Александър Томов: Уволних Алексей Петров, а той си върна, като оглави групата в ДАНС срещу мен

София, България 06 Февр. 2011, 15:55 1414 прочита 0 коментара

2003 г. Томов и Борисов си партнират на демонстративен мач при откриването на миниигрище за футбол в София.

Искаха големи рушвети от Прамод Митал, аз информирах Румен Петков, а той през ДПС предаде информацията на този, който ги поиска.

Александър Томов беше вицепремиер в правителството на Димитър Попов, депутат в 7-ото Велико народно събрание, 36-ото и 38-ото Народно събрание, бивш заместник-председател на БСП, председател на Гражданско обединение за републиката (ГОР), съпредседател на Демократична алтернатива за републиката (ДАР), председател на Българска Евролевица, председател на Българска социалдемокрация. Доцент в Софийския университет от 1984 г. От декември 2006 до януари 2009 г. е председател на Надзорния съвет на ПФК ЦСКА. Бивш председател на Управителния съвет на &bdquo;Кремиковци” АД. Преди дни Томов бе осъден на 9 години затвор за длъжностни престъпления, с които е ощетил комбината с около 15 млн. лв. Ето какво каза Томов пред ШОУ: - Г-н Томов, определихте присъдата на Софийски градски съд като неморална. Защо я характеризирате с морална, а не с юридическа категория? - Тя е не само неморална, но и юридически абсурдна. От всички обвинения, които бяха повдигнати, остана едно, за което съдията ми поиска 9 години. Става дума за сделка с два недвижими имота – земята под хвостохранилището и едно общежитие, с които е заплатена част от цената по известната сделка за ЦСКА. Няма нито един откраднат лев, тъй като това са два недвижими имота. Срещу тях никога не е вървял кеш или превод. - Каква е историята на тази сделка? - В средата на октомври 2007 г. агентът, който контролираше сделката за ЦСКА, информира, че има забавяния в размер на 6 300 000 евро (плюс лихви) и че ако те не се платят, акциите ще бъдат върнати на предишния собственик. Не разполагахме със свободни пари. Тогава Прамод Митал и брат му решиха да се намери недвижим имот, който да се заложи и да се преговоря с Васил Божков. В началото Божков отказа, но след това Митал говори с него и се намери решение – имотът да се продаде чрез така наречената buy-back техника, т.е. да се запази правото да се откупи обратно след определен период от време. За наше щастие специалистите намериха имоти – земята под хвостохранилището, която е неизползваема, и общежитие № 60. Митал ни възложи да направим формална сделка за продажба, като се запази възможността за обратно изкупуване. В &bdquo;Кремиковци” винаги е имало голям юридически отдел и всичко беше оформено от юристи. Те изготвиха необходимите договори. Взе се решение на Управителния съвет и за двата обекта и ние с другия осъден – изпълнителния директор Иван Иванов, подписахме предварителния договор, а след това упълномощихме Божко Бонев да извърши продажбата в рамките на решението, като задължително в договора има клауза за обратно изкупуване. Отделно юридическият отдел подготви четиристранно споразумение за заместване в дълг, тъй като субекти по страните за покупката на ЦСКА бяха различни фирми. Подчертавам – всички фирми са от групата на Прамод Митал и за това има решение на КЗК. Цената на самия имот не сме я определяли ние. Тя беше определена от независима консултантска компания. В момента, в който експертите на Васил Божков приеха договорите, той изпрати писмо в Швейцария, оттам получихме официално уведомление, че всичко е платено и в края на декември 2007 г. акциите на ЦСКА бяха получени. - Какво беше финансовото състояние на &bdquo;Кремиковци” в този момент? - Възходящо. През последното тримесечие на 2007 г. увеличихме заплатите с 30% - по 10% от октомври до декември. Произведохме 1 200 000 тона стомана, 240 000 000 лв. влязоха в бюджета от различни данъци. Имахме нулеви задължения към НАП, което само по себе си беше голямо постижение. В тоя момент ЦСКА започна много да побеждава и заедно с високите цени на металите, това доведе до силно повишаване на акциите на &bdquo;Кремиковци” на борсата. През октомври и ноември акциите достигнаха своя исторически връх от 35,5 лв. Преди това цената е варирала между 4 и 8 лв. Само от това постижение държавата увеличи четири пъти цената на своите акции. Така държавният и общественият интерес бяха защитени многократно. - В такъв случай защо бяхте освободен от поста изпълнителен директор на &bdquo;Кремиковци”? - През ноември и декември 2007 г. държателите на облигации остро поставиха нови условия на Прамод Митал по повод заема, който беше взел от тях. Голяма американска банка му отказа съфинансиране за глобалния му проект. Вече се очертаваха контурите на глобалната финансова криза. На 4 декември 2007 г. той ми възложи да търся алтернативен инвеститор, смяташе да напусне България. Имаше и други причини – искаха му големи рушвети тук, в страната, за което аз информирах Румен Петков, а той през ДПС предаде информацията обратно на този, който искаше рушвета. Ставаше дума за екологията, но се искаха и други рушвети. За ЦСКА в официално писмо Весела Лечева му обещаваше да реши въпроса с концесиите на стадиона и другите имоти, но и тука го излъгаха. Тогава аз започнах преговори с Живаго. През януари 2008 г. Митал ми каза, че окончателно напуска България, но се колебаеше за Живаго. Аз обаче много се притеснявах, че може да остане луфт между единия и другия собственик, което щеше да срине надолу банковата подкрепа. Живаго ни беше изключително удобен по една проста причина – суровините, които той контролира, са 80% от всички суровини, от които има нужда &bdquo;Кремиковци”, а доставката им до София струва само 6-7 долара на тон. За сравнение –транспортните разходи на тон от Бразилия бяха около 70 долара. В разгара на преговорите със Живаго, когато всичко изглеждаше решено, Прамод обяви, че възлага на американската банка, която отказа да подкрепи глобалния му проект GSHL, да избере най-добрия инвеститор. Разбрах, че в такъв случай ще трябва да работя с алтернативния собственик, който и да е той. Това бе истинската причина за моята смяна, като Прамод дори ме остави в ръководството. Така че от 1 февруари 2008 г. &bdquo;Кремиковци” вече имаше индийски борд и ръководител. В същия този период изтече срокът за обратно изкупуване на земята под хвостохранилището. Държа да подчертая, че през цялата 2008 година &bdquo;Кремиковци” АД е ползвало хвостохранилището, както е намерило за добре. - Защо новият борд, доминиран от индийци, не откупи обратно имотите? - Когато един собственик напуска и има насреща нови инвеститори, е логично всички уравнителни суми да бъдат поети от новия собственик. Това е причината бордът на директорите начело с Джаганадан да вземе решение или да удължи срока на изкупуване, или да го предложи и продаде на близка до &bdquo;Кремиковци” АД фирма. Тук се е имало предвид да бъде купена от фирма на новия собственик. Но Божков се притесни и тъй като Живаго вече беше кандидат, той продаде имота на него. А Живаго го купи, защото това му даваше допълнителни аргументи той да бъде новият инвеститор. И фактически през февруари вече новото ръководство прави тази сделка. Забележете, в решението на Управителния съвет се казва: да се удължи срокът с 6 месеца или да се продаде на близка фирма – т.е. те са имали такава опция в онзи момент. Мен вече ме няма там. Това е цялата история. И това ми е инкриминирано като престъпление. Обвинени сме, че сме присвоили двата имота. Това е абсурдно. Те казват: тази сделка е вредна. И забележете - всичко това става в частна компания и създава един страшен прецедент – прокурори и съдии да решават със задна дата кое е добре и кое е зле за частната компания. - Но нали държавата има собственост в &bdquo;Кремиковци”? - Държавата има акции в &bdquo;Кремиковци” и трябва да се интересува от цената на акциите. Кога се купи ЦСКА? Всички големи компании, които купуват клубове, го правят, защото това носи имидж, а имиджът води до качване на курса на акциите. Това беше замисълът на тази покупка. Ако погледнете кога е пикът на акциите, ще видите, че това е мачът с “Тулуза”. Тогава те стигнаха до 35,6 лв. Значи е действано професионално и от умни хора, защото повечето от индийците тук бяха с университетско образование от Харвард, Хайделберг, професионално изградени. Когато Митал, който е собственик и на ЦСКА, решава да напусне, възлага да се продаде ЦСКА и да се възстановят тези два имота – нормално, логично действие. Започва успоредно да води преговори и по ЦСКА. Живаго плати авансова сума, но не подписа, че ще издържа клуба и каза, че би го направил само при условие, че вземе &bdquo;Кремиковци”. Лакшми Митал също ни уведоми, че ще финансира ЦСКА, ако вземе &bdquo;Кремиковци” АД. Ето защо през периода март - юни ние чакахме и не можехме да мръднем. И тогава настъпи решителният момент. В началото на март другарят Петър Димитров написа писмо до главния прокурор, в което се казва: &bdquo;Кремиковци” е в несъстоятелност от 2005 г., хората, които са го управлявали досега, включително и Прамод Митал, са подвеждали акционерите и носят отговорност, защото не са ги информирали, както и нас като държава, че са в несъстоятелност”. Това е не просто лъжа, а крупна измама, заблуда на главния прокурор. Разполагам с това писмо. Два дни по-късно то попадна в Митал. Неговите адвокати го посъветваха да напусне България и оттогава не се е появявал тук. Това срина акциите, защото твърдението беше на министър. Но ако този министър имаше малко грамотност, трябваше да свика акционерно събрание и да каже: господа, имаме съмнения по тия факти и вие сте длъжни публично да кажете дали се заблуждаваме. Той обаче не го направи, а ангажира прокуратурата и започна да прави публични изявления. От март до август предприятието се срина окончателно, защото инвеститорите, а след тях и банките се оттеглиха. В металургията държавата не може да се намесва по този начин съгласно европейската традиция. - Защо Петър Димитров е направил това, каква е мотивацията му? - Според мен причината е, че са избрали формулата на &bdquo;Стомана” – т.е. да минат през несъстоятелност и сами да определят кой ще бъде следващият инвеститор. Не съм проучвал за кого става дума. Но истината е, че след цялата тази държавна и прокурорска намеса чуждите инвеститори избягаха. Никой няма да стои, когато му казваш, че това предприятие е в несъстоятелност. Забележете, когато през 2005 г. Митал го взе, то 10 месеца беше цялостно обследвано от голяма група на &bdquo;Мерил Линч”. И цената се обяви на базата на този анализ. Тогава постигнахме цена от 110 000 000 долара. Твърдя, че в началото на 2008 г. цената на предприятието беше още по-голяма. Шансът на &bdquo;Кремиковци” беше само един – да има външен играч, защото на него му трябваха 60 млн. евро оборотен капитал на месец. Няма такава българска банка, която да може да осигурява такъв капитал. Това може да направи само голяма финансова или индустриална структура. Освен това &bdquo;Кремиковци” можеше стратегически да оцелее в този момент само ако е вграден в международна пазарна система, тъй като е прекалено голямо за нашия пазар. Но въпреки това като експерт, специалист и доктор по икономика ви казвам, че това предприятие имаше много голямо бъдеще, ако беше преструктурирано. Колкото и да е нескромно ще кажа, че след 6-месечен труд имахме поне два сценария за стратегически успех. Най-общо идеята беше да продадем неоперативните активи и да вкараме стратегически инвеститори в 10-12 инвестиционни зони. Тази програма представихме в &bdquo;Шератон”, но всичко излезе напразно. - Като оставим настрана всички несъответствия между документи и тълкувания, какво се крие зад тази атака? Атаката започва още през февруари 2008 г с влизането на държавата в &bdquo;Кремиковци” АД и с ангажирането на прокуратурата. На 2 юни 2008 г. шефът на инспектората на Министерски съвет Николай Георгиев, който е и председател на съответната комисия на БФС, отнема лиценза на ЦСКА за участие в турнирите на УЕФА. На следващия ден тогавашният премиер Сергей Станишев казва пред медиите: &bdquo;ДАНС да влезе в ЦСКА и да види кой е собственик”. Фактически лицето, което обвинява сега ДАНС, че се политизира, възлагаше политически и икономически поръчки на ДАНС. Тук лицемерието е безкрайно, а наглостта е фрапантна. Аз имам документ, който доказва, че ръководителите на ДАНС са отказвали да направят това, но Петко Сертов е настоявал. Защото по закона за ДАНС няма член, по който това може да стане – предприятието е частна собственост. Но те принуждават ДАНС, а чрез нея ангажират и прокуратурата. На тях им трябва изкупителна жертва оттогава досега – т.е. някой да обясни провала на &bdquo;Кремиковци” АД и ЦСКА пред хората. Самата прокуратура, веднъж ангажирана, също трябва да се докаже. И това продължава три години. Похарчени са колосални държавни пари. А прокуратурата всъщност не е свършила никаква работа, защото цялата документация е открита, всичко им е предоставено. Просто се занимават с медийни изяви. От 2008 г. до сега след изявления на двамата прокурори по делото са написани 640 статии. Отделно електронните медии. - Споменахте Росен Карадимов като замесен в атаките срещу вас. Той беше член на Евролевицата, но после се разделихте. Каква е причината за враждата между вас? Росен Карадимов имаше огромно влияние върху Сергей Станишев. Двамата са много близки и почиваха често на &bdquo;Русалка”. Той е близък приятел и на Тодор Батков. От отнемането на лиценза на ЦСКА Батков спечели около 5,3-6 млн. лв. - Това са икономическите интереси. А има ли политически? Все пак това са ваши бивши съпартийци? - Те се преплитат. Когато атаката се прави лично от министър-председателя, и то публично пред медиите, това показва и неокомунистическия манталитет – да се бърка в частни сделки, по време на сделки да се ангажира прокуратурата. В момента много юристи ми казват, че те нямат стъпка назад. БСП се бои да не се появи нейна алтернатива. Когато е на власт, тя не може да се появи. Но когато е извън властта, нишата е голяма. Те мачкаха, докато бяха на власт, защото трябваше да се докажат на Европа. И освен това трябваше да се докажат пред обществеността защо &bdquo;Кремиковци” е фалирал и да кажат: ето той открадна 15 милиона. Това показва къде е мафията и как се лъже народът, как се използват медиите, как се пускат фитили и как се надуват балони и така през цялото време се убива нашата нация, убиват се хората. Защото истинската причина за фалита на &bdquo;Кремиковци” е вмешателството на държавата и на прокуратурата, за да се стигне до предумишлен фалит. - Вие как попаднахте в &bdquo;Кремиковци”? - Покани ме Захариев. Когато царят дойде на власт, Евролевицата беше изхвърлена, както и всички по-малки партии и аз останах на улицата. Докато БСП крепна зад гърба на царя с цялата ченгесарска маса, за Евролевицата беше много трудно и дори невъзможно да съществува през тези 10 г. Аз бях на улицата. Бях без никакви пари. Като сега помня, че имах 1800 лв. и през следващите 6 месеца нямах други доходи. Чак за Коледа 2001 г. получих първия си доход, за да може семейството ми да се зарадва малко, защото бяхме доста затруднени. Разбира се, през цялото това време получавах заплата като преподавател в университета, но знаете каква е тя. След това през 2002 г. Валентин ме покани да направя анализ по тези стари дългове и оттук тръгна партньорството ни, а аз го запознах с Лакшми Митал. - А с него откъде се познавате? - Аз съм носител на наградата &bdquo;Уинстън Чърчил” за принос в отношенията между България и Великобритания. Когато получавах наградата, се запознах с Лакшми Митал и бях председател на парламентарната комисия за приятелство между Великобритания и България между 1997 и 2001 г. След това се видяхме още веднъж и той се сети за мен, когато с Валентин ходихме на разговор за &bdquo;Кремиковци” и бяхме в знаковата му къща край Лондон. По-късно дойде брат му. - Ще станете двама с Алексей Петров, които говорят иззад решетките? Каква е неговата роля в атаките срещу вас, защото точно вие го уволнихте от &bdquo;Кремиковци”? - Не ме сравнявайте с Алексей Петров. Уволних го, разбира се, защото той беше в конфликт на интереси. Лесно е да се провери каква е ролята му – сключването на споразумението между прокуратурата и ДАНС, а групата, която е формирала обвинението срещу мен, първоначално е ръководена от Алексей Петров. А освен това той е бил свързан с Батков и с &bdquo;Левски”, в чиято управа е участвал – т.е. бил е в конфликт на интереси, откъдето и да го погледнете. Част от тези хора са приятели и на Георги Станишев – брата на Сергей Станишев, от който те са вземали доста пари. Но аз ви питам като журналист, възможно ли е, когато има такова фрапантно закононарушение, такава гадост, такова предизвикателство към закона, такова грубо нарушение на частната собственост, да няма защита, да няма един, който да се обади. Не заради мен, а за да няма и утре такова вмешателство. Там има още безброй подписи, но никой не търси тези хора, защото аз съм избран за жертва. Те дават ли си сметка какво става с моето семейство, с моите деца. Това е истинска драма, но не искам да говоря за нея, защото не искам да изглеждам сантиментален. Едно интервю на Ива НИКОЛОВА