Адвокат Савова е призната за един от най-добрите юридически експерти по търговско и данъчно право у нас, извоюва си авторитет на безкомпромисен и честен защитник на държавните интереси в делата с т.нар. „царски” имоти и битката с монополисти като частни енергийни дружества и др. мощни фирми. По повод шумното дело „Филип Златанов” и изчезналите тефтерчета адвокатката хвърли ръкавица и на съда, като първо иронично заяви: "Органите на властта да вземат мерки сега да не изчезне Филип Златанов!...", а по-късно даде и телевизионно интервю в същия дух. Дръзкото й изказване съвпадна с номинирането й за юрист на годината от сп. „Правен свят”, чийто резултат се очаква едновременно с излизането на вестника ни. Репортер на „ШОУ” разговаря с адвокат Савова в навечерието на това събитие.
<br /> <strong>- Адвокат Савова, номинирана сте за юрист на годината и сте известна в юридическите среди като &bdquo;адвокатът на държавата&rdquo;... Кажете за кои интереси на държавата успяхте и за кои не успяхте да се преборите, и защо?</strong><br /> - Борим се активно по всички дела за т.нар. &bdquo;царски имоти&rdquo; &ndash; дворците &bdquo;Врана&rdquo;, &bdquo;Царска Бистрица&rdquo;, &bdquo;Ситняково&rdquo;, стопанството &bdquo;Врана&rdquo;, 16 хил. дка гори в Рила. На първа инстанция вече има постановени решения за дворците &bdquo;Царска Бистрица&rdquo; и &bdquo;Ситняково&rdquo; и съдът постанови имотите да бъдат върнати на държавата, а Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок да платят обезщетение за ползването и за плодовете, които са извлекли. Макар да са само първа стъпка, тези победи са особено ценни &ndash; показват, че сме на прав път. По другите дела битката продължава &ndash; събират се доказателства, очакваме изслушване на експертизи. Колкото до Интендантството на цивилната листа на царя &ndash; съдът прие, че това е държавна институция. Трябва да спре да се спекулира с този въпрос &ndash; той е правен, а не исторически, и по тези дела само съдът може да се произнесе за същността и функциите на тази институция.<br /> <strong><br /> - Каква е спецификата на едно дело, в което държавата е страна, и, въпреки това, в съда се появяват чудовищни спънки тя да го спечели? Това изглежда парадоксално в очите на хората &ndash; че не винаги държавният интерес може да бъде защитен!... </strong><br /> - В съда всички страни трябва да са равни, включително когато държавата участва в спора. За защитата на държавния интерес не можем да разчитаме на привилегии, а трябва да съберем необходимите доказателства, да обосновем тезите си, да положим максималната професионална грижа. Както във всяко едно съдебно производство, само това може да гарантира положителни резултати. В работата с държавата проблемът по-скоро е, че понякога трудно общуваме с ресорните министри. <br /> <br /> <strong>- Имате ли представа какво, в парично измерение върна на държавата вашият професионализъм като адвокат по дела в интерес на държавата и как си обяснявате негативните коментари относно високия хонорар, който сте получили за &bdquo;царските дела&rdquo;?</strong><br /> - Адвокатските възнаграждения по всички дела на държавата, които водя, са определени в минималния размер според Наредбата на Висшия адвокатски съвет и зависят от защитавания материален интерес. Имайте предвид, че само по делото за горите исковете са общо 820 на брой! Напълно нормално е при това положение хонорарът да изглежда висок, още повече, че сумата, която се появи в публичното пространство, е сбор от плащанията към всички адвокати и консултанти по тези дела. Държавата винаги има недостиг на средства, плащанията се бавят и дори и в момента имаме неразплатени средства за работата пред втората инстанция, въпреки че процедурата напредва, книжата са депозирани и предстои насрочването им пред въззивния съд.<br /> <br /> <strong>- В момента сте адвокат на Филип Златанов. Прочутите &bdquo;тефтерчета&rdquo; мит ли са или реалност? Разяснете на хората кое е онова, което всички обсъждат, но не знаят...</strong><br /> - Съдът се произнася за вината по конкретно обвинение и за конкретни деяния. Това, което всички обсъждат, но не знаят, е, че обвинението на Филип Златанов изобщо не кореспондира с онова, което прокуратурата изнесе в публичното пространство. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Той не е обвинен за търговия с влияние </strong></span><br /> <br /> а за незначителни административни нарушения. Независимо, че направихме всичко възможно да разясним какво всъщност е обвинението на Филип Златанов, в публичното пространство продължават да битуват мнения, че той заслужава да бъде осъден, защото, видите ли, изпълнявал политически поръчки. Това няма как да се случи, защото няма обвинение за това. И никой няма право да се произнася за вината - това е правомощие само на съда, и пак казвам, само по конкретно повдигнати обвинения, а не &bdquo;по принцип&rdquo; или според общото мнение. <br /> <br /> Освен това процесът срещу Филип Златанов започна неравнопоставено между страните от самото начало и това продължава и до момента. Общественото мнение беше предварително настроено, след като прокуратурата, която е страна в наказателния процес, публично произнесе присъда още преди да внесе обвинението в съда. Грубо беше потъпкана презумпцията за невиновност и в крайна сметка основни човешки права на Златанов бяха нарушени. Ако искаме да живеем в правова държава, трябва да съблюдаваме правилата и законите. И това в особена степен важи за разследващите и за администрацията като цяло.<br /> <br /> <strong>- Вие лично вярвате ли в случайното &bdquo;изгубване&rdquo; на въпросните тефтерчета? </strong><br /> - Изобщо не вярвам в случайното изгубване! Вярвам, че нямаше как тези тефтерчета да не изчезнат, при положение, че тези доказателства, на които се основава обвинението, са манипулирани &ndash; в съда не са представени тефтерите изцяло, има липсващи страници, поправки в текстовете, манипулиран прочит на записите &ndash; сглобени са различни фрази от различни редове и т.н., и т.н. В крайна сметка на въпросната пресконференция беше представен един манипулиран и избирателен прочит, какъвто обществото жадува да чуе, и затова толкова бързо и лесно се възприе от хората и придоби популярност. Много е трудно след подобна манипулация ние, като защитници на Филип Златанов, да изнесем фактите, за да покажем истината и тя да бъде приета от хората.<br /> <br /> <strong>- Като се абстрахирате от това, че ви е повереник, какъв човек е Филип Златанов? <br /> </strong>- Трудно бих могла да дам такава оценка, отнасям се професионално към казуса, подхождам не според емоции. Но ще ви разкажа нещо. Приятелката на Филип Златанов, с която са били разделени, докато той е бил шеф на комисията,<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>се върна при него</strong></span> <br /> <br /> след като настъпи тази катастрофа, и до ден-днешен е неотлъчно до него и го подкрепя. Вие и вашите читатели сами можете да си направите изводи от това за неговите чисто човешки качества. <br /> <br /> <strong>- Прокуратурата твърди, че Златанов им е предложил съдействие, но после се отказал, а той казва, че не е приел офертата да стане защитен свидетел. Каква е истината?</strong><br /> - Няма логика той самият да предложи да бъде защитен свидетел, срещу което да получи условна присъда, както твърди прокуратурата. Това е несъстоятелно, защото, ако някой предлага да свидетелства &ndash; това изключва възможността да бъде осъден. Освен това той не е извършил престъпление и няма защо да го прави. <br /> <br /> <strong>- Казахте, че никоя медия не е пожелала да чуе мнението ви по казуса &bdquo;Златанов&rdquo;. Как си го обяснявате? Чий е интересът той да не бъде чут? </strong><br /> - Пак казвам, в общественото пространство толкова силно се наложи тезата за вината на Златанов по предполагаема търговия с влияние, че да се говори истината явно не е било &bdquo;продаваемо&rdquo; от гледна точка на медиите. А този казус разкрива симптоматични проблеми в работата на държавното обвинение &ndash; за събирането и съхраняването на доказателства, за повдигането на несъстоятелни обвинения, които не издържат в съда, за ползването на извънсъдебни похвати в защита на обвинението. Това са причини, които в повечето случаи водят до оправдателни присъди по шумни дела. Но за съжаление хората се интересуват кои са хората с инициалите, но не и дали контекстът, в който са направени записите, е действително този, който прокуратурата &bdquo;прочете&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Ако от вас зависи да реформирате съдебната система, какво бихте направили?</strong><br /> - За никого от гилдията не е тайна, че най-неработещото звено на системата е досъдебното производство. След реформата в НПК от 2000 г. това звено наистина беше разбито и се превърна в най-слабата брънка. Това доведе до слабата разкриваемост на престъпленията, включително на т.нар. &bdquo;битови престъпления&rdquo;; слаба е подготовката на обвиненията, но те въпреки това стигат до съдебната зала. Пак ще повторя: съдът съди само по доказателства &ndash; ако няма доказателства, няма как да има осъдителна присъда, дори да ни се струва, че истината за престъплението е &bdquo;очевидна&rdquo;. За това усилията на всички, които правят реформи, трябва да се насочат първо към <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>подобряване на качеството на разследването и обвинението</strong></span><br /> <br /> Това е пътят, който задължително трябва да бъде извървян, за да се върне вярата и уважението на хората към институциите. Това изисква ежедневна, целенасочена и упорита работа. <br /> <br /> <strong>- Какво според вас корумпира системата? Според някои, една от &bdquo;въдиците&rdquo; са 20-те магистратски заплати при пенсиониране, които ги карат да си &bdquo;траят&rdquo; и да се подчиняват на поръчки&hellip;? </strong><br /> - Много е страшно, че напоследък системата се свързва с корупция. Съдът трябва да е независим, съдиите трябва да изграждат вътрешното си убеждение свободно и само въз основа на доказателствата по делата. Колкото до заплащането &ndash; политиката трябва да бъде към осигуряване на много по-достойно заплащане и осигуряване на нормални условия за работа, особено що се касае до софийските съдилища. Не може да хулим съдиите и да слагаме всички под един знаменател. Смело мога да твърдя, че в системата работят много честни, достойни съдии, които са пример за професионализъм и висок морал. Разбира се, тези, които петнят името на системата, заслужават най-строги санкции и незабавно отстраняване.<br /> <br /> <strong>- Много съдебни дела не се решават не по принципни причини, а поради хитростното им шиканиране от губещата страна, която обикновено е наясно с липсата на доказателства да спечели. Това се превърна в успешен ход за фиаското както на култови, така и на други, уж лесни дела, като отявлена измама и пр. Хората недоволстват, че не могат да преборят измамниците. Какво може да спре това?</strong><br /> - Да, все още съществува проблемът с шиканирането на процеса. При наказателните производства има опасност дори давността да изтече, преди съдът да успее да се произнесе по обвинението. Решението за това е и разследващите, и съдът да спазват стриктно процедурите, и да разглеждат делата в по-кратки срокове. За това не се изискват някакви специални реформи или промени в закона - достатъчно е само стриктното му прилагане.<br /> <br /> <strong>- Първият ми разговор с вас беше в един от най-лошите дни в живота ви &ndash; малко след като разбрахте за вашия баща... Докъде стигнаха нещата с разследването и продължавате ли да бъдете убедена, че смъртта му не е причинена от обикновен инцидент на пътя, а... убийство? </strong><br /> - Разследващите са тези, които трябва да се произнесат по въпроса. За съжаление, все още нямам тяхното становище и очаквам да ме информират за резултатите от разследването. Колкото повече минава времето, толкова повече <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>намалява шансът да научим истината</strong></span><br /> <br /> Пропуснаха се много шансове, горещи следи, забави се назначаването на експертизи. Това е все същият проблем с досъдебното производство, за което говоря, и чиито лоши резултати, за съжаление, всеки един от нас е изпитал по един или друг повод. Продължавам да се надявам, че ще науча истината. Много ми се иска да вярвам и че качеството на разследването в България ще се подобри.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> </strong>