Илиана Раева: Мечтая един ден да се науча да правя бабини сладкиши

- Здравейте, г-жо Раева. Първо искам да ви честитя медалите от Световното първенство по художествена гимнастика в София, както и прекрасната организация за него.

- Да, благодаря ви! Много усилия положихме, за да бъдем на сериозно ниво, и съм щастлива, че успяхме да зарадваме много хора, не само нашите фенове, но впечатлихме изключително много гости, състезатели и треньори. И ръководството на ФИГ бяха много впечатлени, това, което взехме, като решение логото да бъде с шевица, беше наистина удар в десетката 

- С тези менящи се правителства, сигурно не е лесно и в спорта?

- Истината е, че аз получавам винаги много сериозна подкрепа и никога не съм имала проблем в работата си с нито един министър. Това, че прехвърчаха искри с Василев в началото, по никакъв начин не попречи на работата ни, защото и аз, и той се отнесохме много професионално към това, което трябваше да се прави. Ето и сега с Весела Лечева работя повече от добре, просто прекрасно работя с нея.

Не мога да кажа, че всичко е изрядно, няма човек, който да е изряден, или федерация, която да е изрядна, но много се стараем и го оценяват това нещо. Ние сме лицето на спорта и затова така, както ние се отнасяме с уважение към всяка една институция, така и те се отнасят с уважение към нас, което много ме радва. 

- През март идната година навършвате 60 г. Има ли спирка Илиана Раева?

- (Смее се.) Истината е, че след олимпиадата намалих темпото. В никакъв случай не мога да кажа, че ми е намалял ентусиазмът, но някак дълбоко в себе си се успокоих с този златен медал. 

Много исках да спечелим златен олимпийски медал, знаех, че притежаваме най-силния отбор в момента, и съм щастлива, че успяхме

И някак си като че ли се поотпуснах и успокоих, но всъщност събитията така се случват, че няма спирачка. Непрекъснато има нови планове. Нещо, което тепърва много ще популяризираме, е това, което правим с масовия спорт. През 2024 г. сме домакини на фестивал в Бургас към ФИГ. Масовият спорт е дисциплина към Международната ни федерация по гимнастика (ФИГ), както и Европейската гимнастика.

Това са едни феноменални събития, в които има такава енергия, че не може да се сравни с нито едно състезание. Просто е нещо невероятно. Когато отидох през 2016 г. в Токио на конгрес на всички спортове, които са под егидата на ФИГ, за първи път видях какво е масовият спорт, така наречените Гимнастради, които имат най-различни подразделения.

В тях участват хора до 90 г., даже и плюс е имало случай. Наскоро нашата генерална секретарка Росина Атанасова и Мариета Дукова, която е председател на комисията за масов спорт, отидоха с две групи представителки от България - от Мездра и от Бургас. 

Това е 50+ възраст, които са точно баби и дядовци 

Нямате представа за какво грандиозно събитие става въпрос и каква радост за града домакин е това. Има толкова много инициативи вътре, и аз много се запалих. Но, разбира се, по никакъв начин не съм отписала Олимпийските игри и Световното, което ще бъде в Румъния за девойки, както и Световното за жени, което е във Валенсия следващата година. Напротив, ние имаме една страхотна генерация и индивидуалистки в момента. Както видяхме, и Весела успя да направи много боен състав в ансамбъла. Така че ще имаме големи претенции и мечти, и за Световното първенство, и за Олимпийските игри. 

Аз не съм спряла да мечтая да имаме олимпийска шампионка, както и абсолютна световна шампионка

Много работим в тази посока, почти всяка седмица имам съвещания с треньори и състезатели. Единствената ми голяма болка е, че си нямаме хубава зала. Имах разговор с министър Лечева на тази тема. Мога да кажа, че откакто съм работила с г-н Кралев и г-н Василев по отношение на залата, това е първият министър, който толкова сериозно взима нещата в ръце да ни помогне. И съм много обнадеждена, че нещо може да се случи и да оставя една зала, която, живот и здраве и Бог да закриля художествената гимнастика, да остане за поколенията. Да нямат тези проблеми, които имам аз. 

- Мисля, че вече знам кога ще се оттеглите. Когато има нова база и имаме олимпийска шампионка.

- (Смее се.) Господ здраве да ни дава, то ще си дойде. Никой не е вечен, на всеки му идва времето. И наистина това ми е голяма мечта, да оставя всичко да е както трябва. 

- Имате три прекрасни внучки. Какво е чувството да сте баба?

- Съвсем различно от това да съм майка. Може би защото бях много млада майка, на 21 г. родих първото си дете, а на 25 второто, на 30 г. вече имах отгледани дъщери. Самата аз бях още дете, дето има една приказка. Но е коренно различно. 

Не съм от бабите за пример, аз съм една досадна баба

Ако са ги облекли, аз казвам “поразсъблечете ги, че е топло”, ако не са ги облекли, казвам “облечете ги, че е хладно”. На тема храна съм направо някаква мания, че детето трябва да яде непрекъснато. Първото нещо, което питам, като се обадя на дъщерите, е какво ядоха децата. И те много ми се дразнят. Като орлица съм върху тях. 

- Всъщност сте една типична баба.

- Абсолютно, стопроцентово. Много обичам да ги глезя, да ги водя с мен на различни места. С малката ми дъщеря - Виолета, живеем заедно, с внучките Илиана и Асияна. А при Амили ходя по-често, защото те са си отделно, но задължително с торбите с ядене (смее се). Разбира се, след като малко пораснаха, им купувам различни игри, които развиват логиката, мисленето. Много ми харесва да им взимам такива неща. Да рисуват, да редят пъзели.

- Играете ли с тях?

- Да, обичам, но нямам много време, защото съм по цял ден на работа и това обикновено е вечер, когато съм малко изморена. Съботите и неделите е времето за тях, играем с огромно удоволствие. 

Те са добри деца, послушни, много интересни и различни, съвсем друго поколение

Толкова са умни, че са като професорчета. На 2 г. и 4 м. борави с телефона, както боравя аз. Говорят свързано, знаят коя дума къде да я сложат. Обичам ги много и са ми голяма гордост внучките. 

- Доколкото знам, най-голямата, Илиана, тренира художествена гимнастика?

- Навремето и двете ми дъщери имаха много качества за гимнастички. Тренираха, но не им хареса и се отказаха. Но може би трябва да тръгна от мен, бабата. Когато баща ми ме заведе в залата, треньорката казала, че съм голям талант. 

Аз бях в шок, въобще не харесах гимнастиката

Представях си, че ще бъда баскетболистка и ще тичам, в никакъв случай, че ще стоя на пръсти и ще правя вълновки с ръцете. Не можех да си представя, че мога да укротя моята енергия с това нещо. Може би 2 г. лъжех, че съм болна или че другарката е болна, докато ме хванаха и вече нямаше как да не ходя да тренирам. И на първото състезание, на което се класирах предпоследна, се оказа, че съм състезател по душа.

Това така ме запали, че на Държавното първенство станах шампионка. Тогава започнах истински да тренирам. Същото се случи с дъщерите ми. Заведох ги в залата, треньорките казаха, че имат много качества. И едната, и другата се отказаха. Виолета например казваше, че й влизали прашинки и не можела да гледа, докато тренирала, а Славея каза, че не иска.

Същото се получи и с Илианка. Научи шпагати, мостове, страхотни падьоми и полупалци, гъвкава много, музикална. И на третия месец каза не. Майка й един ден ревала в колата. Казах й “не я мъчи, аз така ли ви мъчих вас, веднага ви отказах”. Каквото й е писано. Илианка й казала: “Майко, моля ти се, искам да уча, но не искам да тренирам гимнастика”. Обича да танцува, записахме я на плуване, там не иска да се отказва.

Но вече е ученичка. Учи във Френския лицей, където майка й я е записала на всички извънучилищни часове - логика, трудово обучение, рисуване, пеене, пиано, спортни танци, абсолютно навсякъде, където е могла, е записана и тя е много щастлива. Без да се концентрира в нещо специално, каквото иска. 

Не трябва в никакъв случай родителите да карат детето да прави нещо, което не иска, аз съм против 

Въпреки че самата аз така съм станала гимнастичка. Но сега ще видим малките. Скоро водих Асияна на Гимнастрадата и страшно много й хареса. Беше много щастлива, както и на едно коледно тържество в клуб “Илиана”, където участва Илиана. Ще видим. От трите може и нито една да не иска. Господ им е отредил, те си имат техен път. 

- А Наско как се справя с пълна къща с жени?

- Много се смяхме с него. Като се събираме с приятели, се шегуват: “Наско, много жени”. А той отговаря: “То остави, че много жени, ами и кучетата са ни женски, дори и котката ни е женска”. Така сме се смели. 

Той е най-обичаният дядо, истината е, че те обичат повече него, защото той дава шоколади и бонбони, а баба не дава 

Обаче един ден купил и ми казва: “Ти ще им дадеш, ако искаш да идват при теб, ще трябва да дадеш”. В началото бях категорична - не! Защото много се страхувам, че са вредни за здравето на малките деца, и така нататък. А той вика: “Спри с тия неща, какво ядат и колко е здравословно”. 

А аз обичам да правя супички всякакви. Навремето, когато Илиана започна да яде супи, правех три вида - телешка, пилешка и зеленчукова. И им ги носех, когато живееха отделно. Сега и на малките обичам да правя. Но от шоколади и бонбони направо ми става лошо.

Е, в края на краищата се прежалих, когато дядо им каза да им дам. Истината е, че той е най-обичаният член на семейството. Като се прибират и ако го няма, започват да го търсят - “деди, дедка, деди, дедка”... Така му викат и се хвърлят при него. Той седи на дивана, включил си компютъра, а те и двете сядат върху него. Единствено Амили на Славея предпочита повече мен, може би защото ме вижда по-често. Но дядо е любимият герой и на трите внучки.

С любимия дядо Наско

- Вероятно така балансира, понеже във футбола е обграден само от мъже...

- Ами да, правилно казвате. Може би той се чувства като цар в женско царство. Така беше и с дъщерите ми, те си умираха за него, но аз бях строга майка. Сега не съм такава баба, единствено за шоколада и за сладкото имам повече притеснения. Иначе компоти, кексове, сладкиши домашни и торти... няма проблем, но шоколади и бонбони... Е, свикнах вече и аз давам. 

- Остава ли време да готвите любимите ястия на всички?

- Моят баща, на когото тази година ще честваме 90 г., да ни е жив и здрав, е уникален - направи над 150 буркана компот. Жизнен, здрав, весел. Има овощна градина, имаме страхотно грозде, невероятна ябълка, круша, дюля, лешник, орех, каквото се сетите, всичко. И всеки ден идва и ни носи в чинийка обелена круша, обелена ябълка, начукани орехчета. Всеки ден се качва при нас, той живее на долния етаж, ние сме на горния. Страхотен баща, дядо и прадядо. 

Вместо да го гледаме, той ни гледа, както и да ви звучи. Страхотен е на 90 г.!

- Сигурно и вие така ще гледате правнуците, като оставите гимнастиката настрана.

- При всички случаи. Само се моля на Бог да сме живи и здрави. Всеки ден ще са обеди и вечери с малките. Тогава вече ще имам време да правя и сладкиши. Сега не мога, но мечтая да се науча да правя бабини сладкиши. Правя палачинки, разбира се. Дъщерите ми много обичат да готвят, да фантазират.

- Давате ли непоискани съвети на дъщерите си?

- Ами аз си признах, бъркам се и когато не трябва, Наско се сърди, кара ми се, не ми дава да се меся

Но те са ми свикнали и много, много не ми обръщат внимание. Правят каквото те си решат. Понякога се усещам, но трябва да бъда честна, че по-рядко се случва, отколкото трябва. 

- Остава ли ви време да останете насаме с Наско?

- Напоследък не много, защото сме пълна къща, но ни е много добре. С него толкова много сме били заедно, толкова сме живели, толкова ни е дал животът, че сме много щастливи в момента. Опитваме се да се наслаждаваме на това, защото много скоро, догодина, се изнасят. Те дойдоха по време на пандемията при нас на село, за да се махнат от града. Бяха и двете дъщери с децата, пълна къща.

После Славея се изнесе и сега живее на много хубаво място в планината, на Витоша. Докато Виолета и Жоро останаха по-дълго при нас на село и това се отрази страхотно на децата, защото са в градината по цял ден. Тук е съвсем друг въздухът, съвсем различно е. Но скоро се изнасят, затова използваме всяка секунда с дядото да им се радваме.

- Вероятно и затова вашият баща така ви обгрижва?

- Много! И аз много си го гледам и той е много щастлив. Щастие е, че е с нас и не е сам. Всъщност ние се пренесохме, когато майка ми почина, за да не бъде сам, защото той го прие много тежко. Те имаха 56 г. прекрасен живот. И като дойдохме тук, той просто се прероди. И внучки, и правнучки, и дъщерите - всички са при него, чувства се щастлив.

​​​​​​​

Бащата на Илиана с правнуците

- Хубаво е да са заедно няколко поколения и да се обичат като вас.

- Така е, наистина. Аз правя на внучките албуми със снимки. Приготвила съм им една тетрадка със съвети на баба

Има най-различни неща - за болести, какво може да им се случи в живота, как да реагират при различни обстоятелства. Има много бабини рецепти, които съм научила от различни книги, от баба Ванга. Ние сме държавата, която е първа по износ на билки. От нея знам, че за всяка болест има билка, но трябва да я познаваме. И разни други неща, за отношения мъж-жена, за щастлив брак, въобще важни житейски уроци. Не прочетени отнякъде, а това, на което животът ме е научил.

- Вие бяхте малко болна на Световното първенство, но присъствахте през всички дни.

- Бях със страшно възпаление на синузит, от там се възпалиха ушите, нито чувах, нито виждах, беше един кошмар направо. 

Оправих се с рецепта на Ванга за 3 дни, но на световното бях много зле 

Особено последните 2 дни беше много тежко, но няма как, трябва да си там и да обръщаш внимание на гостите. Най-важното е, че взехме квоти, защото битката другата година ще бъде страшна. Това беше от изключително значение, просто Стилияна беше голям боец. 

- Какво ще пожелаете на нашите читатели?

- И аз съм над 50 и започнах да се съобразявам с твърде много неща. Бих им пожелала да обръщат огромно внимание на движението, да се движат повече. Много е важно. Да не ядат мазна храна в никакъв случай, да намалят захарта до минимум.

В същото време нищо да не е драстично и да се опитат да търсят щастие в различни неща. Защото се убеждавам в това, което е казал един японски столетник, че най-важното нещо за дълголетието и живота на един човек е щастието. Да се научиш да обичаш живота, първо да оцениш, че ти е даден. Около нас има толкова много неща, които биха могли да ни направят щастливи. Ние не знаем как да ги намерим и как да им се радваме, а те са до нас, те са ни дадени. 

Щастието лекува, лекува органите, лекува човека, прави ни по-здрави, по-млади, по-устойчиви, по-работоспособни 

Да не се отказват да работят, да си намират работа и наистина да търсят радостта около себе си в малките неща. В добре направената супичка, за която близките им ще кажат, че им е харесала, в отношението към внучката, към мъжа, към детето... Да гледат много малко телевизия. Ако могат, изобщо да спрат, ще бъда много щастлива, че съм им помогнала. Ние телевизия не гледаме, само мачове и хубави филми. И много разходка на хубаво място, на въздух. Да ходят на село, ако нямат, някъде в планина, където биха могли. 

Ще завърша с един пример. С моя баща имахме работа в града. Пътуваме с колата и на Ботевградско шосе аз поглеждам надясно и виждам един ужасен блок. А той поглежда наляво и вижда, че на разделителната на булеварда има цветя. И ме попита дали са рози, защото с едното око не вижда добре. След като му потвърдих, той ми каза: “Боже, Боже, колко са красиви, ама страхотни рози!”. А те вече поувехнали. Обръща се на другата страна и вижда една жена с куче - “Леле, леле, виж какъв сладур, какво куче”. Той на всичко се радва. Като се приберем вкъщи, и ми вика: “Ела да видиш дюлята колко е родила, гледай какво нещо, гледай каква красота”. 

Това, което установихме с Наско, е, че той е по-здрав и от нас. И то е точно което казва професорът дълголетник - нека в ужасно скапания, мръсен и запустял квартал да видим розичката и да се зарадваме на нея, а не да се ядосваме, както аз се ядосах на блока. 

Цветелина ТОТЕВА