In Memoriam: Големият Анастас отиде при своя Създател
Анастас Константинов не обичаше да го наричат пловдивски художник. Но откакто ни напусна, Пловдив със сигурност е по-сив и по-равен град. Не само защото вече няма кой да рисува в неповторимото жълто на Анастас, а и защото си отиде най-различният творец. „Грапав човек” е може би най-доброто определение, което съм чувала за него, пише "Марица".
Грапавината му има своята дълга история. През 1986 г. Анастас открива първата у нас концептуална изложба, озаглавена „Двери на светлината”. Седмица по-късно тя е принудително закрита по нареждане на тогавашния първи секретар на БКП – Пловдив, Иван Панев. Години по-късно, когато всякакви творци се обявиха за концептуалисти, а Анастас вече имаше зад гърба си над 30 самостоятелни изложби в България, Съединените щати и Европа, той не пропусна да каже какво мисли за това, което в наше време помпозно се нарича „инсталация”. „Българинът има достатъчно здрав разум, за да възприеме като произведение на изкуството едно дървено трупче, върху което е качена джанта на автомобил, и после някакви безумни куратори 20 минути да обясняват какво означава това”, обяви той в интервю през 2015 г.
Анастас можеше да си позволи да не се интересува какво мислят хората за него, защото, когато частни колекционери не само от Стария континент и Щатите, а и от Япония, Обединените арабски емирства и Катар са си купили негови платна, той не се нуждае от друго признание. Затова говореше неща, които всеки по-традиционно настроен би възприел като кощунствени. „Ако се върнем назад в българското изкуство, трябва да признаем, че част от старите ни майстори са само стари, но не са майстори. Голяма част от тях са фолклорни художници, а живописта в света се е развила толкова много. Ще дам пример със Златю Бояджиев – аз го уважавам като художник, но неговото изкуство не може да стане световно. Картините му се купуват само от носталгично настроени по родния край българи. Той е просто много нашенски. И не само той”, заяви той в интервю за в. „Преса” през 2014-а.
Анастас не живееше в затворения свят, към който се придържат немалко от неговите колеги. Беше изкушен от политиката, без да се е забърквал в членство в която и да било партия. Наричаше „бугаристани” хората, които не са граждански активни. „Булгаристанът е неосъзнат човек, полуобразован, който не гласува и чака държавата да го храни или пробва отнякъде да се замогне с измами”, е точният цитат на думите му.
Беше последният човек, който може да бъде наречен смирен, но виждаше причината за всички беди на България в загубената в годините на социализма вяра в Бога. „На мястото на религиозното чувство на хората комунизмът пробутваше врачки – имаше една официална в Петрич. После врачките станаха много, защото религиозно непросветеният човек има нужда от суеверия. В това е голямата трагедия. Не в това, че хората в България са бедни, защото, ако те имат дух и вяра, ще си уредят държавата” казваше Анастас.
Сега той е при Създателя. И в другия свят има един планетарен художник.