Имен ден: Започва Светлата седмица! Над 30 прекрасни имена черпят, спазват се вековни традиции

На втория ден след Великден според православната традиция започва Светлата седмица - време, в което се прославят светите апостоли и Света Богородица. Светлата седмица е периодът, в който Възкресението на Иисус Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот.

Първият ден след Великден се нарича Светли или "Разтурни" понеделник. Името идва от обичая "размятване на яйца", при който младежи излизат извън селото, разделят се на две групи и търкалят помежду си червени яйца. Според народната традиция този ритуал предпазва от градушка и увеличава плодородието на земята.

През трите празнични дни има общоселски хорà, чиято основна функция е предпазно магическа.

Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. 

Седмицата след Великден се нарича Томина неделя. Тя поставя завършека на великденския празничен цикъл. Тази седмица се нарича празна заради забраната да се работи каквото и да е.

Седмицата се свързва и с първите появи на Христос сред учениците му. Когато мълвата за изчезването на тялото на Христос се разпространила, само апостол Тома не повярвал. На осмия ден след възкръсването си сам Исус му се явил и го накарал да се убеди в истината. Оттогава е останал изразът "Тома неверни", а денят е наречен Томина неделя. 

Според народната традиция на този ден жените отново боядисвали яйца и ги раздавали за душите на умрелите. 

Освен това на 6 май Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец. Той е един от най-почитаните светци у нас, още от покръстването на българите преди 11 века. Свети Георги е от малкото светци, който е славен както от християни, така и от мюсюлмани.

Шести май се чества и като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина.

Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.

Разположението на Гергьовден в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.

Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието, покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата.

Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, а има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия.

Според народните представи Свети Георги, освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаите, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

В народните песни и легенди светията е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята.

Народът почита паметта на Свети Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове.

За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.

Нощта срещу Гергьовден е добра за правене на магии, тогава "играе" заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление от болести. Затова хората казват, че по Гергьовден всяка капка е жълтица.

Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а жени, които нямат деца, ако се отъркалят по голо в сутрешната роса, ще заченат.

Гергьовден е един от най-празнуваните именни дни в България, отбелязван от над 180 000 души. 

Днес имен ден имат Воин, Гeo, Гeoргинa, Гoцe, Галина, Гaля, Гана, Ганка, Ганчо, Ганя, Генко, Генчо, Георги, Георгия, Герга, Гергана, Гергин, Гергина, Гинка, Гиньo, Гиргин, Гиргинa, Гошо, Гюрo, Гюргa, Гюргeлeнa, Гюрга, Гюро, Жорж, Жоро, Йoргo и Пoрицa.