Инсулт повали голямата любов на Марта Вачкова

Режисьорът Иван Младенов успешно се възстановява, вече говори, но не може да върви

София, България 17 Ян. 2012, 20:02 1962 прочита 0 коментара

Инсулт повали голямата любов на Марта Вачкова

2008 г. Балът на блондинките в хотел "Шератон". Марта сияе до кавалера на сърцето си.

“ШОУ” пръв научи, че режисьорът Иван Младенов – голямата любов на Марта Вачкова, е прекарал инсулт, при който изгубил говора си и получил пареза. В момента 64-годишният мъж е възстановил говора си, но с усилия се бори с вървежа. Много кинаджии, оказа се, не знаят за премеждието и биха останали изненадани, защото Младенов винаги е бил подвижен, младежки тип. Твърде затворен по характер обаче. Затова и малцина знаят подробности от живота му.

Той самият преди години, в разгара на връзката им с Марта, каза пред “ШОУ”, че десетки пъти я е молил да не прави публични отношенията им. На въпроса ни гаджета ли са наистина с тв водещата, Иван Младенов тогава отговори: “Приятели сме. Не исках тя да изважда отношенията ни на показ, но не мога да направя нищо срещу това. Много пъти съм я молил да не обсъжда нашите отношения, защото личният живот на човека е нещо много съкровено, но тя, като медийна личност, така е преценила. Дълбоко уважавам и нея, и майка й. Всъщност Мартина я познавам покрай баща й – Гришата, а с него ме запозна моят учител Христо Христов!” Иван Младенов е култово име в документалното ни кино. Може би след смъртта на Юли Стоянов – най-награждавания наш документалист. Донесъл е безчет международни награди на България, носител е на награди на Съюза на филмовите дейци и на Националния филмов център за един от последните си завършени филми – “Отело”, който засне във Варненския затвор. Филмът бе излъчен едва един път по БНТ и затова не придоби популярност, но съдбата на нашите документалисти общо взето е такава – слаб интерес в родината. Парадоксът е, че в една Германия например Младенов е познато име сред филмовите среди, а тук, въпреки успехите си, придоби популярност като “голямата любов на Мартина Вачкова”. “Звание”, с което той съвсем очевидно не искаше да се окичи. Каква точно е била истината за техните отношения си остава между двамата, но според запознати Иван малко се дърпал от шумната Мартина. Меланхолик по темперамент, той не можел да издържа на темпото на експанзивната сладурана и малко му тежало да се съобразява с напъните й да бъдат активни в светския живот. Марта пък искала да го покаже на всички и всички да разберат колко го обича. Така се получил “конфликтът на интереси” между двамата. Младенов има нерадостно детство, което е дало отпечатък върху характера му. Син на функционер и политзатворник преди Девети, малкият Иван имал нерадостното детство на момче, което изгубва майка си, когато е само на 10. Майката умира млада от болно сърце. Малкият Иван остава само 40 дни на грижите на баща си. Партиецът бърза да се ожени повторно, но случва на зла жена. Мащехата не изпитва топли чувства към Иван, и изобщо към децата. Освен това страда от склонност към типичното провинциално интригантство. Често съчинява малки битови драми, при които пораждала вражда между бащата и сина. Накрая станало непоносимо и Иван отива да живее при баба си и дядо си, по линия на покойната му майка. Дядото бил чудак с изключителна дарба да разказва истории. Най-интересната от тях била как, като бил моряк на кораба “Дръзки”, торпилирали турския “Хамидие”, а на фона на жестоката битка на палубата на турците... танцували ханъми. Не е трудно да се забележи, че в невероятния разказ на дядото има филмови реминисценции, които много силно задвижват въображението. Младенов сам признава, че дядо му става причина за интереса му към киното. Филмите му: “Под манастирската лоза” /1977 г./, “Селска война” /1988 г./, “Тишината в сянката на скакалеца” /2001 г./, “Селото, в което не се случи нищо” /2002 г./, “Вятърът на оголената луна” /2003 г./, “Северната страна на слънчогледа” и др. са разкази за невероятни човешки съдби. Заглавията им са дълги и чудновати оксиморони, в които се оглежда самият автор – и той е странен като тях. Във филма си “Отело” снима затворници, извършили тежки престъпления. Главният герой е Отело, защото лежи за убийство от ревност – убил е приятелката си. Силните страсти на героите от филмите на Иван Младенов обаче съвсем не се връзват с неговия външен образ. Затова пък говорят за скрита дълбочина. Актриси от Видинския театър разказват, че нямало жена в театъра да е била влюбена в него. Иван обаче не се привързвал към една. Оттук и трудността, която най-вероятно е срещнала Мартина, за да го задържи. Младенов криел личния си живот и според някои, паралелно с публично разсекретената от самата Мартина тяхна връзка, е имал и “друг ангажимент”. Какъв точно никой от колегите му не знае. Често кинокритици казват, че режисьорът обичал да показва “хастара на душите” на героите си. Какво има “под хастара” на собствената му душа обаче, открехна преди години за пръв път “ШОУ”. За пръв път на страниците на вестника Иван Младенов сподели за тежкото си детство, за спомените, които са ранили душата му още като невръстно дете. Разказа как е видял баща му да изпразва “Парабелум”-а си в невинно куче на улицата, защото го дразнел лаят му. Как заради една писалка, която разменил със съученик за химикал, понеже за пръв път видял такова “чудо за писане”, баща му го извел на брега на Дунав и насочил срещу него пистолета си – искал да го застреля. Колко ли още неща е преживял, един Господ знае, но дори само тези спомени изглеждат достатъчни да оправдаем мрачния му нрав и нежеланието да се разголва пред чужди очи. Ето защо и отказвал да се мъкне по светските купони с Мартина. Еми МАРИЯНСКА ОЩЕ ЗА ТАЙНИТЕ НА СВЕТСКИЯ ЕЛИТ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. "ШОУ"!