Инициативен комитет иска улица "Сергей Антонов"

Освен това те предлагат на летище София да бъдат поставени паметни плочи за него на български и английски език. Там е преминала основната трудова дейност на Антонов. Основният двигател на идеята е общественикът Атанас Кременлиев. Текстът с подписката на именитите българи вече е внесен в Столичната община.<br /> <br /> &quot;България е длъжник на Антонов. Този човек спаси родината си от позор, като не позволи да се сломи волята му, за да направи лъжливи самопризнания. Парламентът приживе му отпусна пожизнена пенсия от 200 лв., но той заслужава много повече. Изграждането на инициативния комитет е по повод предстоящата годишнина от освобождаването на Сергей Антонов от италианския затвор. Ние сме за признание и пълна реабилитация на този забравен герой, който защити своята родина и не допусна тя да се свързва с едно от най-зловещите престъпления през XX в. - атентата срещу папата&quot;, се казва в призива на обществениците. Сред имената личат проф. Захари Захариев, бившият министър Виктор Вълков, акад. Михаил Киров, проф. Димитър Йончев.<br /> <br /> Сергей Антонов е арестуван на 25 ноември 1982 г. от италианските карабинери. Тогава той е служител в представителството на БГА &quot;Балкан&quot; в Рим. Обвинен е, че по поръчение на българските спецслужби е организирал покушението срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. Това дава началото на т.нар. българска следа в покушението срещу папата, която и до днес тежи на международния авторитет на България. След ареста Антонов е затворен в единична килия и ежедневно е подлаган на натиск, включително и с психотропни вещества, за да направи самопризнания. Предлагани са му пари, за да потвърди внушенията за българско участие, но той устоява на натиска.<br /> <br /> След края на процеса Антонов е освободен. Срещу него няма доказателства по обвиненията. Завръща се в България през 1986 г. в лошо здравословно състояние. Умира на 1 август 2007 г.<br /> <br /> &quot;Унижен от преживяното, Антонов се затвори в себе си, изолира се и изпадна в дълбока депресия. на погребението му не се появи нито един политик. Не беше изпратен нито един венец от държавните институции. По ирония на съдбата днес клеветниците му като че ли са на по-голяма почит от него. Този мъченик заслужава признание и не трябва да допуснем неговото име да потъне в забрава&quot;, се казва в декларацията на обществениците. Те вече имат предложение коя да е улицата. Тя се намира в район &quot;Красно село&quot; и засега носи номер вместо име. Предстои предложението да се разгледа в Общинския съвет./БЛИЦ <br /> <br />