Бюджетът е можело да загуби около 200 млн. лв. за 2013 г. от неотчетени пари от Министерството на образованието и науката, научи БЛИЦ. Това са пари по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", по които МОН е бил междинно звено. През цялата 2010 г. екипът на тогавашния министър на образованието Сергей Игнатов няма нито един подписан договор за безвъзмездна финансова помощ. От Регионалния инспекторат на МОН в София пък признаха, че отчитането било трудно и затова много от директорите не проявявали интерес към проекти с еврофинансиране.
<em>За проблемите с европарите и бъдещото еврофинансиране на образователната система в България потърсихме заместник-министър Иван Кръстев. До преди няколко месеца той и екипът му бяха причината за пълното усвояване на евросредства в Агенцията по заетостта. Ще оправя ли Кръстев пак бакии в образованието?<br /> </em><br /> <br /> <strong>- 200 млн. лв. можеше да бъдат загубени, имате ли обяснение?<br /> </strong>- Да имам. Защото, за да бъдат усвоени, тоест сертифицирани определен процент разходи през 2013 г.,е трябвало да се подготви съответната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Да бъдат изпълнени съответните дейности. През цялата 2010 г.&nbsp;в частта от оперативната програма, за която отговаря МОН, не е сключен нито един договор за предоставяне на безвъзмездна помощ.<br /> <br /> <strong>- Това сериозно ли е?<br /> </strong>- Да, дори поради корекции има намаляване на общия размер към 2010 г. спряло 2009 г., договорените средствата реално намаляват, вместо да се увеличават. <br /> <br /> <strong>- Какво означава това? <br /> </strong>- Бих се въздържал от определения. Лично за себе си имам обяснения, имаме една нулева година. <br /> <br /> <strong>- Е, как се спасява сега положението?<br /> </strong>- Тук е моментът да се похваля и да отбележа, че качествената промяна след влизането не толкова на мен, колкото на новия екип в МОН. От 29 май до момента ние имаме ръст от 38% на извършените плащания спрямо всичко извършено през периода от 2007 до 29 май 2013 г. Не знам дали разбирате колко съществен е този напредък за 4 месеца , близо и над 40% ръст на верифицираните - усвоените средства. А реално усвоените, верифицираните средства са 352 млн. <br /> <br /> <strong>- Имате ли подписани договори от май месец насам?<br /> </strong>- Да имаме и нови подписани договори, всъщност те бяха последните. Вече програмата е договорена на 100%. <br /> <br /> <strong>- Колко ще бъдат усвоени?<br /> </strong>- В момента работим, за да усвоим всичко, което трябва.<br /> <br /> <strong>- Бихте ли определили предшествениците си?<br /> </strong>- Ни най-малко.<br /> <br /> <strong>- Г-н Кръстев, ще кандидатства ли МОН за европейско финансиране по Оперативна програма &quot;Развитие на човешките ресурси&quot; (ОП РЧР) през следващия програмен период?<br /> </strong>- По ОП РЧР няма да участваме в качеството си на междинно звено поради наличието на новата Оперативна програма &bdquo;Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020 г.&rdquo; (ОП НОИР)<br /> <br /> <strong>- По кой фонд ще бъде финансирането?<br /> </strong>- Тя ще се финансирана от два фонда - Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейски социален фонд (ЕСФ). От ЕФРР ще се финансират &ndash; мерки, насочени към инвестиции, към науката и научни изследвания. Като приоритетно ще са така наречените твърди мерки, тоест инвестиции в ремонти, придобиване на оборудване и обзавеждане за научни комплекси. Основната част от финансирането ще е насочено към центрове за върхови постижения и центрове за компетентности в науката, международно сертифицирани центрове, а акцентът ще е изцяло върху приложните изследвания.<br /> <br /> <strong>- А ЕСФ какво ще финансира?<br /> </strong>- ЕСФ ще финансира комплекс от мерки за подобряване на достъпа и качеството на образование. Ще продължим със сигурност установени и съществуващи към момента добри практики, които се изпълняват в настоящия програмен период.<br /> <br /> <strong>- Какви ще са мерките, които ще се финансират по новата оперативна програма?<br /> </strong>- Реформата например, ако трябва да се ограничи само до професионалното образование, не може да бъде само нормативна. Разбира се, промяната е необходима, но това е само една от първите стъпки, въвеждането на определен модел на учене в българските професионални училища. Една от тези предпоставки ще е инвестицията в необходимо оборудване и обзавеждане на съответните професионални гимназии и висшите училища. Много по-важна е връзката с бизнеса от гледна точка на стимулиране на работодателите да осигуряват възможност на ученици и студенти за практикуване в реална работна среда. Това е смисълът на дуалната система. Учене чрез работа<br /> <br /> <strong>- Тръгвате в посока за повишаване на компетентностите на учениците?<br /> </strong>- Да, но тя е съчетана и с повишаване и на компетентността и на техните преподаватели и осигуряване на съответните стимули всичко да върви заедно. Затова казвам комплекс от мерки. Не може да се вложат средства само в един елемент. Реформата трябва да е дългосрочно осигурена и нормативно и ресурсно обезпечена и да се ползва с обществена подкрепа и с разбиране от бизнеса. Аз съм дълбоко убеден и екипът на МОН също, че има осъзнаване в българското общество и от страна на бизнеса, че има нужда от такава реформа.<br /> <br /> <strong>- На вас ли се падна да направите революция?<br /> </strong>- Аз затова само ще си позволя да кажа, че в образованието не се правят революции. <br /> В образованието се прави реформа в дългосрочен план, тъй като резултатът от реформите се вижда след 5 или 10 години. Всяка една такава дейност, която ние инициираме и започваме, трябва много добре да се обмисли, какви ще бъдат резултатите от нея. Защото в крайна сметка говорим за бъдещето на държавата и младите хора.<br /> <br /> <strong>- Досега това не е ли било осъзнато?<br /> </strong>- Бих спестил крайна оценки, но последните няколко години, като финансиране, образованието беше оставено на един по заден план. Забавени ключови реформи в образователната система, които ние възнамеряваме да подновим и продължим. А трети като дуалната система да започнем отначало. Да създадем базата, модерна, на доказала ефективността си система, за професионално образование.<br /> <br /> <strong>- Да създадете началото ли?<br /> </strong>- Основата я има много преди 50 - 60 години в лицето на съществуващите професионални гимназии. В един момент реформата в този сектор беше замряла. Тъй като, за да бъде адекватна на обществените потребности, трябва да се реформира съгласно тях. Това в един момент беше спряло, а сега с това, което правим се надяваме да дадем старт конкретно на тази сфера.<br /> <br /> <strong>- Ще има ли стимулиране на работодатели?<br /> </strong>- Стимули да, ще има, но е твърде рано да се каже какви и под каква форма. Но със сигурност ще ангажираме и пряко чрез подходящо обезпечаване бизнеса, да бъде съпричастен, да участва активно в реформите на образованието, защото те не са самоцел.<br /> <br /> <strong>- Какви други могат да са стимулите за работодател, който наеме ученик за практика?<br /> </strong>- Акцентът е насочен към осигуряване на стимули на работодатели и техния персонал. Например за наемане на работа на деца, ученици, студенти в практически занимания в съчетаване на работата с учене. Това са разходи за съответните предприятия, защото това е свързано с разходи, но не това е основният акцент. Стимулът може да бъде компенсиране на определени оперативни разходи. Например в частта на дуалната система точно учене с работа знаете, че като работят неподготвени хора, в тяхното обучение се влага определен ресурс било то човешки, било то материали, работническа техника. Различни са вариантите.<br /> <br /> <strong>- Това ще го поеме оперативната програма?<br /> </strong>- Принципно може, но още е твърде рано да се каже какво точно ще поеме програмата, докато самата тя не бъде одобрена от МС.<br /> <br /> <strong>- Кога ще се изяснят подробностите по оперативната програма?<br /> </strong>- В голямата си степен е готова като структура и обхват на мерките. Дизайнът на конкретните процедури за предоставяне на финансова помощ ще стане ясен, когато получим одобрение от страна на комисията. Трябва да имаме гаранция, че предприемайки определени стъпки за финансиране, те ще бъдат обезпечени по подходящия начин.<br /> <br /> <strong>- За каква сума ще е ОП НОИР, колко са нужни на образованието ни?<br /> </strong>- Ако можех да кажа колко са нужни за науката и образованието в България, сигурно щях да съм финансов гений, нямам такова самочувствие. По отношение на кохезионния пакет сумата, която е индикативно определена към проекта за споразумение за партньорство между България и ЕК възлиза на 508 млн. евро, еврофинансиране за целия програмен период.<br /> <br /> <strong>- Ще стигнат ли?<br /> </strong>- За какво?<br /> <br /> <strong>- Да решат проблемите на образованието ни?<br /> </strong>- Далеч съм от мисълта, че 508 млн. Евро, разхвърлени за 7 години, могат да решат всички проблеми в образованието и науката. Не мога да кажа подобно нещо. Много е трудно да се определи целият мащаб на нуждите. Основното на образователната система са хората, които са в нея. Така че там е ключовият въпрос как ние инвестираме, привличаме и задържаме хора в образователната система. Важно е и качеството на хората, които работят и въвеждат учениците в образователния процес.<br /> <br /> <strong>- Новата ОП ще вдигне ли нивото на преподаване и заплащане на учителите?<br /> </strong>- По новата оперативна програма не са предвидени средства за заплати на преподаватели освен за допълнителни ангажименти, които биха извършили. А дали ще са доволни преподавателите, не смея да се ангажирам. Лично считам, че ние продължаваме да сме длъжни на българския учител. Трябва да направим всичко за издигането на социалния статус на учителската професия и за привличане на млади хора към учителската професия, привличането на младежите към педагогическите специалности и осигуряване на възможност за практикуване на младите педагози преди завършване на висше образование. Да въведем длъжността стажант учител, да осигурим финансиране, включително стимулиране на директорите на училища за привличането на млади учители в педагогическите колективи.<br /> <br /> <strong>- Какво очаквате, след като изкарате мандата?<br /> </strong>- От гледна точка на новия програмен период, който е и основен приоритет, мой личен и на МОН, е да създадем един достатъчно гъвкав инструмент, от който да могат да се ползват българските общини, детски градини, висши училища. Разбира се, и научните звена от гледна точка на това, че за тях това ще е основен източник на финансиране през следващите 7 години.<br /> <br /> <strong>- Кои ще са бенифициенти по програмата?<br /> </strong>- Доста широк кръг, започвайки с БАН, ВУЗ-ове, държавни и частни училища, ЦДГ, общини, в определени случай дори и работодатели, социални партньори и неправителственият сектор. Един от основните акценти, разбира се, е ангажиране на учениците частично и на техните родители в училищния живот. Един от най-ефективните начини е подобряването на организацията на целодневния процес на извънкласни и извънучилищни дейност. Аз съм страхотен привърженик децата да имат възможност да изявят собствените си таланти в спорта и изкуството, техническите науки, в училището, където са им предоставени възможности. Затова ние ще го платим със средства от оперативната програма. Живот и здраве децата да имат свободен достъп до спорта, да се докоснат до водата в басейна, до топката, до конете, до сцената, до музиката и всичко към, което имат интерес и, за което имат талант.<br /> <br /> <strong>Александра НИКОВА, БЛИЦ</strong>