Има ли желание, има и начин

Наскоро две пенсионерки, мои съседки, ми разказаха за тяхната почивка в Босна и Херцеговина през юли тази година. Баба Василка с нейната дъщеря Димитрина и приятелката й Величка тръгнали на път, както го правели през последните няколко години. Не кратък път, а цели 800 км. Шофьор била Димитрина, а наборките, родени през 1949 г., били пътници. 

Ще кажете, че то всеки може така, но вие кога за последно хванахте пътя? А както се вижда от снимките, баба Василка ходи с проходилка, но това не я спира да обикаля други държави.

Тази година, понеже вдигаха няколко пъти пенсиите, двете баби започнали да заделят за желаната екскурзия. Вярно, пенсиите не са им от ниските, някъде по около 1000 лв. получават. Така успели да съберат достатъчно, като поели всички разноски на усмихнатата шофьорка Димитрина. 

Общо тази едноседмична екскурзия им излязла около 700 лв. на човек

Дестинацията била гр. Мостар в Босна и Херцеговина. Понеже пътят е дълъг, на отиване преспали в Лозница, Сърбия. И тук вече идва хубавата част - цените. Ами да, не са както в България. Нощувката в Сърбия им струвала само 69 евро за 3-те, като това включвало закуска и вечеря. Само за сравнение, тази година с моя съпруг на нашето Черноморие в Свети Влас за една вечеря в ресторант похарчихме 150 лв. А както вероятно повечето знаете, в Сърбия хапването си е на корем. 

Минали и през Златибор, където пък били на почивка миналата година.

На следващия ден продължили към Мостар. Пътували през много красиви места, отбили се до Прокоско езеро, заобиколено от живописни дървени къщи, красота! А плодовете пък местните си изстудявали в река Нерва. 

После съседките обиколили водопада Кравице, Благай, Националния парк “Сутиеска” и околностите.

Пристигнали в къщата, която наели онлайн срещу 340 евро за 6 нощувки, като в нея можели да спят 6 човека. Освен че там всички били много любезни и с радост помагали на баба Василка, като я видели с проходилка, ами и били страшно очаровани от комплиментите, които им оставили в къщата - 2 големи газирани води, 6 кена бира, 1 бутилка ракия, 1 бутилка ликьор от вишни, 1 бутилка ликьор от орехчета, 2 натурални сока, 1 кутия бонбони, 1 кутия сладки, огромен панер плодове - банани, портокали, сини сливи, ябълки, нектарини, кафе. Всичко било заредено, сякаш си вкъщи - от прах за пране, сол, захар, олио, та до клечки за уши, че и нови пантофи ги чакали на вратата. Такова нещо пътешественичките досега не били виждали.

Оказва се, че стопанката на тази къща е полякиня, но се разбирали на сръбски език. Дъщеря й, макар и в напреднала бременност, винаги била на разположение, ако нещо им трябвало (макар че не знам от какво повече може да има нужда човек). 

Когато си тръгвали, баба Василка попитала с какво си мият прозорците, защото имали много и големи прозорци в къщата, а всички така блестели от чистота, че не можеш да познаеш, че има стъкло. Жената веднага скокнала, отворила шкафа в кухнята, който бил зареден с всякакви препарати, и й подарила един, специално за стъкла. Толкова мили и отзивчиви били всички там. 

Разходили се и до морето, само да го видят. Казаха, че е пълно с народ, но българи почти няма. За сметка на това пък има много други чужденци, пристигащи с коли и автобуси. 

Друго, което им направило впечатление там, било, че всички сгради, засегнати от войната, така си стоят с дупките по тях и не ги заличават. 

На връщане не преспали отново в Сърбия, а се прибрали директно, което им отнело 16 часа с две почивки за по час. 

Според тях абсолютно си струва да се отиде до Босна и Херцеговина на екскурзия, като казват, че най-хубавото време е през пролетта и есента, за да не е много горещо. Разбира се, най-изгодно би ви излязло, ако направите като софийските баби - да си намерите кой да ви вози, да наемете къща и да обиколите сами района.

Така няма да зависите от фирмите и ще посетите само местата, които желаете. А и ако не сте особено подвижни, както баба Василка, ще ги подберете така, че да стигнете там с кола. Най-оптимално е да сте 3-ма-4-ма, защото е комфортно возенето в колата, а и лесно се намират нощувки.

Василка и Величка реално са похарчили по една пенсия за тази екскурзия.

Някои от вас може би ще кажат - е, да, за една пенсия екскурзия за 5 дни, ами през останалите как ще я караме?! Вероятно ще сте прави. 

Не всеки може да си  го позволи, но какво ти остава в живота накрая?

Най-вече спомените, изживените емоции, посетените места, споделените преживявания с близки и приятели. 

А понеже моите съседки споделиха и за екскурзията си миналата година до Сърбия, казаха, че там е още по-евтино, а и по-близка дестинация. 6 нощувки за трите им струвало 140 евро! Така че и с минимална пенсия може да си направите екскурзия до Сърбия (или другаде, че дори и в България има какво да се види) за няколко нощувки, а там има много забележителности, които да разгледате.

А аз с толкова ведри и усмихнати баби отдавна не бях общувала. Определено са с младежки дух, пият ракия наравно с мъжете и вероятно заради повечето изживени години, имат и много какво да споделят, но без да се оплакват или жалват. Въпреки че като повечето хора и те са преживели много нещастия, гледат ведро на живота и не се отказват да го живеят, а дори напротив!

Пожелавам им да разгледат още много страни, да трупат спомени, които да разказват на близки и познати. И дано има повече като тях, които не спират да живеят, независимо от възрастта. Не забравяйте - тя е просто цифра!

Цветелина ТОТЕВА