Ин мемориам: Величко Минеков беше роден скулптор

 Огромното ателие с високите прозорци, където винаги можех да отида на раздумка с един мъдрец, остава празно. Стопанинът му, големият скулптор Величко Минеков, си отиде на 93-годишна възраст, часове преди синът му, Велислав Минеков, да положи клетва като служебен министър на културата. Вътре остават заключени десетки пластики, наредени по лавиците, стативът, книгите, огромната дървена маса. 

Тук Величко Минеков прекарваше по-голямата част от деня. Бе уютно по всяко време на годината, защото скулпторът обичаше гости. Винаги имаше с какво да почерпи, с удоволствие разливаше виното и слагаше мезе, а младите хора, които се навъртаха около него, помагаха в обслужването на гостите. 

Творбите остават, споменът - също

Но без Величко Минеков това ателие осиротява. Осиротява и българската култура. 

Роден е на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в Художествената академия “Николай Павлович” в София при професорите Андрей Николов и Марко Марков. Завърша в класа по скулптура на професор Любомир Далчев. Става член на БКП през 1959 г. 

Фигура на Людмила Живкова в Музея на социалистическото изкуство 

Не изневерява на левите си убеждения дори когато в един момент властта го нарочва, а Людмила Живкова застава в негова защита

По стечение на обстоятелствата той изработва скулптурния й портрет, който е монтиран на гроба й. 

От 1964 г. Величко Минеков е преподавател по скулптура в Художествената академия, където през 1975-а става професор. На следващата година е избран за ректор на Академията - на този пост остава до 1983 г. По-късно преподава във Великотърновския университет. С учениците си се отнася като със собствени деца. Сред тях са Димитър Борисов, Александър Хайтов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. През 1976-а Величко Минеков става зам.-председател на СБХ. Депутат е в Осмото и Деветото Народно събрание в периода 1982 - 1990 г. 

Още в младостта си Величко Минеков изгражда свой стил, който го прави разпознаваем и единствен сред художниците. В своите пластики той успя да обедини традицията и модерното виждане в съвременното българско изкуство. През 1959 г. участва в Първото световно младежко биенале в Париж, а авторитетното издание Lettres fransaises споменава името му редом с това на Пикасо

Монолитните женски тела от гранит и бронз, създадени през 50-те и 60-те години от него, са образци, които го налагат сред публиката. Като всеки голям творец, Величко Минеков успява да се наложи и в международен план. Скулптурата му “Марица” е показана в Културния център “Кенеди” във Вашингтон, “Марица II” - в белгийския град Антверпен.

През 1978-а прави изложба по повод 50-ата си годишнина. Създава типизирани образи на българки, свързани със земята, с борбите в историята на народа. Композициите на Величко Минеков са лаконични, с опростена и обобщена масивна монументална форма.

Лъвовете пред Съдебната палата
 

Творецът неизменно участва в изложбите на българското изкуство в чужбина - в Москва, Будапеща, Букурещ, Атина, Прага, Истанбул. Негова е идеята за синтеза между архитектура, декоративна пластика и индустриална среда, който откриваме в оригиналното решение на площада пред софийската Централна гара. 

Негови са лъвовете пред Съдебната палата в центъра на столицата, негова е жената, приклекнала, за да пие вода с ръце, пред която всеки се спира в двора на Софийската градска художествена галерия. 

“Познаваме се още от годините, когато бях в академията. Той току-що завършваше. Много пъти сме се виждали, били сме заедно и имам добри спомени от него, добро приятелство... Жалко, че си отиде. Много скърбим за един такъв значим български скулптор”, каза професор Валентин Старчев за колегата си. “Бог да го прости. Има двама-трима, които са родени скулптори, и той беше един от тях, по моя преценка.

Величко направи много за българската скулптура, защото той е почти първото поколение, хайде второто да е - след Андрей Николов и Иван Лазаров. Аз се водя, че съм третото. Много го ценя. Не се раждат всеки ден родени скулптори”, допълва Павел Койчев. И професор Крум Дамянов скърби за колегата: “В моята младост бяхме доста добри приятели. Изпитвам уважение към този човек. Той влезе в нашата история”, каза той. 

Мария ИВАНОВА