кръга „Капитал“ Стамен Янев. 

Цялата история с „Магнитски“ обаче повдига 

няколко ключови въпроса. 

Като например откога държави като Великобритания и САЩ, считани за основни пазители на демократичните ценности, зачеркват основния й принцип, че правосъдието, съответно санкциите, се базира на доказателства, а не на съмнения? 
Не е ли санкционирането по доноси начин покрай мокрото да гори и сухото - запазена марка на тоталитарните режими, същите за борба с които беше създаден именно „Магнитски“? 

Не е ли допускането на правния абсурд списъците по Глобалния акт да се съставят въз основа на неподплатени с факти твърдения, пробутвани пред дипломати от двете държави от дълбоко зависими от конкретен олигархичен кръг „независими експерти“, по същество миниране на механизма за противодействие на руското влияние и корупция? И превръщането му в инструмент за „разчистване на политическия терен“ и разправа с хора, неудобни именно за родната олигархия? 

Защото благодарение на доносите, пробутвани от мрежата от медии, партии и НПО активисти, създадена и контролирана от Прокопиев, вече се стигна до не един и два абсурда. Като например във втория списък на САЩ по „Магнитски“ да има политици от всички основни партии, без двете формации, пряко свързани с олигарха – ПП и ДБ.

Въпреки откровения лобизъм на ПП например в полза на руския петролен гигант „Лукойл“ и опитите им да минират приемането на промените в законодателството, с които бяха посечени амбициите на кремълската корпорация да използва България като врата за заобикаляне на санкционния списък на ЕС.

И въпреки разкритията, че основен спонсор на ДБ по време на последните две предизборни кампании е била криптопирамидата NEXO, разследвана в няколко държави, в това число и за нарушаване на санкциите срещу Русия. И току що глобена с десетки милиони от контролните органи в САЩ за измами и манипулация на вложители. 

И докато липсата на политици от ПП и ДБ сред санкционираните е очаквана и представлява само поредното доказателство, че санкциите спрямо българските граждани се налагат по доносите именно на кръга „Капитал“, то няма как да не отбележим един особено обиден за нас като общество факт. Благодарение на явния отказ на САЩ и Великобритания да прогледнат за основния генератор на корупция у нас – олигархичния кръг „Капитал“, както и факта, че 

позволяват политиката им по „Магнитски“ да зависи и от доноснически кампании, 

генерирани от същия този кръг, България се оказва сред най-санкционираните от Вашингтон страни и единствената от ЕС в списъка на Великобритания. При това насред грандиозен скандал за лобизъм и корупция в Европейския парламент, засягащ евродепутати и лобисти от поне три страни от ЕС – Гърция, Италия и Белгия. Ако се питате дали лица от някоя от тези три страни са попаднали под ударите на „Магнитски“, не е нужно да проверявате.

Ние ще ви кажем – отговорът е отрицателен. Вероятно, защото си нямат по един Прокопиев, който да провожда политици и НПО активисти да топят неудобните нему в чужбина. Или пък защото обществата им никога не биха позволили нещо подобно. Въпросът е ние като общество защо и докога ще го търпим.  

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук