Всяко целенасочено събиране на информация, голяма част от която не се ползва за разкриване на престъпления, поставя тежки и сериозни въпроси, твърди адвокат Александър Кашъмов в интервю за vsekiden.com. Ако информацията се събира за друго, се изправяме пред проблем на системата. А той е, че една цяла институция не разбира ролята си в демократичния живот, обяснява правозащитникът.
Г-н Кашъмов, миналата седмица стана ясно, че за 2008 година МВР е направило 330 хиляди разпечатки на мобилни телефони и интернет трафици. Как ви се струва тази цифра?

Доколкото разбрах общата статистика е, че тези 330 хил. разпечатки са правени на 40 хиляди души.

Точно така.

Първото нещо, което трябва да е ясно е, че зад тази цифра се крият много повече хора. Защото на 40 хиляди души са направени разпечатки. А всеки един от тях е говорил с много хора.

Тоест, потърпевшите, така да ги наречем, са много повече?

Да, точно така, засегнати са много по-голям численост. Цифрата наистина е много стряскаща. През 2000 година беше изнесена информация, че са използвани 10 хиляди Специални разузнавателни средства (СРС) за година, което тогава стресна обществеността. А сега говорим за много по-голяма цифра, което на практика намеква, че ние живеем в полицейска държава, заради което възникват много допълнителни въпроси. За какво е била използвана тази информация, ако е била използвана? Някой прави ли доклади, анализира ли тези въпроси, контролира ли?
По-голяма част от тези данни се оказва, че са били събирани без разрешение на съд. Разбираме постфактум, че преди да стане дебатът за Закона за електронните съобщения, МВР е смятало, че може тези разпечатки да се получават без разрешение на съд. Категорично съм против такова мислено, защото правилото разрешенията да минават през съд е записано в НПК. Става така, че ние получаваме някакви данни, но ние не получаваме аналитичните данни – каква е ефективността от тези разпечатки, колко случаи на злоупотреби има, какво се разбира под злоупотреба? Защото от МВР ни уверяват, че не е имало злоупотреби, но какво е злоупотреба? Защото, според мен, злоупотреба е именно, когато разпечатката е взета без санкция на съд.

След като е нямало съдебно разрешение за повечето разпечатки, това не значи ли, че те по никакъв начин не са били годни доказателства, не са използвани по досъдебни производства?

Няма никакъв спор по този въпрос. Тогава възниква въпросът каква е ползата от тази информация. Защото такива изказвания от типа: “Това е много полезно” и субективна оценка, не могат да бъдат допускани. Това какво е полезно за работата на МВР се определя от закона, а законът казва, че те трябва да събират данни и информация, за да могат да разследват престъпления. С други думи всяко целенасочено събиране на информация голяма част, от която не се ползва за разкриване на престъпления, поставя тежки и сериозни въпроси. Ако информацията се събира за друго, освен за разкриване на престъпления… значи, че се изправяме пред проблем на системата. А именно, че една цяла институция не разбира ролята си в демократичния живот.

Тези цифри бяха оповестени от членове на вътрешната комисия, самият министър Миков отрече те да са верни. Каква е практиката в другите европейски страни – изнасят ли се такива данни и цифри, има ли отчетност за използването на такива способи?

Трябва да е ясно, че не може да бъде никаква тайна броят на използваните разпечатки, статистическата цифра за използването на СРС-та, включително анализите. Това са данни, които не могат да бъдат никаква тайна. За съжаление в България това не е така. През 2001 година Главна прокуратура отказа на Български хелзински комитет информация за статистиката за СРС-та. Така и не получихме този доклад за злоупотребите със СРС-та, заради което Програма “Достъп до информация” заведе дело.
Миналата година също имаше подобен дебат, в който стана ясно, че много нисък процент от използваните СРС-та са послужили за събиране на доказателства по наказателни дела. Оказа се, че в България тази информация е спорадична, случайно съобщена на медиите, а тя би трябвало да бъде публично известна, обект на един публичен контрол. Би трябвало българският гражданин да може да прецени много ли са използваните СРС-та в сравнение с други страни, например.

Имат ли вина медиите, че не изискват настоятелно, такава информация да им се предоставя?

За вина не бих говорил. Но ми се иска да окуража медиите да искат такава информация. Законът за достъп до обществена информация все по-често се ползва и той е силно оръжие в тази борба. В този смисъл, да, има какво да се желае. Не бива да забравяме, че миналата година заради непрестанните питания МВР най-сетне изнесе информация за това, колко служители има в министерството. Защото ние бяхме единствената страна-членка, в която не се знаеше колко полицаи има.

Как бихте коментирали случилото се в парламентарната транспортна комисия, където беше направен опит да се прокарат промените в Закона за електронните съобщения, поискани от МВР?

Този проектозакон е допуснат в Народното събрание в нарушение на два текста от правилника на парламента. Едното от тези нарушения е наистина тежко. След като един текст е бил отхвърлен от народните представители, той не може да бъде внесен отново без съществени изменения и то на следващата парламентарна сесия. А този правилник е основан на Конституцията. Затова не знам как по друг начин да коментирам случилото се. Срамота е, че през 2009 година се случват такива неща.

Губи ли доверие МВР с начина, по който се опита да прокара отново тези промени?

В една демократична страна не може МВР да спечели доверие като предлага да подложи гражданите на тотално наблюдение, твърдейки, че по този начин ще се бори по-добре с престъпността. Нито едно от двете неща не е вярно.

Ще успеят ли опитите за промяна на закона?

Аз смятам, че народните представители вече разбраха в следствие на дебатите по тази тема, че няма нито една страна в ЕС, която позволява такъв тип достъп до трафични данни и телефонни разпечатки. Същото това беше потвърдено и от Върховния административен съд. Оттук нататък коментарът е ясен – имаме неуважение към институциите, към правните актове от най-висш ранг.

Неуважение от чия страна?

От някаква малцинствена група депутати, които са си позволили да внесат този текст на всяка цена. Те не уважават правилата на самото Народно събрание и на Конституцията. Оказва се, че изпълнителната власт се отнася пренебрежително към законодателната и съдебната власт, като ги атакува и двете. Законодателната – заради това, че току що е приела закон, който поставя някакви граници на следенето, а съдебната – защото тя щяла да забави процеса на борба с престъпността.