Илиян Тодоров: Не Русия, ние сме си единствените врагове!

Индустриализация в тила на „Врага“

През 2017г. „Даймлер“ започна изграждането на може би най-големият автомобилен завод на „Мерцедес-Бенц“ в Европа на обща стойност от 250 милиона евро в руският гр. Есипово, намиращ се само на 60 км. от Москва. Заводът на „Мерцедес" в Подмосковието ще произведе първият си автомобил през 2018г. Към днешна дата БМВ и Тойота също произвеждат автомобили в гр. Калининград, там където са разположени заплашващите цяла Европа страховити руски ракетни комплекси – „Искандер“. През 2017г. Тойота стартира новата „линия“ на RAV4 не другаде, а именно на територията на Руската Федерация. Германската компания Сименс продава до ден днешен на Русия оборудване за електроцентрали. Италианската компания „Фереро“, заета в хранително-вкусовата промишленост притежава производителни мощности в Русия. Всички големи западно- европейски компании притежават и строят нови заводи в Подмосковието, въпреки санкциите! Навлизат ударно на руският пазар. Да не би Европа да индустриализира „врага“?

Заплахата
Явно Руската Федерация не представлява заплаха за западните правителства и техните концерни, дори напротив, същата се разглежда като необятен пазар. Като дестинация за сериозни инвестиции от компании регистрирани в държави с утвърдени пазарни икономики и свободни пазари. Преките чуждестранни инвестиции във „врага“ Русия възлизат на над 21 милиарда щатски долара за 2017г.,  срещу 1,7 милиарда евро за пълноправен член и съюзник на евроатлантическото семейство - България. Най-сериозните чуждестранни инвеститори в Русия за 2015 и 2016г. се оказват държави като Кипър, Холандия, Германия, Франция, Люксембург, Швейцария. Все „Натовски“ и/или евроатлантически държави. 

Ще цитирам и бившият министър председател на Люксембург - Жан Клод Юнкер, в качеството му на кандидат за председател на Европейската Комисия, който заяви от София :  „Може да прекъснем потока от пари за Русия и това трябва да стане днес, а не утре.“
Юнкер е несменяем ръководител на правителството на Люксембург в продължение на 18 години, както и финансов министър за 20 години.
Днес, г-н Юнкер е председател на ЕК! Защо не прекъсва паричните потоци към Русия, която е определена за враг? Защо именно евроатлантическите държави от НАТО и ЕС, днес са най-големите инвеститори в „диктатурата“ на Владимир Путин?
И щом на България  се приписва изкуствено ролята на част от същото това евроатлантическо семейство, чийто общ враг е Руската Федерация, то защо нашите партньори инвестират повече във „врага“, отколкото в съюзника България?

Реалностите

През цялата ми политическа кариера съм бил в опозиция, но днес трябва да призная, че българската политическа класа е израснала със сериозни темпове. Довчерашни мои идеологически врагове, днес са проумели реалностите. Русия не е враг на България! Тя е възможност, в един двустранен взаимно изгоден процес и интерес, по подобие на най-силните западни икономики. Дори няма да коментирам историческата ни обвързаност. Благодарността към Русия за Освобождението, или за това, че ние Българите сме им дали Вяра, азбука или език. Няма да навлизам в дебрите на историята, в каквито и да било спорове. В качеството ми на националист (понятие което медиите и глашатаите спонсорирани от Запада обрисуваха, като нещо негативно, фашистко и хулиганско), продължавам да твърдя, че България трябва да подържа приятелски отношения с великите сили единствено и само в свой собствен интерес, по подобие на същите! Нека не бъда обвиняван в това мое разбиране! Както видяхме по-горе, нашите евроатлантически партньори търсейки своят собствен интерес инвестират и развиват икономически и търговски отношения с Руската Федерация. Произхождайки от този неоспорим факт смятам, че техните действия са позволени и на нас Българите!

Израстването

Когато споменах за израстването на българските политици, аз не произлизах от личен егоизъм,  не говорих или пишех, изхождайки от ненужна  за мен куртоазия, или словесно  угодничество и словоблудство.  Не го правя и в качеството на възпитател или учител. Излагам това свое убеждение в качеството ми на реален очевидец и свидетел.

Неоспорим е факта, че Доклада за състоянието на националната сигурност на Република България през 2016г. е един своеобразен скок в умовете на българските политически ръководители. Това е и „най-мекият доклад“ от години насам, отразяващ баланса между националните ни интереси, обвързаности и ангажименти.  Успяхме заедно, може би за пръв път, да създадем равновесие между управляващи и опозиция, без дори широката публика да  разбере. Съумяхме  да изградим една уникална синергия, изиграхме един перфектен “дипломатическият танц“, в интерес единствено на българският бизнес, гражданите и Родината.  Огънахме се като житни класове под мощната сила на урагана идващ зад океана, които стъбла възвърнаха своето природно и географско  разположение в последствие, в името на собственото им оцеляване и продължение на съществуването. Ще ме простите за това лирическо определение, но признавам, че всички ние извършихме едно тихо Възраждане!

Детайлите

Моят политически и духовен ментор Волен Сидеров ме научи на нещо безценно, но не само на това. Първо излагаш фактите, изводите правиш след това! Убедих се с времето, че тази концепция е перфектно работеща не само в политиката, но и в живота като цяло.
Фактите до тук  изложих непълно, и затова ще продължа. Цяла западна Европа печели от Русия. От 25 милионна Москва, от 144 милионното руско население. Съществува една взаимна заинтересованост между Запада и Изтока, двустранен интерес. Защо тогава трябва да се делим на русофили и русофоби, и какво печели държавата от тази безумна вражда? Какво ни носи това противопоставяне, тази кретеноидна омраза помежду ни? Ровенето в стари рани е ненужно, трябва да се развиваме приятелски и търговски, и на Изток, и на Запад! Нека си останем такива, каквито сме по убеждения, но обединени от една висша цел, въпреки различията! В противен случай сме едно стадо изповядващо непечелившите тези на един краен, умопомрачителен и олигофреничен радикализъм, който е изцяло за наша „сметка“! От него не печели никой друг, освен конкурентите ни в днешния глобализиран пазар. Явно е, че всички трябва да се „приземим“. Да сме единни в собствения ни, дори бих го нарекъл егоистичен интерес! Това са фактите, ние сме губещите за сметка на най-развитите евроатлантически икономики, които имат своите концептуални различия, но въпреки това са единни в името на интереса си!  

Истинският Враг

Това сме самите ние, не Русия! С нашите ненужни борби, подкупни медии и продажни псевдо-журналисти, влияещи на общественото мнение. Като националист от АТАКА, аз не се интересувам дали България ще печели от Русия, САЩ, Европа, Азия, Близкия изток, Океания или Африка. Не ме вълнуват търговските или финансовите войни между горепосочените.  Не ме интересуват „студени войни“. Интересува ме единствено как да развиваме собствената ни държава в интерес на самите нас, и децата ни! Интересуваме ме, да бъдем „люлката“ на Православието. Интересуваме ме как да изместим горепосочените, защото не сме по-глупави от тях, в което съм убеден.  Защото в исторически план сме допринесли за света, много повече от всички тях, взети заедно!