Когато решихме да излезем на чисто, започнаха да ни убиват, искаха от нас да сме малки момчета и да не пораснем, разказал Косьо Самоковеца пред журналистката
<em>&bdquo;Босовете бяха по-разпознаваеми преди 20 години, бяха на улицата, бяха понякога в офиси, пред които стояха едни момчета в анцузи и със синджири. Нямаше ги в политиката, в кабинетите на държавната власт, в списъците на големите работодатели, които претендират да са свещени. Както и преди, така и сега разполагат с политици. По-загадъчни бяха&rdquo;. Това заяви журналистката Анна Заркова в предаването &bdquo;Тази неделя&rdquo;.</em> <br /> <br /> По думите й най-симпатичният й бос е бил Иво Карамански. Самият той казвал за себе си: &bdquo;Ако ме убият, ще лишат народа от един симпатичен образ на мафията&rdquo;. <br /> <br /> Заркова разказа, че с Карамански се е запознала в съда, когато той я е осъдил на един лев. Причината била, че журналистката нарекла боса &bdquo;кръстник&rdquo; в печата, сравнила го с мафиота Ал Капоне и така му нанесла морални щети. <br /> <br /> &bdquo;Успя да ме осъди на две инстанции, доведе 10 свидетеля. След заседанието прибра артистично лева в джоба си и каза пред журналисти, че прави парти за победата. Мен също ме покани. Седях до него на една маса, а някъде около полунощ той ми каза &ndash; Ани, искам да знаеш, че работя за държавата. Първоначално помислих, че е пиян. После видях, че беше охраняван от действащи полицаи от СДВР. Той официално беше шеф на охраната на баровското казино &quot;Севастопол&quot;, собственост на ексшефа на полицията Христо Величков и бившият началник на софийските полицейски издирвачи Иван Иванов. И двамата бяха авторитети в полицейските среди&rdquo;, разказва Заркова. <br /> <br /> По думите й Карамански не бил убит заради неясните му бизнес дела. &bdquo;Този гребец, тайно ченге, шоумен беше убит от един алкохолизиран тип на гуляй&rdquo;, казва журналистката. <br /> <br /> По думите й на 39-тия си рожден ден Карамански вдигнал наздравица и казал: &bdquo;Нека да живеем, докато можем!&rdquo;. &bdquo;Покани ме на танц и ми разказа как ще произвежда кетчуп, но ми каза и нещо друго: &bdquo;След три дни ще напишеш нов героизъм на полицията. Ако остана жив, ще ти разкажа подробности. Три седмици след това го убиха&rdquo;.<br /> <br /> Заркова разказа и за срещата си с Васил Илиев през 1994 г. <br /> <br /> &bdquo;Бяха изписани кофи с мастило за него. Разбрах, че се подвизава в една панелка на пряка на &bdquo;Витоша&rdquo;. Пред тази панелка имаше детска площадка, която изглеждаше като военна база, а там седяха едни момчета с анцузи. Качих се и позвъних на вратата, показа се едно момче пак в анцуг и попита: &bdquo;Кой търсите?&rdquo; <br /> <br /> Останах да изчакам, дойдоха още две момчета до мен да чакат също, след половин час вратата се отвори и друго момче каза: &bdquo;Ела тук утре в 11 часа&rdquo;. <br /> <br /> По думите на журналистката офисът на Илиев бил мизерен, в сравнение с офисите на застрахователните компании. <br /> <br /> &bdquo;Седеше на вехто бюро, имаше и един фотьойл. Беше дребен на ръст, не красив, с един студен преценяващ поглед, а аз бях много млада и респектирана от него. Спомням си тогава ми каза: &bdquo;Не бой се&rdquo;, след като ме видя как всеки път гледах боязливо, когато се отвори вратата. &bdquo;Ако мислиш, че ние борците сме ВИС-1, значи аз съм единственият там. Аз съм о.з. лейтенант&rdquo;, й заявил Васил Илиев. <br /> <br /> Заркова разказа и за срещите си с Косьо Самоковеца. По думите й Косьо й обяснявал, че ще отглежда лалета в Холандия. &bdquo;Той беше информатор на полицията. Много научавах от него за философията на тези момчета, които работеха здраво. &bdquo;Ние сме едни борци, спортни момчета, нас ни мобилизираха да свършим работа на много от тези, които ги гледаш по телевизията. Свършихме им доста работа, а когато решихме да излезем на чисто, започнаха да ни убиват, искаха от нас да сме малки момчета и да не пораснем&rdquo;&rdquo;, разказва тя. /БЛИЦ <br /> <br />