Интересна новина за прилепите в България

Оказва се, че топлата зима е ограничила популацията им

Зимното преброяване и наблюдение на прилепите в България е приключило. При експертен анализ са посетени 57 пещери с регионално и европейско значение за прилепите.

Сред тях се открояват и няколко изкуствени обекта, които прилепите припознават като свои местообитания. Често те носят характеристиките на пещери, по няколко причини: температура, влажност и заплахи/влияния - безпокойство.

Наблюдава се и намаляване на видовото разнообразие в отделни пещери, като причина за това е вероятно по-топлата зима и по-високите температури на въздуха извън пещерите - с 1,5 до 3,5 градуса над нормата за сезона.

Към тази група влизат и такива обекти, като Гулашката минна галерия, пещера Магурата, пещера Айна ини, пещера Самара, пещера Рупата, пещера Генчова дупка и други.

Деветашка пещера, пещера Ледницата, пещера Варкан и други. Вероятна причина са липсата на валежи от дъжд и сняг през есенно-зимния сезон, съчетани с нетипичните относително високи температури в този период.

При сравнителния анализ на данните за числеността на видовете в местата за зимуване се установи, че отделни обекти са с изключителна концентрация на брой индивиди и видове. Такива са:

  1. Деветашка пещера - 2014/2015 г. - 25-26 000 екземпляра от 6 вида, а през 2019/2020 г. - 35-36 000 индивида от 5 вида;
  2.  
  3. пещера Парниците - 2014/2015 г. - 45-46 000 индивида от 4 вида, а през 2019/2020 г. - 88-89 000 индивида от 5 вида;
  4.  
  5. Деветашка пещера - 2014/2015 г. - 14-15 000 индивида от 5 вида, а през 2019/2020 г. - 35-36 000 индивида от 5 вида.

Установено е, че в много от традиционни пещери, в които зимуват колонии от 500 до 5000 индивида, през зимата на 2019/2020 г. липсват прилепи или същите са в много малки числености - 30-100 екземпляра.

Голяма част от посетените обекти са подложени на редица въздействия и заплахи, които нарушават местообитанията на прилепите - безпокойство от хора - иманяри, туристи; палене на огън

- на входовете и във вътрешността на пещерите; замърсяване с отпадъци; инвестиционни предложения - предимно кариери за варовик и други подземни богатства;

благоустрояване и неправилно управление на обектите, несъобразено с биологията и екологията на видовете прилепи.