Албена идва забързана с раница на гърба. Обяснява, че носи нещата си за фитнес, защото минава през тримесечен курс, наречен „Трансформация”, който включва и специален режим на хранене. Това не означава гладуване, а приемане на специално приготвена храна във вид на каши. Целта му е да си изработиш правилен режим. Казва, че се чувства много добре и хвърля усмивки наоколо. Виждам, че я разпознават и всички започват да се усмихват. Все едно слънце ги е огряло.
<strong>- Около вас винаги нещо се случва. Ето, сега дори в редакцията се обаждат да питат къде правите детска школа. Да кажем &ndash; провежда се в неделя (от 12 до 16 часа), в читалище &bdquo;Младост&rdquo; в &bdquo;Младост 1&rdquo;.</strong><br /> - Да, има голям интерес. Много трудно се намира място за школа. Голяма борба е, защото всички искат да спечелят от теб, и то от децата. Аз не правя школата за пари. Директно го казвам. Имам мечти &ndash; да поставям спектакъл с децата, те да се забавляват, да развиват своите качества. Има деца, които идват, защото ги е срам &ndash; за да се научат да комуникират помежду си. Учим ги как да стоят, да мислят и да слушат за сцената. Гледаме децата по-дълго да са на сцената, да играят, да измислят, защото така въображението работи. Развиват се по някакъв начин, свикват да мислят. Искам актьорската ми школа да е шантава, но да не е посредствена.<br /> <br /> <strong>- Вас кой ви е учил на тези основни неща?<br /> </strong>- Много ме е научил актьорът от Младежкия театър Петър Петров, който беше преподавател по правоговор в НАТФИЗ. Той беше страхотен актьор. Беше най-любимият ми учител. Друг такъв учител ми е Жужа Донева, дъщеря на Доньо Донев. Тя притежава природни качества да те научи на нещо, много способен човек е. Бог да я прости Вера Стефанова, също. Тя ми бе преподавател по сценична реч. С нея сме правили спектакъл, с Петър Петров и Жужа също. Това са хората, които бяха преките ми учители и от тях много неща знам. И сега се допитвах до Жужа, до колежката ми Мария Банова, която също ми помага.<br /> <br /> <strong>- Учили сте за детска учителка и като че ли по някакъв начин се връщате към тази професия?<br /> </strong>- Не, не се връщам. Наистина преди ВИТИЗ учих за детска учителка. Хванах се да бъде учителка едно - две лета. После имам пет години като реквизитор. Ако имаш подхода към децата, няма нужда това да го учиш. Но има неща, които педагогиката те учи &ndash; как постепенно децата да навлизат в материала и др. И в школата така подхождаме - отдалеч, постепенно, със загряване, игри. Винаги се започва от &bdquo;А, Б&rdquo;. Не съм чела книги за школи и не искам да чета. Искам да се осланям на моята способност и интуиция.<br /> <br /> <strong>- А вашият син ще има ли желание да дойде?</strong><br /> - Има, но дали ще дойде...<br /> <strong><br /> - Той още ли спортува?</strong><br /> - Не, отдавна не спортува. Най-много спортува на компютъра.<br /> <br /> <strong>- Хората ви разпознават. Как понасяте славата, известността?</strong><br /> - Много е приятно. Това не ми вдига гарда. Напротив, радвам се, че хората показват емоцията си към мен, защото има някои колеги, които като им покажеш емоция, те подминават. Аз не съм такъв човек. Напротив, радвам се, че хората ме забелязват, значи искат да споделят, че имат чувства към мен. Защото много хора наистина ме спират. Навсякъде. Е, не мога да кажа, че всички се обръщат след мен. Не е така. Ние все пак една година не сме имали ново предаване по телевизията, в което да се появяваме като актьори. Дано да стане някой ден. За мен това е работа. Но аз не работя само за слава, а защото ми е кеф да играя различни неща. Сега играя в театъра, озвучавам филми благодарение на &bdquo;Александра аудио&rdquo;. Няма нищо лошо да имаш и телевизионно участие, защото аз обичам разнообразието. Не може само в театъра да работиш. Не може само и да озвучаваш. Тези, които само озвучават, остават зад кадър. Те се справят прекрасно, но не не могат да поемат лично своите аплодисменти. А аз обичам да виждам хората, да имам контакти с тях. Без театър актьор не може. И не бива, защото трябва да има жива връзка. Така си сверяваш часовника. Разбираш, че се развиваш, че все още те харесват. Значи все пак нещо си дал. Това е.<br /> <br /> <strong>- В &bdquo;Зад канала&rdquo; наскоро мина премиерата на &bdquo;Приятелки мои&rdquo; от Теди Москов. Как се работи с него, знаем е колко е взискателен той към актьорите?</strong><br /> - За пръв път работих с него. Той е малко по-различен от другите режисьори. Той е гений. Мозъкът му работи нон-стоп, измисля непрекъснато нови неща. Един ден четири пъти сме преправяли сценария. А ние, актьорите, сме свикнали по друг начин да работим. Дават ти сценария, учиш си ролята и почваш да я работиш. Може в процеса да измисляш много нови неща, може дори да падне текст, но той добавяше толкова нов текст, че почти нищо не оставаше от стария. И ние се ужасявахме как ще го запомним за премиерата. А на него всеки ден му хрумваха нови и нови неща. Всеки път като види как въртиш някоя сцена. Ужас. Бяхме се побъркали. Много се уморявахме от това нещо. Постоянно си нащрек &ndash; да не изтървеш новите думи, новата забележка. Да знаете - това е много сложна професия. Убедих се, че нашата професия никак не е лесна. Неговата също. И той е гений в това. Да, имаше сблъсъци, обиди, през всичко се мина. Нормално е &ndash; той е характер, ние също, при това четири изявени актриси. Майката си трака. Той директно си казва, ние също. Никога няма да крие нещо зад гърба ти, винаги го казва. Но и ние си го казвахме. На другия ден се срещаме отново &ndash; смях, вицове, пак работа, докато стигнем пак до това. По принцип така се раждат много неща. Той така работи. Или свикваш, или се отказваш. Но той е чудесен. Въпреки всичко е много усмихнат, пълен с хумор. Има какво да дава хората и аз много се радвам, че успях да мина през неговата школа.<br /> <strong><br /> - Работили сте и с Мариус Куркински?</strong><br /> - Той работи по друг начин. За мен Мариус е велик. Той има уважението и търпението към актьора. Дава ти картбланш да измисляш. Даваш предложение, после той ги отсява. Лилия Абаджиева също си има свой стил. Това са различни школи и много се радвам, че работих с тези режисьори. За мен Мариус е голяма работа и с Лили много се уважаваме, спектаклите им се играят с голям успех в &bdquo;Зад канала&rdquo;. Няма никакви билети. Благодарение на Бина Харалампиева в театъра има голямо разнообразие. Тя си уважава актьорите, всички играем, тя се грижи за всичко. Каня хората да дойдат да ни гледат.<br /> <br /> <strong>- Споменахте, че професията ви е много тежка. Какво ви даде и какво ви взе тя?</strong><br /> - Умората си казва думата. Защото всеки път излизаш и се раздаваш напълно. Аз много енергично играя. И не само аз. Всички. Например в един спектакъл на Мариус аз излизам накрая..<br /> <br /> <strong>- Да, и публиката се взривява от аплодисменти като ви види като ранната Глория с конската опашка.</strong><br /> - Там съм Радка Куршума. Беше много смешно като репетирахме. От време на време Мариус идва тайно да я гледа, да види как сме я развили. Защото постановката се развива, нормално е, няма как да не стане &ndash; има големи актьори в нея. Всичките много добре се справят с пиесата, с хумора и стила на Мариус. И човек е щастлив. Като на сцената му върви, ти си получаваш уважението. За това работиш.<br /> <br /> <strong>- Казват, че добрият комик не трябва да бъде имитатор, така ли е?</strong><br /> - Ако не можеш да имитираш някого, какъв актьор си. Един комик трябва да може всичко - да имитира, да забавлява, но и да има подпис в цялата работа. Има актьори, които се снимат в комедийни филми и ми взимат акъла. Не съм и предполагала, че ще могат да изиграят смешни неща. И са адски смешни. Затова не е лошо човек да се преоткрие. Ето, аз искам да се преоткрия в нещо сериозно. Защото много ме профилираха като комик, но забравят, че мога да изиграя всичко. Най-добрите комици, са най-добрите трагици.<br /> <br /> <strong>- Никога няма да забравя как преди години в &bdquo;Шоуто на Слави&rdquo; играехте образите на Надежда Нейнски и Елена Костова. Толкова точно хващахте нещо много характерно, неуловимо за тях, но без да го подигравате. Границата е много е тънка и трябва да имаш голям усет за това.</strong><br /> - Честно казано, не съм се замисляла. Не знам как го правя, не знам колко е точно, но никой не ми се сърди до ден днешен, че го имитирам. Няма такъв човек. Дори Тризначките са ми приятелки. В &bdquo;Бай Брадър&rdquo; имитирах Йоана от &bdquo;Антибиотика&rdquo;. Тя така се зарадва. Няма човек, който да ни се е обидил, защото ние няма да ги подиграем колко са долни и лоши. В никакъв случай. Това е пародия. Българите много трудно възприемат такива неща. И някои се обиждат. Но аз нямам такъв случай. Освен Елена Костова, но няма нищо лично в това. Това ми е работата.<br /> <strong><br /> - Кои са най-близките ви приятели &ndash; от съсловието или извън него?</strong><br /> - Извън. Мои съученички от Варна, някои от тях вече живеят тук. Събираме се с техните деца, говорим си хилим, се, разхождаме си.<br /> <strong><br /> - Какво обичате да правите в къщи &ndash; да готвите, например?</strong><br /> - Коя жена обича да готви? Когато е за хората, които обичам, си фантазирам в кухнята. Обичам да гледам филми. Всичко съм изгледала. Честно казано избягвам да гледам драми. Откакто загубих родителите ми, не обичам да гледам тежки филми. Не обичам да плача. Тоест не обичам да гледам тъги, как някой страда, за болни. Не обичам да гледам такива филми. Искам професията ми да е забавна или аз да се забавлявам. Разбира се, в киното и в театъра се оценява, когато си направил много голяма драматична роля. А не голяма комедийна. Мъчно ми е, че като комедийна актриса имах много добри неща и никой не го забеляза. Не живея за награди, но е тъпо да подминават комедийните актьори.<br /> <br /> <strong>- Писна ли ви да ви разпитват за Томата и за личния ви живот?</strong><br /> - Да. Работим, всеки си гледа професията. Вече пет години сме заедно.<br /> <br /> <strong>- Разделяха ви сто пъти.</strong><br /> - Да, Мария Игнатова и Митко Рачев ги разделяха сто пъти. А всъщност няма такова нещо. Всички сме си заедно. Четох даже, че съм бременна и ще родя на рождения ден на Тома. Много е смешно, но това е България.<br /> <strong><br /> - Актьорите сте много суеверни. Спазвате ли някои ритуали, неща преди представление?</strong><br /> - Кръстя се и след това излизам. Нямам кой знае какви ритуали. Редовно в &bdquo;Зад канала&rdquo; преди &bdquo;Ритъм енд блус&rdquo; всички актьори си събираме ръцете една върху друга и казваме: &bdquo;Един за всички, всеки за себе си.&rdquo; При другите спектакли не го правим. Може би там всеки актьор си пожелава собствен успех, не знам на какво се дължи. Театър &bdquo;Зад канала&rdquo; е чудесен, защото екипът е много готин. Слава Богу няма конфликти, като при другите театри. Много по-свежо е, има много млади актьори. <br /> <br /> <strong>&quot;Монитор&quot;</strong><br /> <br />