Попълнете търсена ключова дума или фраза

Актрисата Елена Маркова: Стоян Янев, а не Хачо, е мъжът на живота ми!

https://blitz.bg/obshtestvo/intervyu/aktrisata-elena-markova-stoyan-yanev-a-ne-khacho-e-mzht-na-zhivota-mi_news143327.html Blitz.bg

- Не го обичах и може би нямаше да сключа брак с него, ако не беше детето

София, България 19 Юни 2012, 14:00 3823 прочита 1 коментара
Актрисата Елена Маркова е родена в София. Зодия Рак. От най-ранното си детство е изключително артистична и музикална, взима уроци по пиано и китара. Още като ученичка е открита за сцената от Вельо Горанов, който я взима в трупата си в театър „Сълза и смях”, където участва в пантонимните му спектакли. Много добра певица е и макар че има спечелена награда от фестивала „Ален мак”, на това й умение сега се наслаждават само най-близките й хора.
<em>Елена е завършила ВИТИЗ в класа на професор Елка Михайлова, а кариерата й като актриса в киното започва на 17 години с ролята на... Елена /!/ във филма &bdquo;Степни хора&rdquo;. Носител е на награда &bdquo;Златна роза&rdquo; от кинофестивала във Варна. Следват участията й в сериала &bdquo;Под игото&rdquo;, където изиграва един от най-запомнящите се образи - на Рада Госпожина, и във филмите: &bdquo;Кмете, Кмете&rdquo;, &rdquo; Най-тъмно е преди разсъмване&rdquo;, &bdquo;В полите на Витоша&rdquo;, &bdquo;Аритмия&rdquo;, &bdquo;Ветрилото на лейди Уиндърмиър&rdquo;, &bdquo;Ч.А.Д.О. ООД&rdquo;, &bdquo;Енциклопедия на неизвестното&rdquo;, &bdquo;История на модата&rdquo; и в холивудските продукции &bdquo;Death Train&rdquo;, &bdquo;Всичко от нула&rdquo; и &bdquo;Derailed&rdquo;, където си партнира с Жан-Клод Ван Дам.<br /> <br /> През свободното си време актрисата е работила и като манекен в ревюта за модна къща &bdquo;Лада&rdquo;, ЦНСМ, &bdquo;Ариес Уникат&rdquo; и в новогодишни програми.&nbsp;Зад гърба си има два брака. Вторият е с покойния генерален директор на БНТ Хачо Бояджиев, от когото има дъщеря &ndash; Мария-Луиза. Едва с третия си съпруг &ndash; бившия главен архитект на София Стоян Янев - Стуци, Елена открива хармонията, спокойствието и щастието на брачния живот.<br /> <br /> Едно от хобитата на чаровната жрица на Мелпомена е да пътува. Обиколила е обиколила почти цял свят. Любимата й дестинация е Италия, но страшно обича и Лондон с неговото разнообразие и контрасти. Обожава да кара кола, ски и зимни кънки. Има и капитанско право за яхта, което отлично се съчетава с другата й страст &ndash; плуването. Открила е обаче, че най-добре разтоварва напрежението си с един привидно мъжки спорт &ndash; бокса.</em> <hr /> <br /> <strong>- Елена, ти не си била цял живот с Хачо &ndash; бракът ви трае по-малко от две години, но и досега свързват името ти с неговото. Научих обаче, че той не е твоят съпруг №1. За първи път си казала заветното &ldquo;да&rdquo; в гражданското на дипломата Димитър Димитров, в момента шеф на отдел във Външно министерство. Какви спомени си запазила от този период?<br /> </strong>- Той си беше спортист, ние бяхме много млади, когато се запознахме. Аз на 19-20 да съм била, той - на 23-24. Тренираше ватерпол, учеше международни отношения. После завърши аспирантура в Москва. <br /> Ние имаме много кратък брак с него. Просто не се разбрахме. И двамата бяхме буйни, всеки си имаше кариера. <br /> Някаква такава връзка... като гаджета. <br /> И така завърши. Детска работа. <br /> После той отиде, доколкото знам, в САЩ. Това беше по времето на Стоян Ганев. След това беше в ООН. Не съм запозната с неговия път нататък, но си върви по някакви релси и е добре. Добри спомени, хубави спомени, луди спомени... но после по-различно ми се разви животът.<br /> <br /> <strong>- Как попадна само на 17 години в киното? <br /> </strong>- Просто от първи курс във ВИТИЗ ме взеха за &ldquo;Степни хора&rdquo; и &ldquo;Под игото&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Кой беше първият човек, който те режисира?<br /> </strong>- Януш Вазов. Той беше режисьор на &ldquo;Степни хора&rdquo; по сценарий на Ивайло Петров. Много симпатичен филм. В Америка ги наричат &ldquo;уестърни&rdquo;, а тук са &ldquo;ийстърни&rdquo;. В главната мъжка роля се снимаше и един готин актьор, доста по-възрастен &ndash; Иван Кръстев. Аз изиграх главната женска роля. Участваше и Христо Гърбов.<br /> <br /> <strong>- На Гърбов &ldquo;личеше&rdquo; ли му, че някой ден ще стане звезда?<br /> </strong>- Ами, той си е бил добър актьор винаги. Не съм предполагала, че ще стане комедийна звезда. Защото в нашия филм ролята му беше сериозна. <br /> А пък Иван Кръстев беше натуршчик. Той почина, Бог да го прости. Много красив мъж, беше някъде на средна възраст тогава. <br /> Иван Кръстев беше изключително интересен като актьор, много силен като присъсътвие, много вътрешен. А всъщност беше пътен инженер. Не е завършил ВИТИЗ. Във &ldquo;Време разделно&rdquo; игра Манол. <br /> <br /> <strong>- Провокира ме с упоритото ти нежелание да играеш на сцена. На какво се дължи? <br /> </strong>- Аз дълбоко уважавам театъра и колегите. Техният труд е толкова тежък, толкова неблагодарен доскоро. Радвам се, че напоследък има едно възраждане на публиката, която иска да гледа театър. Че има духовна необходимост от това нещо. <br /> Моят избор, който направих с времето, разбира се, защото и аз съм играла в театър и ми е било страшно интересно, е по-различен. Аз много снимах в киното. И докато трябваше да се определя към даден театър, да се установя на заплата, се оказа, че нямам време. <br /> Животът зад кулисите в театъра не ми харесва. <br /> Предпочитам друг вид разпускане. Добре, съгласна съм да си изиграя ролята на сцената, но след това искам да си тръгна, искам да си почивам. Не искам да седна сред цигарен дим и алкохол да разпускам. Не е моята среда това. Може би предпочитам повече лукса, друг вид разтоварване. В по-тиха компания. <br /> В театъра съм се чувствала малко фалшиво. Защото, за да кажеш на един човек: &ldquo;Обичам те!&rdquo;, трябва да го чуят на 15-ия ред. Докато в киното ще го кажа, както на любимия си. С поглед, с преживяване... Това много повече ми харесва. Киното е по моето изкуство. Но пък кой знае &ndash; ако ми предложат нещо изключително интересно, нещо, което да ме грабне, ще го изиграя та сцената, защо не. Отворена съм за хубавите неща в живота.<br /> <br /> <strong>- Как те &ldquo;вербуваха&rdquo; за манекенския подиум?<br /> </strong>- Аз съм софиянка и съм се движела изключително в тези среди. Даже те са ми по-близки от театралните. Много от моите приятели са манекени, много от моите приятелки са манекенки. Например Деси Мандели, която е вървяла с Карла Бруни, с Наоми Кембъл по червения килим и са си сменяли едни и същи дрехи. Деси е една от най-красивите български жени. <br /> За мен манекенството е един артистичен порив. <br /> Харесали са ме, предложили са ми, пък и тогава нямаше пари за кино. Човек изведнъж попада в някакъв вакуум и търсиш дали ще е това, дали ще е нещо друго. <br /> <br /> <strong>- Между теб и Хачо &ldquo;първичен инстинкт&rdquo; ли беше, или нещо по-рационално и земно? <br /> </strong>- С Хачо беше чисто професионален интерес и любопитство в началото. Имахме много дълго приятелство. <br /> То, нашето, да ти кажа, си беше грешка, защото и бързо приключи. <br /> Но уважението си остана. Остана и едно хубаво дете. <br /> Но аз бях малка тогава. <br /> <br /> <strong>- Как се запознахте? <br /> </strong>- Бяхме съседи. <br /> <br /> <strong>- И Весела, която остана до последно с Хачо Бояджиев, му е била съседка. Явно той е обичал този тип запознанства.<br /> </strong>- Той не е знаел, че ми е съсед, защото сме различни поколения. Срещнахме се веднъж на улицата и той ме попита: &ldquo;Ама ти тук ли живееш?&rdquo; Оказа се, че се познаваме от ревюта. За работа стана приказка, за това-онова... Не мога да кажа, че е имало голяма любов. Просто стана случайно. Заради детето се ожених. Той за мен би се оженил и без дете. Това е истината и ми го е казвал. <br /> Аз бях първия месец бременна, когато подписахме. <br /> За мен този брак беше... Честно казано, не бих се оженила за Хачо. Не съм си представяла живота с него. Много голяма ни беше разликата. <br /> <br /> <strong>- Огромна, по-точно. Но не се ли породиха все пак някакви чувства от твоя страна? <br /> </strong>- Заради детето може би тогава исках някаква стабилност. Но много силни характери сме и двамата, много остри камъни и нямаше да се получи. Просто това беше даже прекалено дълго съжителство &ndash; година и два месеца.<br /> <br /> <strong>- През това време Хачо да не би да ти е изневерявал? Защото си спомням какво ми каза в предварителния ни разговор &ndash; той много обича жените, не толкова децата. <br /> </strong>- Първо, не ме е интересувало дали ми изневерява, защото аз не съм го обичала. Когато обичаш, тогава ревнуваш. Второ, мисля, че не ми е изневерявал, защото <br /> смятам, че ме обичаше. <br /> Аз пък не сам му изневерявала, защото нямах време &ndash; малко дете, ангажименти...<br /> <br /> <strong>- Не те ли заклеймиха като &ldquo;материално момиче&rdquo;, след като се омъжи за Хачо?<br /> </strong>- Нито един от съпрузите ми не е богат, да ти кажа честно. <br /> Всички са богати духовно, но материално са на средно вино, даже под. Аз познавам доста по-богати момчета и ако бях материалистка, въобще нямаше да съм с тях. На сто процента! Имах възможност да съм с много по-богати, с много по-млади. Но тези хора са преди всичко интелектуалци. <br /> <br /> <strong>- Не са ли ти предлагали &ldquo;приятелството си&rdquo; бизнесмени, олигарси, сенчести босове?<br /> </strong>- Предлагали са ми, разбира се. Обаче като се жениш три пъти, си взе зает /смях/. И си седиш вкъщи. <br /> <br /> <strong>- А с какво се занимава сега &ldquo;хубавото дете&rdquo; Мария-Луиза, което ти е останало от връзката с Хачо? <br /> </strong>- Моята дъщеричка, която ми е най-хубавото нещо, е на 22. Отгледа я вторият ми съпруг. Тя беше много мъничка, на 6 години, когато се ожених за Стоян Янев /бившия главен архитект на София - б.ред./ Стоян й даде много добро възпитание, насочи я да рисува, защото той освен към архитектурата е отворен към историята, към изкуствата... Специализирал е &ldquo;паметници на изкуствата&rdquo; в Рим. <br /> Аз се радвам, че дъщеря ми имаше добра среда, за да се оформи като личност. Сега тя учи за оперна певица, втора година е в Консерваторията. Има много красив сопран. <br /> <br /> <strong>- Говориш с голямо възхищение за настоящия си съпруг Стоян Янев. Интуицията ми подсказва, че той е &ldquo;мъжът на живота ти&rdquo;. От първата ви среща ли го разбра? <br /> </strong>- Имаше любов. <br /> Имаше много силна любов между нас! <br /> Стоян ми беше много интересен. Той е много ерудиран мъж, много готин. Симпатяга е. <br /> Когато се запознахме, аз работех като секретарка на икономическия директор на &ldquo;Нюз холдинг&rdquo;, който издаваше в. &ldquo;Стандарт&rdquo;. Офисът ни беше в НДК. Всъщност от екипа на Нери Терзиева се опитвахме да направим частна телевизия, която да получи лиценз. Стоян имаше други задачи, ходеше в този холдинг по негови си бизнеси. И там се запознахме. И така стана някак си. <br /> Много интересно ми беше с него. Той знае неща, които аз не знам. <br /> <br /> <strong>- В името на какво би се съблякла на сцената и пред камерата?<br /> </strong>- Играла съм две-три роли, в които съм се събличала. В &ldquo;Степни хора&rdquo; е като скулптура, като поезия. Там няма насилие. Изключително красива сцена е. Операторът Виктор Чичов е голям естет. <br /> Всички роли, които съм приемала с такива сцени, са били красиви. И не са били брутални. Връщала съм сценарий заради роля, която ми се видя вулгарна &ndash; за филма &ldquo;Маргарит и Маргарита&rdquo;. Тя е голяма роля, но не можех да си представя, че някаква тоталитарна свиня, извинявам се за израза, ще ме чука на някакво бюро и аз ще го плюя. В този вид не бих искала да се покажа &ndash; да ме гледат майка ми, дъщеря ми... <br /> И театрални постановки съм отказвала в този вид &ndash; да се събличам, при положение, че преди няколко години ми предложиха една българска пиеса, в която <br /> трябваше да играя проститутка <br /> и почти през цялото време да псувам, да говоря мръсотии и да ходя гола. Съжалявам, че това се нарича изкуство. Не бих могла да се покажа на никого в този образ &ndash; на мъжа си, на детето си...<br /> <br /> <strong>- Но нали една актриса може и трябва да изиграе всичко! Голотата отдавна е &ldquo;естетически неутрална&rdquo; на сцената. И ако понякога ни се струва брутална и предизвикателна, то е заради вътрешната жестокост и оголеност на самото модерно изкуство. Тоест, в голотата има сериозни, даже мъчителни послания, тя е творчески креативна. Много от съвременните ни актриси го доказват успешно.<br /> </strong>- За мен обаче това е унижение. Има 16-годишни момичета, които стават за показване. Аз съм една хубава жена на моята си възраст, но за мен това не е изкуство. Нито е порнография, нито е изкуство. Дори една чиста порнография е по-добра от това. Да гледаш една актриса, която уважаваш, по този начин е абсолютно излишно. Нито е естетическо удоволствие, нито е сексуално, нито е уважение към тази жена, която е изиграла Рада Госпожина. Не искам да се шаблонизирам в тази роля, но аз съм може би консервативна, имам скрупули. <br /> И дори няма да го гледам това нещо. <br /> Разбирам какво искаш да кажеш &ndash; че голотата е бунт, освободеност... Може би тези актриси мислят, че са много модерни и разкрепостени, но да си спомним хипитата. Може за някого всичко това да няма значение, но за мен има. Тези неща за мен са красиви. Аз съм морална и консервативна.<br /> <br /> <strong>- Защо твоите колежки да не са морални и консервативни? В крайна сметка това е просто... роля.<br /> </strong>- За мен това е грозно. Няма актриса, която да е по-хубава на 40 години от една млада жена модел. Това са красиви хора и тела. Другото ме дразни. Човек, който не става за показване, да ми се показва, за да докаже колко е &ldquo;освободен&rdquo;.... <br /> Моите колеги и колежки няма какво да покажат повече от един модел. Най-жалкото е, че те си мислят, че правят изкуство, а хората отиват, за да ги гледат голи.<br /> <br /> <strong>- Ако следваме този ход на мисли, излиза, че публиката не е дорасла за тези послания и вината е у нея?<br /> </strong>- Тези мои колеги, които го правят, искат да се абстрахира публиката от телата им, да види душата им. Обаче тъпата публика, в момента &ndash; чалгаджийска, идва и гледа голите задници и въобще не се и замисля какво иска да се каже по този начин. Значи, ние не сме дорасли за този вид изкуство.<br /> <br /> <strong>- Много си права. Но да се върнем към предложенията, които са ти направени напоследък &ndash; имам предвид в киното, защото ти държиш да си филмова актриса. <br /> </strong>- Включена съм в един изключително сериозен проект. Движи го изцяло моят колега Атанас Димитров, който прави археологическото предаване по БНТ &ldquo;Непозната земя&rdquo;. Сега той прави реконструкция на кораб отпреди 3500 години, от бронзовата епоха. Ще гребат спортисти. Целта е да се покаже морската експериментална археология. Ще се направи пътешествие по нашето Северно Черноморие до Троя. <br /> В света няма такъв проект в момента. <br /> От ЮНЕСКО проявиха голям интерес. <br /> <br /> <strong>- И ти ще играеш... сирена?<br /> </strong>- Ще играя богиня /смях/. Или полубогиня. Целта е да се покаже пътешествието на митичния тракийски цар Резос, когато е била Троянската война. Той е тръгнал да помогне на царя на Троя, но го убиват гърците в нощта, преди да се включи в сраженията. <br /> От кораба ще се слиза на брега и ще се играе представлението, което вече е вторият проект след изследванията на археолози и еколози. Ще има музикален фестивал, по време на който ще се направи спектакълът по трагедията на Еврипид &ldquo;Резос&rdquo; и аз ще играя Клеопатра. Тази пиеса никога не е поставяна в България и е единствената, написана от гърците за варварин, защото Резос е тракиец. <br /> <br /> <strong>- Имала ли си гафове на сцената и как си ги преодолявала?<br /> </strong>- Случвало ми се е колега да си забрави текста и аз да му покажа и да му го подскажа. С Радко Дишлиев, Бог да го прости, бяхме на турне с един много интересен спектакъл - &ldquo;История на модата&rdquo;, и <br /> той си беше забравил текста. <br /> Аз му подсказах. То наистина беше много текст и беше напълно възможно човек да изключи в момента. <br /> Ние, актьорите, помним текста като действие, а не като стихотворение. Аз не мога да седя и зубря. Първо си казвам репликите със свои думи, след това ги нагаждам към текста. Правя го подсъзнателно. <br /> <br /> <strong>- Елена, ти си последната българска актриса, която си партнира с Парцалев в неговата &ldquo;лебедова песен&rdquo; &ndash; филма &ldquo;Най-тъмно е преди разсъмване&rdquo;. Този гениален комик наистина ли беше толкова тъжен човек в живота, както твърдят неговите колеги от Сатирата?<br /> </strong>- Аз играх и в &ldquo;Под игото&rdquo; с него. Той изпълняваше ролята на Хаджи Ахил. В &ldquo;Най-тъмно е преди разсъмване&rdquo; играхме с него и Константин Коцев. Действието се развиваше преди 9 септември 1944 г. Парцалев беше изключителен човек, изключителен финяга. Невероятно нежна душа имаше този колега и много помагаше на младите хора. <br /> Просто беше едно голямо сърце, Бог да го прости. <br /> Уважавам много от по-възрастните колеги, но в обкръжението на Парцалев младият актьор или актриса усещаха една подкрепа, една колегиална любов. Прекрасен човек беше. Прекрасен!<br /> Каквото и да се говори за личния му живот, той беше велик актьор. Човек на изкуството, издигнат над битовизмите. Няма значение неговата сексуална ориентация. Както виждаш, напоследък това се случва в изкуството и не само там, а във всички професии. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка Корчева </strong> <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>ОЩЕ ИНТЕРВЮТА ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК &bdquo;ШОУ&rdquo;</strong></span>

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

1 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам