Икономическа емигрантка: Няколко българки откачиха от гаври при гръцкия ни работодател
Няма кой да ни защити, живеем като бели робини, плаче Иванка Петрова от Кърджали
Принудени от безработицата и липсата на перспектива в българия, немалко българи се отправят към Гърция, за да осигурят препитание за себе си и своите семейства. Това обаче може да се превърне и в кошмар, за какъвто разказва Иванка Петрова от Кърджали.
Според нея, през миналата година гърците излязоха от кризата – с няколко протеста пред парламента си, а ЕС им опрости натрупаните дългове, но дереджето за българите там с нищо не се е променило.<br /> <br /> „Продължаваме да бъдем третирани като бели робини. 40-ина жени от Кърджалийско и Смолянско се цанихме при местен феодал, който има ранчо край Комотини. Берем тютюн и грозде. Ставаме още преди изгрев слънце и се прибираме в коптора, след като залезе. Каталясали от работа. Нямаме сили да си кажем имената, камо ли да се усмихнем. И представи си къде се прибираме – в една порутена сграда, през покрива на която се виждат звездите. А завали ли дъжд, къпем се безплатно”, ниже разказ за преживяното Иванка.<br /> <br /> Тя допълва, че условията на живот, предложени на българските наемни работници са ужасяващи и ги сравнява с Освиенцим. <br /> <br /> „Няма легла, няма нарове по на 2-3 етажа, а спим върху едни проснати направо върху земята стари тюфлеци, дюшеци, проядени от молци. Другата ни „екстра” е стара печка с кюнци. Тя отоплява и петте „зали”, служи ни и за готвене. Вмирисаната тоалетна е на двора. От 6 месеца не сме се къпали нормално. Загубихме всякаква връзка с цивилизацията, защото работим по 14 часа и в събота, и в неделя. Няколко жени от нас не издържаха - просто откачиха започнаха да вият на умряло през нощите” продължава кърджалийката. <br /> <br /> Когато обаче неизтърпелите условията поискали ад се върнат обратно, техния работодател Панайотис ги отрязал: „Имате договор с мен за една година. Така че няма мърдане! Ще си кютате! В противен случай си събирайте партакешите и повече да не съм ви видял, иначе и евроцент няма да ви дам”, разказва през сълзи на очи Иванка Петрова, която не знае кога кошмарите й ще свършат.<br /> <br /> В нелицеприятния диалог се намесва и Айше Исмегюл от Ардино, която дели един покрив, доколкото го има, с останалите 40 родопчанки: „В първия месец изядохме всичките си провизии от България. Сетне „благородният” грък ни позволи да пазаруваме на вересия от магазинчето му – но не повече от хляб на ден, бурканче лютеница и кофичка кисело мляко. В края на месеца по не знам какви си цени и негова преценка удържаше всичко, закупено от нас. Смятахме, пресмятахме - всичко излизаше по три. В бакалията цените едни, а на нас ни одираше кожите. То бива-бива експлоатация, ама чак пък толкоз! Скъперник, откъдето и да го погледнеш. За Панайотис ние не сме хора, ние сме роби”, плаче жената.<br /> <br /> Несретничките разказват още, че освен мизерните условия, къртовския труд на полето, гъркът всеки ден ги унижавал – псува ги , ругае и ги нарича с какви ли не обидни квалификации. <br /> <br /> „Една вечер се напи като тараба, влезна в гетото ни със свалени гащи. Майчето, която е от Златоград, далечна родственица на Валя Балканска, си свали полата, метна я върху голата му тиква и го яхна като скопен кон. След това наскочихме върху него и останалите. Такъв бой отнесе чорбаджията, че два-три дни не го видяхме. Засрамената му женица Ирена ни даваше сетне задачите. Но всички сме сигурни, че и този лобут пресметливият византиец ще си го приспадне, когато му дойде времето да ни плаща”, разказва и друга измекярка на гърка, 34-годишната Фатме.<br /> <br /> <br /> Своята мъка изплаква и 60-годишния Даут Ефим от Мадан: „Изпратих дъщеря си в Гърция, върнаха ми я...проститутка”<br /> <br /> Човекът останал без крака при една авария, докато бил миньор в рудник „Буриево”, жена му починала и когато дъщеря му Айша завършила средно образование, сам я насочил да си търси препитанието при комшиите. Но след няколко месеца връзката с нея прекъснала.<br /> <br /> „Чак след две години милата ми щерка се появи на хоризонта. Смъкна хубавите си крачета от една западна лимузина, а зад нея – едни възяки пазванти, облечени в черно. Сърцето ми се преобърна. На мига разбрах какво е станало с нея. Поисках гръм да изпепели изтерзаната ми душа и тяло. Но нямах сили да я прогоня от дома си. Раздумвахме се до изгрев слънце. Душичката ми разказа какво се е случило с нея – понеже е хубавичка, една вечер я упоили с наркотични вещества. Седем души й се изредили, а всичко записали с камера. На сутринта й показали записа с предупреждението: „Само след 72 часа баща ти ще види каква стерва си. Искаш ли да го убиеш?!”. И, милата, моята състрадателна Айша, за де не ме погуби, става курветина. Дойде, за да ми поиска прошка и да ми даде пари за германски протези - отново да проходя, да ми осигури старините. Но аз нямам нужда от курвенски пари! Отпратих я по живо, по здраво и й казах, че баща й е вече мъртъв. Да го забрави!”, плаче бившият миньор.<br /> <br /> <br /> В Гърция има само една алтернатива – или да слугуваш като роб, или да те приемат като член от семейството, твърди интелектуалката Веска Миронова. Тя признава, че е преуспяла, защото е преспала с всичките си шефове.<br /> <br /> <br /> Кърджалийката Веска Миронова е автор на три исторически книги, но както е известно, в България от книги не се печели. След като съпругът й умира от рак, след като децата й вече са се взели в ръце, а усеща, че все още има сили в себе си, решава да прибави още някой лев към мижавата си пенсия.<br /> <br /> Сега тя разказва за премеждията си в Гърция.<br /> <br /> <u><strong>- Весе, познаваме се отдавна. Ти заряза всичко в Кърджали – китна къщичка с двор, беше една от малкото оправни домакинки, която се справяше с предизвикателствата на живота, но изведнъж се покри. Как попадна в Гърция?</strong></u><br /> <br /> -<em> Моя приятелка, която от 20-ина години е в Атина, ме свърза с едно семейство от Комотини. Отидох на сгляда, дето се вика. Взаимно се харесахме. Хубава къща на три ката, показаха ми стаята, където ще живея - прилична обител, младите ми разказаха какви задължения ще имам срещу 500 евро на месец. Останаха очаровани от факта, че имам луксозен западен автомобил и с него ще мога да разкарвам старите по най-различни дестинации. Гърците не си знаят парите, а старите, макар и в инвалидни колички, дават мило и драго да пътуват. Преди да предприема тази решителна стъпка, научих и езика им. Представи си само за какви предимства говорим!</em><br /> <br /> <u><strong>- Познавам те като порядъчна жена, но в момента ми вадиш снимки на един тлъст антипатичен грък, с когото разказваш, че делиш една и съща постеля. Сама ли му „пристана”? </strong></u><br /> <br /> <em>- Стига бе, не е чак толкоз грозен! В това семейство ме приеха повече от добре, но прецених, че ако преспа с него и му стана любовница, ще имам още по-силни позиции. Особено ако се отдам и на тримата му братя. Прости ми за израза, но ги опатках всичките само за месец. Никос, който е режисьор в местния театър, най-накрая сложи ръка върху мен и елиминира братята си. Така от 500 евро на месец вече печеля над 1000. Влюбени сме или така си мислим…<br /> Ще ти кажа и нещо друго – гъркините са калпава „стока” - заядливи, проклети, ужасни... По-космати жени не съм виждала! Защо да не използвам всичките си дадености в края на дните ми и от това да печеля?!</em><br /> <u><strong><br /> - Звучи ми доста цинично?...</strong></u><br /> <br /> <em>- Хайде, стига с тоя грешен морал! Отделила съм си време, когато ще изкупувам греховете си. А знаеш ли моите сънароднички на какви нечовешки условия на труд и ужасни унижения са поставени в Гърция?! Изоставили са семействата си в България, изпращат им по 200 евро, колкото да свържат месечния си бюджет. Третират ги като бели робини, вършат най-нископлатената и мръсна работа, живеят в мизерия, а некоректните работодатели им пилят от сутрин до здрач. 24 часа са на разположение на разни дърти откачалки, които поради деменцията си не могат да мигнат. Представи си какво е да сменяш памперси по няколко пъти на ден, да изкъпеш един старец в банята, който не се държи на краката си. Да пазаруваш, да готвиш, да чистиш… Всеки дъртак има звънец в стаята си, ще ти позвъни точно когато си заспал. Кошмар!!!</em><br /> <br /> <u><strong>- Как една българка става болногледачка в южната ни съседка?</strong></u><br /> <br /> <em>- Процедурата е повече от унизителна. Още преди да бъдат наети, кандидатките отиват на интервю в съответния дом. Там те се подреждат за оглед пред работодателите им, които критично започват да ги оглеждат. Включително и зъбите им – като пазар на роби в Африка! Ако челюстта ти не е в ред, веднага отпадаш. Най-накрая се избира една болногледачка, като възнаграждението й е 500 евро на месец, но без осигуровки, което означава, че няма трудов стаж за пенсия. С течение на времето обаче заплатата им мистериозно намалява.</em><br /> <u><strong><br /> - В Гърция няма ли синдикати, които да защитават правата на нашенките?</strong></u><br /> <br /> <em>- О-о-о, всичко е мижи да те лажем! Всичко става на четири очи. Няма договори, няма клаузи. Повечето от българките не знаят езика и не са в състояние да си търсят правата. В Атина има наша синдикална организация, но, представи си, ако си на остров Крит, какво би могъл да направиш…</em><br /> <u><strong><br /> - Гърците са известни и като най-големите пинтии на света?</strong></u><br /> <br /> <em>- Всяка сутрин и вечер броят плодовете и зеленчуците в хладилника си! Записват си. Не дай си Боже нещо да липсва, веднага ти го приспадат от надницата. А да пиеш кафе с мляко за тях е кощунство, защото правиш излишен разход. По-богатите гърци са монтирали камери навсякъде – вечер, преди да си легнат, изглеждат записите. А си стъпила накриво…</em><br /> <br /> <u><strong>- И все пак сме сродни души с тях?!</strong></u><br /> <br /> <em>- Така е, знам гръцката митология наизуст, но те ме гледат като теле в железница. И двата народа сме горди, националисти, но българите сме по-търпеливи, дори и гневът задържаме у себе си. Ние сме интелигентни, трудолюбиви, емоционални, устойчиви, отговорни. Докато гърците са неорганизирани, хаотични, глезени. Иначе вечер сме едни и същи – булята да направи салатката, да си пийнат ракийката или узото и да си гледат кефа. Тия тъпанари с нищо не ни превъзхождат. Но как България се превърна във фабрика за емигранти, все още си нямам обяснение… </em><br /> <br /> (Името на жената е сменено от морално-етични съображения – б.а.)<br /> <strong><br /> Кърджали – Смолян - Комотини, <br /> Васил НЕДЕВ<br /> <br /> </strong><br />