Васил Драганов завършва актьорско майсторство в класа на проф. Илия Добрев. Участва в постановки на Народния театър „Иван Вазов”, на Младежкия театър, Театър 199, Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов”. От 2010 г. е част от актьорския състав на телевизионното шоу „Комиците”, продуцирано от „Дрийм Тийм Продакшънс”, което в момента е най-рейтинговият продукт на БТВ. В сериала „Столичани в повече” играе ролята на Радко Чеканов. Драганов е една от най-новите комедийни звезди, многопластов, себичен и с невероятно излъчване. Единствено пред репортер на „ШОУ” той разкрива много тайни от задкулисието в храма на Мелпомена и от снимачната площадка.
- Играете една от главните роли в „Столичани в повече”. Според критиката и зрителите това е най-успешният сериал за последните години. Какво ви отнеха и какво ви дадоха „Столичаните”?
 - Дадоха ми популярност, отнеха ми възможността да се движа свободно по улиците с какви да е дрехи, тъй като не ме гони особено суетата. Както казва жена ми, способен съм да стана и по гащи да тръгна - нещо, което не ме интересува много. Лошото е, че по някакъв начин, както казваме ние в театралните среди, си хабиш физиономията, тъй като доста се показваш и много хора не ти звънят за кастинги, искат нови лица и така нататък. Изхабяваш се, това са минусите, но в крайна сметка като че ли плюсовете са повече. Така стоят нещата.

- Партнирате си с големите Стоянка Мутафова, Кръстьо Лафазанов, Любо Нейков, но пък вие доказвате своята актьорска себичност и стил, без да копирате никого. Това професионализъм ли е или вътрешен творчески порив?
- Усещам вътрешно нещата. Актьорите могат да се разделят на два вида - тези, които отвътре раждат нещата, и тези, които правят имитация на някой друг. Много колеги са повлияни от други колеги и ги имитират дори в играта. Ярък пример за това са актьорите, които работят с Мариус Куркински. Аз си партнирам с него в „Ревизор” на сцената на Народния театър, където той е режисьор и играе ролята на Градоначалника. Самият аз се усещам, че той е толкова ярък и започваш да го имитираш, а това е на добре. И в един момент, както казваше моят покоен вече преподавател проф. Илия Добрев: „В един момент виждаш на сцената 30 Мариус-Куркински. Той е толкова заразителен с жеста си, с пластиката си, че започваш да го имитираш. Това става не само на сцената, но и с човек от улицата. Така че само ловиш формата, но не и душичката. Специално за моя образ в „Столичаните” /Радко Чеканов - б.а./ аз от дълго време го разработвам. Това е малкият човек. Не съм работил сериозно върху тази роля. Напротив.

Аз съм известен с това, че трудно научавам текстовете

във всяка една пиеса това ми е проблем. Отивайки на снимки, аз съм не добре подготвен човек и започвам едно „ъ-ъъ”, „а-аа”, „у-уу”, но в един момент се сетих, че аз мога да го използвам това. Опитах се да превърна минусите в мой плюс. И така аз продължих пак да не си изучавам добре репликите, тъй като киното веднага улавя механичното заучаване.

- В първите анонси на сериала винаги се появява ламаринена указателна табела с надпис „София”, но с пробито от куршум „о”. Как приемате подобно заиграване, обясненията биха могли да бъдат десетки?
- Ако човек тръгне по философска линия, би могъл да навлезе в доста странични неща. Не съм сигурен дали продуцентите са мислили толкова дълбоко - аз знам на десет места в София подобни простреляни и пробити табели. Може и да са имали нещо по-философско, до което аз не съм достигнал. Не знам.

- Интересен сценарий, добър и разнолик актьорски състав - може би това е рецептата за успехите ви. Да очакваме ли продължение на „Столичани в повече”?
- Има още един сезон, който е заснет, той е 12-ти и вече последен. Заснет е, кога ще пуснат останалите 14 серии, не знам.


Със семейството си


- Играете и в „Комиците”, наложило се вече комедийно шоу, но според някои зрители там често има преекспониране и преиграване, понякога дори и шутовщина. Навярно това е прийом с цел да се привлече по-голяма аудитория със съмнителни интелектуални вкусове. Това преднамерено ли е, или ще ме опровергаете?
- Темата е много сериозна. Ако изразя собственото си мнение, това е малко опасно, тъй като мога да вляза в конфликт с колегите. Така че трябва да се движа някак си по ръба на бръснача. За съжаление от една страна - просто такава ни е аудиторията. От друга страна, ще кажете пък вие, нали ние трябва да я формираме и да влагаме неща на друго ниво и да ги образоваме.

А бе, народът е много прост. Това е! Извинявам се

- Имате вид на Гоголев герой - малко уплашен, вечно стресиран от нещо, с душа на смирен и послушен чиновник, но пък с андрешковски хъс, който винаги знае как да изплува от блатото. Коя е неизиграната роля, която ще бушува вечно в живота ви, до последния ви дъх?
- На лошия! Искам тотално да счупя и да бия тази представа за мен, която описвате много точно, но за съжаление влизаш в едно амплоа и започват да те ползват само за такива неща. Покойният Парцалев е искал да разруши точно този мит, той се е сблъсквал със същите проблеми, но на по-високо ниво - той е един от най-големите ни актьори и това го знаят всички. Искал е винаги да играе Дон Кихот и се е молил от душа за тази роля. А те /режисьорите - б.а./ му казали: „Добре бе, Паце, ти излизаш на сцената и там ще ти се смеят. Това са дълбоки, философски неща!” Лично аз дълбока роля не съм си наумил, но искам да изиграя някой много лош. Имам шанс в „Майстори” на Рачо Стоянов в Народния театър да изиграя нещо далече от мен и от амплоата ми в момента, но бих желал да покажа тези си умения и в киното. Да се изразя в този аспект.

- Чувствате ли се звезда, не виждам и грам грандоманщина във вас, или си живеете нормален човешки живот?
- Аз съм доста народен човек, понякога дори и в повече и това „звездеене” ми е много далечно. За съжаление съм опериран от тази типична актьорска самовлюбеност. Пазя се доста и от суетата - това е любимият грях на дявола. Но много мои колеги, за съжаление, попадат в лапите му. Далече съм от тези неща.

- Много от гласовете на вашите колеги, да не им споменавам имената, се появяват във всяка втора-трета радио- и телевизионна реклама. Просто напаст! Как си обяснявате подобен парадокс - за пари ли го правят, или да не ги забравят?
- В България нещата са свързани - славата ти носи доходи. Но аз си мисля, че и самите ми колеги не са виновни, виновни са тези, които ги канят. Аз ако имам подобна рекламна агенция, бих взел студенти с нови гласове. У нас пазарът е много объркан, както и всички други неща.

- Кога за първи път усетихме в себе си, че ще бъдете актьор, само актьор и нищо друго?
- В ранна детска възраст, завършвах първи клас, бяха избрали едно хубаво чавдарче, високо, изпънато за възрастта си. Аз винаги съм си бил пълен. Да, но това момче го хвана ангина. И в края на учебната година трябва да се води тържеството - избрали какичка от седми клас и момче от първи да водят програмата. Избраха мен, защото чета хубаво и говоря що-годе добре. Паника, трябваше бързо да намеря черен панталон, бяла риза, чорапи и черни обувки. Взех обувките на заем от един съученик, но едната по-голяма и на сцената… пада и се губи. Публиката взе да се хили, аз се притесних страшно, защото усетих какво се е случило, и започвам да заеквам. Тогава усетих, че смехът на хората ме кара да се чувствам щастлив.


Актьорът трудно научава текстовете

- Съпътстват ли ви често сакатлъци в живота и на сцената?
- Много съм груб в живота, на сцената за щастие - не.

Ето вчера се изгорих за един час и се порязах

Някои казват, че хора, които се удрят постоянно, не се обичат. Като човек на изкуството, съм типично разсеян човек. Изявявам се повече като художник, наскоро направих една изложба в „Сълза и смях”. Сега за първи път искат да ми купят картина и една от мечтите ми е да се издържам с рисуване, а театърът да ми остане едно скъпо хоби.

- За последните десетина години се роди ново поколение от актьори комици. Но те пък нямат нищо общо със старата школа и генерация, като Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Нейчо Попов, Никола Анастасов, Гришата Вачков. Къде е разликата според вас - във времето и потребностите му, или в първоначалния заряд, наречен талант?
- И това е труден въпрос, поздравявам ви за него. Моят професор Илия Добрев, ще го спомена за втори път, казваше: „Нищо не тръгва от вас!” Всеки млад актьор стартира с невероятен хъс, смята, че е най-гениалният. Но какво ново правиш?! Или пък авангарден театър. Правен е, преди 60 години в Чехия, имам пред вид Сфумато. Някак си да се научим, че и преди нас е имало хора, проправена пътека, извървян път, по които се движим ние. Днес с тия интернети, с тия дигитални устройства, всичко е много по-бързо, по достъпно, повече информация. Често гледам гегове и скечове на Парцалев, тях други неща са ги вълнували. Руси Чанев, за мен той е голям актьор, предложи ми да играя Швейк. Хубаво, но аз не съм сигурен дали зрителите ще ги вълнуват старшинките, казармата. Времето е друго, Хашек е гениален, но е останал повече във времето. Иначе талантът е един, зареждането божие с талант на дадени индивиди и тогава е било, и сега.

- Ласкаете ли се, когато вървите по улиците и хората ви гледат с интерес, дори ви сочат с пръст. Или човеците вече толкова са обезумели, че гледат само в краката си?
- Честно казано, понякога е неприятно. Дори и на улицата човек има нужда да е сам. И това оглеждане не е особено приятно, поне за мен.

- Кога за последен път се ядосахте, излязохте от кожата си, и как реагирате в подобни моменти? Имате вид на много спокоен човек?
- Напротив! Физиономията лъже. Още тази сутрин толкова много ме вбеси жена ми, както само една съпруга и майка може да го направи… Аз съм доста експресивен и бързо се паля.

- Зад камерата какъв живот живеете?
- Много се забавлявам. И в „Комиците“, и в „Столичани“ имам щастието да работя с едни от най-големите ни актьори и повярвайте ми - много се забавляваме. Постоянно вземаме на подбив някои хора, за да се разсмеем. Минах школата и на Любо Нейков, и на Ицо Гърбов, там е още по-страшно. По време на снимки е голяма забава и забавление. Това по някакъв начин си личи и на екрана.

Интервю на Георги АНДОНОВ