Попълнете търсена ключова дума или фраза

Ани Крулева: Иван Славков беше генерал от ДС

https://blitz.bg/obshtestvo/intervyu/ani-kruleva-ivan-slavkov-beshe-general-ot-ds_news55874.html Blitz.bg

Иван Славков - генерал от ДС, както твърди Крулева (на малката снимка), и шеф на Българската национална телевизия.

София, България 09 Юли 2009, 06:51 677 прочита 0 коментара
На 6 март 1992 г. 19 души от политическия елит на България отиват в президентството в 5 ч. следобед и излизат пребледнели в 5 сутринта на другия ден. Полителитът е гледал видеокасета, на която се вижда как Ахмед Доган предава в турското посолство списък с българската агентура по света... Нечувано предателство - на пръв поглед. 17 години по-късно Ани Крулева - първата жена, ръководила Националната следствена служба, разкри пред “ШОУ” истината: "Писна ми! Ще разкажа всичко, което съм крила досега, защото 17 години спекулации по темата стигат."
<b>- И така, предоставил ли е Ахмед Демир Доган в турското посолство &ldquo;Оня списък&rdquo; с цялата ни задгранична агентура, което било документирано с видеокасета и други доказателства, както твърди Костадин Чакъров - бившият съветник на Тодор Живков?</b><br /> <br /> - Най-напред - няколко думи за мен самата. Не за друго, а за да ви стане ясно защо тази гигантска разработка удари на камък и плановете за дестабилизация на страната не се осъществиха. Още 6-годишна баща ми ме научи да стрелям. Това беше част от обучението ми да мога оцелявам. Бях тренирана спартански. Баща ми се е познавал с Тодор Живков още като нелегален, но сетне пътищата им се разделят &ndash; докато правешкият хитрец се издига до Първи, татко извървява Голготата си от контраразузнавач до репресиран. Семейството ни беше интернирано в Добруджа, където турци, цигани и татари буквално ни спасяваха от гладна смърт, като ни подмятаха хляб през нощта.... Работих и 10 години в СКИ - Съвета за криминологически изследвания. Беше създаден по съветски образец, но за мен се оказа безценна школа. След това аз и Камен Ситнилски бяхме разпределени във Военна прокуратура за цвят. Бяхме единствените безпартийни там. През 1990 г., когато вече бях член на Висшия съдебен съвет/ВСС/, <br /> <br /> <b>лично Доган дойде да ми предаде молбата на Тодор Живков да се срещне с мен, но аз отказах.<br /> </b><br /> Така и не разбрах причината, поради която трябваше да се срещна с низвергнатия вече Първи. Тогава нямах нищо общо с делата, които Главна прокуратура водеше срещу него. Между другото, още като прокурор през 1990-а, без да искам, разруших сценария на Луканов за окепазяване на фамилията Живкови. Под негова диктовка пресата развяваше &ldquo;мъченичеството&rdquo; на първата жена на Владко Живков - Маруся Мирчевска. Не издържах и публикувах един споразумителен протокол между двамата, от който се видя, че тя е получила много злато и бижута. Мъченичката бе изтъргувала доста изгодно детето си... Парадоксът е, че след моята публикация влизам в кабинета си и заварвам колежка да говори едновременно по двата телефона. По единия я ругаеше бащата на Маруся - голям шеф, директор на НАПС, мислейки си, че разговаря с мен. На втория телефон крещи втората жена на Владко - тя пък се обидила, че не съм била привлечена от външния му вид и скритите му душевни качества. Циркът беше пълен! <br /> <br /> <b>- Добре де, ама какво общо има всичко това с &quot;Оня списък&quot;?!<br /> <br /> </b>- Предисловието ми беше дълго, но необходимо. Всъщност по-точно е да говорим за &ldquo;Ония списъци&rdquo;, защото нещата са преплетени. На едно съвместно съвещание с прокуратурата заявих, че по моя информация списъкът с доносниците на ДС е извъртян на ксерокс в запаления Партиен дом и е бил разпространен в няколко екземпляра, които са пращани по редакции, във ВС на БСП и в американското посолство... със знанието на Андрей Луканов. Така или иначе, в края на краищата прекратиха делото за &ldquo;Тоя списък&rdquo;. <br /> <br /> <b>- После?<br /> </b><br /> - Като ме назначиха за шеф на Националната следствена служба /НСлС/, ми възложиха &ldquo;Оня списък&rdquo;. Междувременно се бяха случили уникални неща. Главпрокурорът Татарчев изпратил всички папки на Националната служба за сигурност - решил, че НСлС и НСС са едно и също нещо. Потресени, там държат материалите месец и половина и нищо не правят. Пресата гърми. Накрая от НСС се обаждат на наблюдаващия прокурор Асен Арсов и питат какво да правят. Посъветвах се със заместника ми Коста Богацевски на кого да възложим делото и определих двама следователи, които изпаднаха в пълно отчаяние. Бяха сигурни, че ще бъдат пожертвани и уволнени, защото беше очевидно, че &ldquo;Оня списък&rdquo; е една голяма политическа игра за дестабилизация. Видях, че в него се въртят имена, които се въртяха и в списъка с журналистите. Направих анализ и стигнах до някои заключения.<br /> <br /> <b>Съставянето на списъците е започнало още при сина на Георги Димитров - Бойко Димитров, който беше външен министър в кабинета на Луканов.<br /> </b><br /> Във Външно по това време всеки е клепал всеки. След това в коалиционното правителство на Димитър Попов и Митко Луджев е събирал информация от всякакъв род. &ldquo;Оня списък&rdquo; е трябвало да послужи... не само на една политическа сила. Всичко по схемата е обмислено от службите, а на практика реализацията се прави от Чавдар Петков и НСС. Основен момент в идеята е да се използва Живко Попов - бившия зам. външен министър от Живково време. Тогава той беше в затвора заради далаверите си по линия на културното наследство. Да, но се натъкват на мен. Не са очаквали, че аз ще стана шеф на следствието. <br /> <br /> <b>- И какво като сте станала шеф на следствието?</b><br /> <br /> - Ами това, че аз като прокурор 12 години съм изпълнявала присъди към Софийска районна и градска прокуратура и отговарях изцяло за Софийския затвор. Тоест, всички присъди, които се изпълняват, минават през мен. Само месец и половина преди това бях отказала прекратяване на наказанието на Живко Попов, който беше подал молба да бъде освободен заради влошено здраве, за да се лекува. Но един ден, като водещ следствието по &ldquo;Оня списък&rdquo;, с удивление установих, че Живко Попов е на свобода. А само аз можех да го пусна навън - никой друг! <br /> <br /> <b>- Тогава как е излязъл от затвора?</b><br /> <br /> - Изисках от Софийския военен съд делото му. В него, освен присъдата, нямаше данни за последващи действия както от главния прокурор, така и от Върховния съд, които да оправдаят пускането му на свобода. Имаше само един протокол от съдебно заседание, в което бившият шеф на съда, който го беше осъдил, и бившият прокурор, който беше участвал в това заседание, го бяха пуснали на свобода &ndash; без всякакво правно основание. Междувременно <br /> <br /> <b>делото изчезна и след няколко месеца беше върнато в Съдебната палата, но вече с незнайно как намалена присъда. <br /> </b><br /> Оттогава Живко Попов не е влизал в затвора. Ще ви кажа нещо повече - от двама треперещи от страх надзиратели знам дори кой е този, който лично е извел Живко Попов от затвора. Днес е много известна и уважавана персона. <br /> <br /> <b>- С какво този Попов е бил толкова ценен за реализацията на аферата с &ldquo;Оня списък&rdquo;, че толкова хора да си сложат главата в торбата заради него? </b><br /> <br /> - Той е бил генерал, зам.-началник на Първо главно управление на ДС, зам.-външен министър, като &ndash; забележете! - отдел &ldquo;Кадри&rdquo; е бил в неговия ресор.<br /> <br /> <b>- И какво от това?<br /> </b><br /> - Този отдел можеше да бъде в ресора само на висш офицер от службите &ndash; от генерал нагоре... Вече на свобода, Живко Попов си беше направил нещо като офис в мазето на кооперацията, където живееше. Чести посетители му бяха бивши и настоящи министри, служители и шефове на служби, интелектуалци, политици. Разбира се, телефоните в дома му бяха подслушвани. Нямам представа със или без негово знание. Признавам, че нямам представа и дали това е било част от сделката за освобождаването му. Но ние като екип отидохме в Националната служба за сигурност при шефа й Арлин Антонов и прочетохме всички материали от разработката на НСС, включително и подслушаните телефонни разговори между хора с доста различно обществено положение към онзи момент &ndash; 1992 г. Разбрахме кой е съдействал за разработката на схемата на &ldquo;Оня списък&rdquo;. Имаше участие на висш прокурор, толкова висш, че... не съм си и представяла, че това може да стане. Нужно ли е повече да ви обяснявам защо Живко Попов - &ldquo;онзи&rdquo; генерал, &ldquo;онзи&rdquo; зам.-шеф на Първо главно и зам.-министър на външните работи, който е държал &ldquo;онзи&rdquo; отдел с &ldquo;ония&rdquo; кадри, е бил толкова ценен за схемата с &ldquo;оня списък&rdquo;?!<br /> <br /> <b>- Засега почти не. И понеже споменахте, че нещата със списъците са преплетени, как успяхте да препънете реализацията на аферата с &ldquo;Тоя&rdquo; и &ldquo;Оня списък&rdquo;?</b><br /> <br /> - Най-напред да си припомним &ldquo;правилната версия&rdquo;, към която ме тикаха. Работната хипотеза беше, че Доган повикал Мехмед Тефик - домакина на вестника на ДПС &ldquo;Права и свободи&rdquo; - и го накарал да го придружи в една секретна среща с турския посланик. Срещата се провела не къде да е, а в специалната стая, каквато има във всяко посолство &ndash; т.е. единственото &ldquo;заглушено&rdquo; помещение, гарантирано срещу подслушване. На тази секретна среща Доган казал на посланика: &ldquo;Нося ти нещо от наш Стоенчо. &quot;/ Стоян Ганев &ndash; б.а. / <br /> <br /> <b>- За непосветените &ndash; какво носи Доган на турския посланик от &ldquo;наш Стоенчо&rdquo;?</b><br /> <br /> - Пълният списък на българските агенти под дипломатическо прикритие по света! Посланикът преснимал агентурата на ксерокс и върнал списъка. А Доган, вместо да го сложи в обратно в чантата, откъдето го извадил, го дал на домакина за съхраненение в... редакцията на в.&ldquo;Права и свободи&rdquo;, откъдето дирите на списъка се губят. Абсурд някакъв... <br /> <br /> <b>- Читателят ни трудно би се ориентирал в тия абсурди &ndash; кой от тях какво цели? </b><br /> <br /> - Ще ви дам един пример за ориентация. През 80-те на Иван Славков, след смъртта на Людмила, му беше откраднато куфарчето от колата, в което бяха всичките му карти за различните служби, на които беше служител от много висок ранг. С тази кола беше отишъл с негов приятел и една манекенка в заведение. След много месеци следователката от СГУ, моя приятелка, го беше повикала да му върне намереното празно куфарче, от което бяха взети всичките му карти на различните служби, на които беше служител - става въпрос за висок офицерски ранг. <br /> <br /> <b>- Колко висок?</b><br /> <br /> - Генералски. И като го викат да му дадат празното куфарче, той казва на моята приятелка, която водела следствието: &quot;Не ми трябва, задръжте го&quot;.<br /> Кой мислите, му е краднал куфарчето? Кой друг освен самите служби!? Връщат му го празно и Славков в типичния си стил с царски жест им подарява празното си куфарче. Коментарите по този случай не са моя работа. Но аз пък изисках преписката за куфарчетата на Стоян Ганев и Сашо Йорданов &ndash; те заявиха, че са им изчезнали. Тогава по телефона ни се обади лично<br /> <br /> <b>един отец, който каза, че ги е откраднал! <br /> </b><br /> Този отец беше един вид рецидивист на службите, който беше взел и куфарчето на една жена от контраразузнаването, но обичаше публичността. Та той се поинтересува дали ще го разпитаме по делото за &ldquo;Оня списък&rdquo;. Не го разпитахме. Защото най-после получихме оригинала на &ldquo;оня списък&rdquo; най-неочаквано от... Иван Татарчев. Какво се оказа? Оказа се, че му е бил даден, лично го бил получил още преди образуването на делото и докато ние го търсехме под дърво и камък, оригиналът през цялото време е бил при него. Естествено, експертизата установи сходство между разните списъци, както предполагахме. Езиково и стилово. Материалите от посочените неща в &ldquo;оня списък&rdquo; са същите като изнесените в другите хвърчащи листове.<br /> <b><br /> - Изводите за вас може да са ясни, но за широката публика &ndash; не!<br /> </b><br /> - Забравих да ви кажа, че изисках от военното разузнаване и НРС данни дали има промяна в обстановката в Турция по отношение на нашите кадри, работещи там. Имам предвид спецслужбите по посолствата под прикритие. И получих от ген. Чавдар Червенков и ген. Бриго Аспарухов, че няма изтичане на такава информация в Турция и няма промяна на оперативната обстановка за &ldquo;нашите хора&rdquo;. Това означава, че не е била издадена или огласена никаква оперативна информация, свързана с наши разузнавачи или други служители на МВР, работещи на територията на Турция. След което това беше докладвано на президента Желю Желев. <br /> <br /> <b>- Всъщност каква тогава е била целта на разработката &ldquo;Оня списък&rdquo;?<br /> </b><br /> - Нямаше издаване на държавна тайна. С компетенциите на бившия кадровик на шпионажа ни зад граница Живко Попов бяха съставени умело <br /> <br /> <b>списъци с имена на бивши служители, които отдавна бяха известни.<br /> </b><br /> Не се застрашаваше ничия сигурност. След като държавният глава се убеди, че няма издаване на държавна тайна, поиска от мен в президентското време по БНТ да заявя, че според следствието няма издаване на държавна тайна. Между другото, никога един следовател не би трябвало да се произнася по този въпрос, това би трябвало да заяви прокурорът, който взема крайното решение. Както и да е. Цялата картина беше ясна и след обръщението си позволих да се обърна от тв екрана към Живко Попов, който въпреки многобройните призовки беше неоткриваем и не се явяваше на разпит в следствието. На другия ден след тв изявлението ми веднага се яви на разпит с адвоката си Симеонов, бивш прокурор, още в 9 сутринта. Адвокатът му ме помоли да излезем навън и ми каза: &ldquo;Още като направи изявлението по телевизията, ми се обади Попов и ми каза: &quot;Лелелеее, хитра е като цяло стадо лисици тая Крулева, бе!&quot; <br /> <br /> <b>- С това ли приключи всичко? <br /> </b><br /> - Общо взето да, с някои изключения. Към края на делото при нас се явиха двама бивши служители на НСС, уволнени от Чавдар Петков, и поискаха да бъдат разпитани по делото. Разпитахме ги. Те заявиха, че когато са разбрали за откраднатото куфарче на Стоян Ганев и НСС е изискала преписката по въпроса от Първо РПУ, те са разбрали, че това е щяло да бъде използвано като провокация срещу него. В него щял да бъде пъхнат &ldquo;оня списък&rdquo; и <br /> <br /> <b>куфарчето е щяло да бъде подхвърлено с цел провокация срещу външния министър Ганев, който уж предал българските разузнавачи на Доган, той пък - на турския посланик <br /> </b><br /> и т.н. Да, ама те изнесли от НСС куфарчето на министъра без знанието на шефа Чавдар Петков и си го върнали на Стоян Ганев. Така приключиха нещата. Сценарият с &ldquo;Оня списък&rdquo; не проработи. <br /> <br /> <b>- А ако беше проработил?</b><br /> <br /> - Дестабилизацията на България в оня момент би била страшна.<br /> <br /> <b>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ</b> <br /> <br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам