Икономист прогнозира 50% скок на сметките за ток при две тарифи

Инфлацията достигна нов рекорд за последните 24 години. Необходимо е парламентът да приеме бюджет за следващата година. На въпроси какви мерки са необходими за ограничаване на ръста на цените, какви политики трябва да бъдат заложени в бюджета за следващата година, възможно ли е да имаме нов бюджет без стабилно правителство, отговаря икономистът Румен Гълъбинов в интервю за "Труд".

- Г-н Гълъбинов, инфлацията достигна нов рекорд от 18,7%. Очаквате ли инфлацията да продължи да расте до края на годината?
- Да. Имахме очаквания, ако проработят мерките на предходното редовно правителство, които бяха оповестени като антиинфлационни, да има забавяне в динамиката на растеж на инфлацията. Но динамиката се забави само през двата летни месеца юли и август. А след това виждаме, че се връща това скокообразно нарастване на инфлацията с около процент, процент и нещо на месец.

Ако преди говорихме, че има някакъв шанс за укротяване и успокояване на инфлацията, то сега виждаме, че тези антиинфлационни мерки всъщност не работят достатъчно добре и инфлацията продължава да расте, защото не се противодейства срещу основните причини, поради които тя възниква в България. Очакванията ми са за поне 20 процента инфлация в края на годината, може би и повече. Това се основава на предположение, че и през октомври, ноември и декември инфлацията ще се качва с около процент на месец. Инфлацията ще върви основно пак по линия на цените на енергията във всякакъв вид.

Виждаме, че има доста неизвестности в цените на електроенергията, по конкретно дали ще има изменение в механизма за определяне на цените за битовите потребители. Освен това за цените на петрола неотдавна взетото решение на страните от ОПЕК за намаляване на добива с два милиона барела на ден действа към леко увеличение или поне не поевтиняване през следващите няколко месеца на петрола на международния пазар.

Което означава, че ще държи и цените на горивата на сравнително високи нива. За газа са окуражителни новините, че газовите хранилища в повечето европейски държави са попълнени поне на две-трети, но все още остават доста неизвестни относно доставките на газ и цените, на които ще бъдат осъществени тези доставки. В България има и някои други, местни причини за продължаващата инфлация по линия на нашата вътрешна търговия на стоки, особено хранителни. Инфлацията в хранителните стоки, малката потребителска кошница, значително изпреварва общата инфлация.

България изпреварва и средната инфлация в еврозоната, която е около 10%. Ние почти двойно я изпреварваме както заради внесена инфлация от страните от еврозоната, с които имаме активен стокообмен, така и по наши вътрешни причини. Ще усетим влиянието на увеличените лихвени проценти в един малко по-късен етап, вероятно в началото на следващата година. Тогава може да се надяваме, през първото тримесечие на 2023 г., да усетим известно забавяне в динамиката на инфлацията.

- Има ли мерки, които може да бъдат предприети, за да се ограничи покачването на цените?
- Административни мерки, може би временно и много внимателно. Определяне на тавани на цени не винаги е било успешна мярка, по скоро е някакво краткосрочно решение и то с много неясен резултат. По скоро това, което трябва да се прави в България, е да се наблегне отново на приоритетите. А тези приоритети като че ли през последните две години ги поизоставихме или поне не можем да постигнем желания резултат най-после да започнем да получаваме някакви евросредства по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Без тези пари не можем да стартираме големи, значителни национални проекти. Не могат да се осъществят инвестиции, не могат да влязат пари в икономиката под формата на заплати, осигуровки, данъци. Това е много съществено. Този план беше за възстановяване от ковид, а ние втора година не можем да получим нищо по него. Това е топ приоритет, до края на годината да започнат да идват поне някакви първоначални плащания.

Тъй като миналата година изпуснахме да получим аванс, тази година поне да получим малки, но някакви плащания. Другият приоритет са оперативните програми по бюджета на Европейския съюз за периода 2021-2027 г. По тях също почти всичко е спряло. Ние не получаваме средства, не влизат свежи европари в България.

И от там се забавя целият инвестиционен процес, тъй като не влизат и частни инвестиции или те са много малко. Нямаме свежи пари, с които да работи икономиката. Разчита се основно на кредитирането, което досега беше на сравнително ниски лихвени нива. Но се очаква те да се увеличат. И те вече се увеличават особено по дълговете, които ползва българската държава. И на международния и на вътрешния пазар България ползва все повече заеми с увеличаваща се седмица след седмица лихва и все по-висока доходност за инвеститорите, но все по-неблагоприятна за държавата емитент.

Този процес с взимането на скъпи дългове не може да компенсира липсата на инвестиции в икономиката. Ако се върви към още по-голямо увеличение на бюджетните разходи, а вероятно има такива тенденции, то тогава трябва да се помисли какво ще стане с данъците в България, ще се повишават ли. Или осигуровките. Това са много чувствителни въпроси и политически непопулярни като мерки. Едва ли е най-добрият вариант да се вдигат данъци и осигуровки.

По скоро трябва да се търси оптимизация на общите държавни разходи и то най-вече на разходите за държавната и общинската администрация, както и за увеличаване на събираемостта на държавните вземания, което винаги е стояло като приоритетна задача. Трудно е още сега да се каже какво би могло да промени нещата, но като цяло констатацията е недвусмислена, че антиинфлационните мерки, които бяха предприети, реално не проработиха, както се очакваше.

- Служебното правителство предлага да бъдат въведени две тарифи за тока за бита. Това ще доведе ли до допълнително покачване на инфлацията?
- Това е дискусионна тема. Очевидно тук се целят няколко ефекта. От една страна да се постигне икономия при консумацията на електроенергия, включително и тази, която ползват домакинствата. От друга страна да се мотивират домакинствата да си правят по-добре сметката за потреблението на ток, въпреки че те и сега го правят, защото това е един съществен разход за българското домакинство.

И да се направи някакво квази либерализиране на електроенергийния пазар с възможност битовите потребители постепенно да започнат да свикват на по-високите цени на електроенергията, които плащат фирмите. Обаче първо дали моментът е успешно подбран и трябва ли това да се предлага сега. И второ, има аргументи в полза на това, че България е голям производител и нетен износител на електроенергия.

България изнася електроенергия за всички съседни държави - Румъния, Гърция, Турция, Северна Македония, Сърбия. При това положение и при рекордни приходи, които отчитат българските енергийни компании, да се определят някакви малки лимити за месечна консумация на електроенергия от домакинствата и след това по тарифни планове те да бъдат натоварени да плащат значително по-висока цена за превишението на тези лимити, може да доведе до ефективно увеличение на сметките на домакинствата средно с до 30 или 50 процента.

Тоест да не се постигне ефектът на икономии на електроенергия, а да се постигне едно всеобщо поскъпване на електроенергията за бита и в края на есенно-зимния сезон да се отчете, че това е действало и проинфлационно и утежняващо за бюджетите на българските семейства.

- Смятате ли, че по-ниската ставка на ДДС от 9% за книги, учебници, ресторанти, която важи до края на годината, трябва да бъде продължена и през 2023 г.?
- Тези временни мерки биха могли да бъдат обсъдени наново в новото Народно събрание. Биха могли да бъдат обсъдени и мерки за допълнително намаляване на ДДС и за други неща, например за лекарствата. Както и на ДДС за електроенергията. Биха могли да бъдат обсъждани и мерки за акцизната политика за горивата.

Могат да бъдат обсъдени и мерки, включващи някои други данъци, включително и преките данъци, а не само косвените, каквито са ДДС и акцизите. Да се обсъди дали продължава същият модел на облагане в България - плоско данъчно облагане, или трябва да се въведе необлагаем минимум за тези, които са с най-ниски доходи, и дали трябва да се въвежда, макар и с малки стъпки, прогресивно подоходно облагане, малко над тези 10 процента, които са в момента.

- Според Вас правилна ли е една такава стъпка - въвеждане на необлагаем минимум и облагане с по-висока ставка на по-високите доходи?
- Ако се започне с необлагаем минимум, може да се види след известно време какъв ще бъде резултатът за бюджета и едва след това да се вземе решение дали трябва да се въвежда и прогресивно облагане на доходите.

Но засега може да се пробва с необлагаемия минимум, да видим тези облекчения до какво ще доведат за крайните потребители, за хората с ниски доходи. Това ще бъде един вид подпомагане за тях. Като държавата не облага доходите до някакъв праг спестява месечно определена сума пари на данъкоплатците, които те могат да похарчат.

- Една от основните задачи на новия парламент е приемането на бюджет за 2023 г. Смятате ли, че ако няма стабилен кабинет ще бъде гласуван новият бюджет?
- Тук има две хипотези. Дали да има актуализация на бюджета за 2022 г. Миналата година по това време започнаха разговори за актуализация на миналогодишния бюджет, за 2021 г., и чак след това, след избирането на новото правителство се започна подготовката на новия бюджет. Сега може да стане същото.

Първо да има актуализация на бюджета за текущата година и след това приемане на новия бюджет с ново правителство. Ако разбира се, се успее да се състави такова. Другата хипотеза е да се предложи от сегашното служебно правителство вариант за бюджет за 2023 г. и направо да се върви към приемането му, без значение дали ще имаме или няма да имаме ново правителство. Добре би било тези, които предлагат бюджета, след това да го изпълняват.

Ако такава е логиката, може би е добре да се поизчака малко, за да се види дали ще има редовно правителрство, какви са шансовете за това, и след това с негово участие да се дебатира за новия бюджет. Разбира се, би могло да има нянаква чернова като предложение от служебното правителрство. Несъмнено е, че ще има искания за увеличени разходи. Синдикатите са заявили отдавна, че искат увеличение на минималната заплата на 850 лв. Това е едно чувствително увеличение спрямо сегашните нива.

Освен това има заявки за други разходи, например по линия на компенсациите. Трябва да се дефинира кои са енергийно бедни, за да се подпомагат целево с енергийни помощи. Затова мерките на предходното правителство не успяха съществено в борбата с инфлацията, защото не бяха таргетирани сполучливо и ефектът от тях вместо антиинфлационен беше проинфлационен и ние виждаме резултата сега.

- Трябва ли да продължи помощта за бизнеса заради скъпия ток и през 2023 г.?
- Това също е дискусионно тъй като в известна степен бизнесът привикна към това подпомагане и има опасност, ако тази мярка продължи прекалено дълго, а тя беше въведена като временна мярка, да се загуби мотивация у бизнеса да продължи със своята енергийна ефективност. Защото бизнесът има гарантирано подпомагане от държавата. Тук е много фин балансът, който трябва да се поддържа, така че бизнесът хем да бъде подпомогнат, но в същото време и да бъде стимулиран. Защото енергийната ефективност е не по-малко значима отколкото някакви мерки за енергийна икономия от домакинствата и бизнеса, каквито са лансирани за есенно-зимния период.

- Трябва ли да продължи увеличението на пенсиите по „швейцарското правило“ с 50% от ръста на инфлацията и 50% от ръста на средния осигурителен доход?
- Ако просто продължи механичното увеличение на разходите в бюджета и за 2023 г., ще са ни нужни дългови финансирания или данъчни промени, защото може в един момент държавата да не може да се справи с толкова много нови разходи. Пенсионната ни система отдавна е на субсидиране от централния бюджет. Не достигат осигурителните вноски.

Тоест трябва да се постави въпросът дали ще се увеличават осигурителните вноски, ще се увеличава ли по-ускорено възрастта за пенсиониране, ще се увеличава ли минималният стаж за пенсиониране. Това са трудни въпроси за решаване, защото лесно е да се вземе решение за увеличаване на пенсиите. Трудното е след това да се намери финансиране през годините. Още повече, че веднъж увеличени, пенсиите не може да бъдат намалени след две години или със следващия бюджет.

Такова нещо не се е случвало. Те винаги продължават да се увеличават и през годините проблемът е откъде да се намери финансиране. Ако не работи достатъчно икономиката, за да носи собствени приходи на бюджета от данъци, тогава отиваме на заемно финансиране, а то става все по-скъпо. Доста трудни са управленските решения, които трябва да се взимат, и надявам се да се съумее да се постигне един рационален баланс.

Едно равновесие между желанията ни и възможностите, които имаме. Ако постигнем наистина добра усвояемост на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост, ако постигнем едно добро ниво на ползване на средствата от оперативните програми, ако успеем да качим поне до между един и два милиарда евро годишно размера на преките чужди инвестиции, тогава можем да се надяваме, че брутният вътрешен продукт ще започне да расте по-ускорено, в бюджета ще влизат повече приходи, откъдето да можем и със собствени средства да решаваме такива неща като увеличени заплати и пенсии. Но ако това не се случи бързо, то ни остава вариантът на заемно финансиране и на много трудни други такива решения, свързани с нашата данъчна и осигурителна тежест.

Нашият гост
Румен Гълъбинов е бивш председател на Агенцията за застрахователен надзор и зам.- председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление “Застрахователен надзор”. Завършил е УНСС като магистър по икономика, притежава следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. Бил е в Управителните съвети на международни банки и застрахователни компании.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук