Ангел Георгиев-Ачо издъхна на 67 г. в неделя малко след полунощ. Актьорът от сериала „7 часа разлика" почина от рак на белите дробове. Лечението му обаче бе забавено заради погрешна диагноза. Седмица преди да си отиде, Ачо продължаваше да снима за втория сезон на сериала. Готвеше се да застане пред камерата и в неделя, разказа съпругата му Ваня.
<em>Поклонението ще бъде в четвъртък от 12,30 ч. в столичната църква &bdquo;Св. Седмочисленици&quot;. Часове след кончината на Ангел Георгиев, съпругата му Ваня разказа пред столичен ежедневник за последните часове на актьора.</em><hr /> <br /> <strong>- Моите съболезнования, г-жо Георгиева! Държите ли се?<br /> </strong>- Държа се, да. Слава Богу, Ачо нямаше големи мъки. Четири часа чакахме да дойде екип на Бърза помощ преди смъртта му. Започнах да звъня в 21,10, после се обаждах още три пъти. Все ми казваха: &bdquo;Ще дойде, ще дойде докторът&quot;. Линейката дойде чак 30 минути след полунощ. А Ачо почина в 2,40 ч Докторът беше много любезен и внимателен, извини се хиляди пъти и каза, че му е предадено в 0,15 ч. Сложи му инжекция, за да му облекчи дишането, Ачо дишаше много трудно. Разбирам защо са закъснели - беше страхотна виелица. Докато чакахме, позвъних на съседите да ми помогнат да изринем колата и да го закараме в ИСУЛ, където беше уредено да го приемат. Но в един момент Ачо каза, че не иска никъде да ходи, вкъщи иска да си остане,<br /> <br /> <strong>- Само заради студа ли е закъснял лекарският екип?<br /> </strong>- Не знам. Грешката ми вероятно беше, че на телефон 112 обясних, че Ачо има онкологично заболяване. Явно на такива повиквания не обръщат внимание. Трябваше да кажа само, че е вдигнал температура. Не трябваше да казвам истината.<br /> <br /> <strong>- Докато чакахте екипа на Бърза помощ, какво правехте?<br /> </strong>- Докато чаках, се опитвах да му сваля температурата с мокри кърпи, с аналгин, с аналгин-хинин... По едно време температурата му падна, а когато дойде докторът - беше се смъкнала до 38 градуса. После започна една студена пот...<br /> <br /> <strong>- Говорехте ли с Ачо?<br /> </strong>- Той беше адекватен до последно. Отговаряше ми с &bdquo;да&quot;, &bdquo;не&quot;. Казваше само: &bdquo;Тежко ми е, не мога да дишам, не мога&quot;...<br /> <br /> <strong>- Кога се влоши съпругът ви?<br /> </strong>- В петък започна да вдига температура, една седмица след последния курс по химиотерапия. Както си говорехме, и внезапно го втресе. Консултирах се с негови приятели доктори - всичките му най-близки приятели са лекари. Започнахме антибиотик, лекарства... Но това, което видях снощи (б.а. - в неделя вечерта) не е &bdquo;бърза&quot;, не е &bdquo;помощ&quot;. Това е гилотина.<br /> <br /> <strong>- Лечението на грешната диагноза ли бе причина за състоянието му?<br /> </strong>- Първата му диагноза бе дребноклетъчен рак. Прогнозата там е смърт до 6-7 месеца. Направихме му цял курс химиотерапия. После благодарение на близки приятели заминахме за Германия, където бяхме за 2 месеца и му правиха лъчетерапия. Там му казаха, че изглежда твърде добре за тази тежка диагноза. И като се върнахме в България, му направихме нови изследвания. Установи се, че Ачо наистина има рак, но друг - плоскоклетъчен, който може да се лекува. Но за съжаление две години го лекуваха за дребноклетъчен карцином. Има разлика в лечението. Правилното започна чак през април 2011 г. А заболяването му бе открито през април 2009-а.<br /> <br /> <strong>Диляна ДИМИТРОВА</strong>