Преди около година бившият председател на джамийското настоятелство в Пловдив и шеф на фондация „Пръв път” се обади на кореспондента на „ШОУ” в Пловдив и силно разтревожен каза, че е пред вратите на затвора, защото нещо страшно се е случило на сина му. По същото време наследникът на Асан излежаваше присъдата си в пловдивския зандан. След разговора ни gsm-мът на Ашим беше изключен до вчера, когато той сам потърси отново репортера ни и се похвали, че… току-що е излязъл от затвора. Ето и историята му.
<br /> <strong>- Първо да те поздравя, че отново си на свобода. Как за пореден път попадна в затвора и този път в какво те обвиниха?</strong><br /> - Историята е следната. В затворническото общежитие &bdquo;Хеброс&rdquo;, където беше настанен синът ми, му става лошо, но не викат линейка. Момчето се обажда на кака си, дъщеря ми. Казва й, че се чувства зле и моли за лекарска помощ, която не му оказват. По същото време аз лежа в Първа градска болница, на системи съм. Диабетик съм, инвалид /при инсулинозависимите диабетици през три месеца се правят вливки в продължение на три дни - б.а /. Дъщеря ми звъни по gsm-ма: &bdquo;Татко, долу пред болницата сме с една жена. Имаме проблеми, ела!&rdquo;. Махам системата и с абокат на ръка отивам при щерката. Тя е хванала такси, с което ме кара в затвора. На бариерата казвам: &bdquo;Извикайте началника!&rdquo;. Той не идва - в отпуска бил. Тогава извикайте отрядния, настоявам. Старшината казва: &bdquo;Той пък не иска да разговаря с теб. Отивай при Божил Иванов, директора на пловдивския затвор&rdquo;. Отивам в централния затвор. Седя навън, далеч от входа съм. Дъщеря ми най-културно иска да разговаря с Божил Иванов. В последствие идва шофьорче на един от микробусите в затвора и ми казва: &bdquo;Бате, Ашиме, синът ти получи инфаркт&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Превих се на две, започнах да плача от болка<br /> </strong></span><br /> Обадих на 112. Линейката за момчето дойде, твърдят. Но шофьорчето ми казва: &bdquo;Бате, отрядният не пуска линейката да напуска затвора, докато ти не си отидеш&rdquo;. Разбрах, не мога да видя сина си. Започнах да плача на глас. Казах им: &bdquo;Убийци!&rdquo;. Не отричам това. Казах: &bdquo;Убихте сина ми!&rdquo;. В затвора имаше още едно момче - Георги Данов. С тормоз го убиха, а той беше в една стая със сина ми. Преди да умре, Георги писа до различни институции за това, че го тормозят в затвора. Но нали ги знаеш българските институции &ndash; мафия! И тогава дъщеря ми пред входа на затвора започна от мъка да чука на прозорците и да настоява да види брат си. Положението стана неудържимо и тогава лично началникът на пловдивския затвор Божил Иванов дойде при мен. Каза: &bdquo;Ашиме, не се безпокой. Ще видиш сина си. Ще те пуснем в болницата при него. Не се притеснявай&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- И какво стана? </strong><br /> - Аз плачех, ревях. Дойде линейката. Началникът видя, че аз съм с абокат и целият треперя. Каза: &bdquo;В линейката да се качи дъщеря ти&rdquo;. Но лекарката вътре я отряза: &bdquo;Това не е место за свиждане, веднага слизайте!&rdquo;. И изгони и началника на затвора, изгони и дъщерята. И тогава казах на началника, който много уважавам, човекът нищо не е направил срещу мене: &bdquo;Началник, разрешете да отида в болница, за да видя сина си&rdquo;. Той отговори: &bdquo;Може. Няма проблем&rdquo;. <br /> <br /> В болницата успокоих сина си, дадох му вода да пие. После се прибрах вкъщи, но не казах на жената, че синът ни е получил инфаркт. Впоследствие, когато той се върна в затвора, й разказах какво се е случило. По-важното е, че го спасиха. Добре, че инфарктът беше лек - само кракът и ръката му се схванаха. Няколко месеца му бяха останали да излежава. В затвора той беше на лек режим. Всеки месец си идваше в отпуска.<br /> <br /> Синът ми се прибра в затвора и аз започнах да му ходя на свиждане. Но Георги Ганев от Дирекция на национална служба полиция, дознател в затвора, сяда и пише докладна до Национална служба полиция София. Ганев твърди, че аз съм скочил на Божил Иванов, че съм го псувал, обиждал и заплашвал. По този повод викат в дирекцията шефа на затвора, където следователи го разпитват. Човекът категорично отрече, че съм го нагрубявал. Казал е: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Ашим нито ме е заплашвал, нито ме е обиждал&rdquo;</strong></span><br /> <br /> След като началникът на затвора не потвърждава моята вина хващат други хора. Главният надзирател Господин Георгиев каза: &bdquo;Не им знам езика. Ашим и дъщеря му говореха на турски и ревяха&rdquo;. Да, плачем! Това е нормално. Аз съм родител. Изфабрикуват обвинение, че съм заплашвал и нагрубявал шефа на затвора. Аз и преди този случай съм лежал в затвора и уважавам Божил Иванов. Както и да е. Ганев намира фалшиви свидетели. По негова докладна дъщеря ми също е привлечена като обвиняема, но после й свалиха обвинението. Тя си отиде вкъщи, но мен ме пратиха в ареста. Там бях три месеца, а после ме изпратиха в затвора. Лично шефът на затвора Божил Иванов ми разказа, че три пъти го викат на разпит и го карат да потвърди, че с груби думи съм се заканвал да го убия, че съм го заплашвал и нагрубявал. Ти знаеш, че в затвора има много камери. Ако аз бях направил някакъв цирк там, щяха да приложат доказателства от тези камери. А такива доказателства нямаше. Ето я поръчката срещу мен. Божилов казва: &bdquo;Ашиме, ако ти ме беше заплашил с убийство, аз нямаше да ти дам възможност да излезеш от затвора!&rdquo;. Тези думи той ги потвърди пред зам.-министъра на правосъдието Илия Ангелов. Докладната на Генев не отговаря на истината. Но зад него стои една сериозна институция, на която аз преча... Та аз влязох в затвора за това, че като лъв ревях за сина си. Казват, че като съм плакал от болка чак на другия край на булеварда са чували. Плачът ми бил толкова висок.<br /> <br /> <strong>- Определят те като особено опасен човек?!...</strong><br /> - В районния съд пледираха, че съм обществено опасен! На 55 години станах опасен за България! Тикнаха ме в ареста! След това аз обжалвах в окръжния съд. Там се яви самият окръжен прокурор, почтен човек. Той пледира да бъда освободен. Знаеш, не съм добре. Имам големи изхабявания на костите, налагаше се да ми правят втора операция на таза, трябваше да продължа вливките за диабета. В съда обаче казаха: ще те лекуват в ареста. А ти знаеш, че в ареста няма лекари, а фелдшери!<br /> <br /> <strong>- Какви са условията в ареста на пловдивския затвор?</strong><br /> - Стоиш по цял ден на тъмно. Тоалетната е в самата стая. Отварят едно малко прозорче и през него ти подават храната. Изкарват ни за час на карето и това е. В ареста нямах проблеми със служителите на затвора. Но фелдшерите, които трябваше да ме лекуват, се скриха. Трябваше жена ми непрекъснато да ми носи лекарствата за диабета. Взеха ми апарата, с който си меря нивото на кръвната захар. Фелдшерите се държаха грубо с мен. Иначе другите момчета бяха добри.<br /> <br /> В ареста първо бях сам. После при мен сложиха един двоен убиец от Стряма, който по зверски начин е заклал мъж и убил жена. Докараха го при мен, за да го превъзпитавам. И аз наистина положих усилия, за да спася душата на този човек. Преди да започна да му помагам, той щеше да полудее. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Непрекъснато виждаше човека, който беше заклал</strong></span><br /> <br /> Направих му специална молитва за опрощаване на убийството. Накарах го да разтвори ръцете си към Всевишния и да се моли. Дълго виждаше този, на когото е прерязал гърлото. Грижех се за него. Добре си прекарах с него, и на него му беше приятна моята компания. Освен жестоки убийци, при мен в ареста слагаха най-долните типове, идваха и наркомани на метадоново лечение. Аз бях в една социална килия. Изпращаха ми хора, които не знаят какво е сапун и не са се къпали от години и вонят на мърша. Вкарах ги в ред, водех ги на баня, виках бръснар. Беше ужас. При мен беше една въртележка. Превъзпитавах арестантите и от моята килия те ги изпращаха в затвора. С убиеца от Стряма така се сработихме, че започнахме да лекуваме в ареста наркомани.<br /> <br /> <strong>- И как лекувахте наркозависимите затворници?</strong><br /> - По открит от мен метод, който трябва се патентова. Имаше един наркоман с две педи брада, от която не му се вижда лицето, дрипав и много грозен. Ако такъв ти излезе посред нощ, ще получиш инфаркт. Той получаваше кризи, гърчеше се. Викам на убиеца: да съблечем наркомана и да го сложим на цимента, на пода, гол. Сложихме го на цимента пред желязната врата. И от студа той се оправи. &bdquo;Ей, спасихте ме, момчета!&rdquo;, каза ни той от благодарност. После го обръснахме, измихме, направихме го човек.<br /> <br /> Но в затвора, да ти кажа, корупция е страшна. Ако има малко вода там, подводница ще вкарат! Затворниците са с лаптопи, таблети, телефони с интернет&hellip; Има ВИП стаи с много екстри. <br /> <br /> И така от ареста отивам в затвора. Там лежа в стая с 9 човека, всички турчета. В другите стаи настанили ВИП-овете. По двама, трима човека стоят в стая, която побира 15 души. На прозорците им няма дори мрежа, а на нашите прозорци &ndash; мрежи, железа &ndash; ужас!<br /> <br /> <strong>- Кои са ВИП затворниците в пловдивския затвор?</strong><br /> - Баровците. Тези, които имат пари.<br /> <br /> <strong>- Колко трябва да платиш на служителите вътре, за да станеш ВИП затворник?</strong><br /> - Има си установени такси. Във ВИП стаи бяха Кирил Рашков /Цар Киро/ и синът му. Най-хубавата ВИП стая е с две легла. Ако обаче в стаята са трима души, таксите са следните: всеки от тях плаща от 3000 докъм 4000 лева. Така една ВИП стая струва към 12&nbsp;000 лева. На прозорците няма мрежа, а широки решетки&hellip; В затвора Кирил Рашков винаги е голям ВИП-аджия. <br /> <br /> <strong>- Разбрах, че си лежал и със скандално известния банкер Христо Александров...</strong><br /> - О, да, да! С Ицо Салфетката лежахме заедно. Но той е баровец. В затвора обикаляше като принцеса! Държеше се високомерно с всички. Ние двамата се познаваме от години. Знаеш, че той навремето беше сервитьор. За една бира и картофки ми искаше 3, 60. Давах му 5 лева и той ме боготвореше, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>четкаше ми сакото със салфетка. Оттам му идва и прякорът</strong></span><br /> <br /> Та, Салфетката излезе предсрочно, защото докато лежеше в затвора работеше усърдно. Водеше се на работа в затвора. Но с една кола го взимаха и той ходеше във фирмата на жена си, където се трудеше. Той излезе по-рано. Аз не заслужавам това, защото съм много опасен за България, и си излежах присъдата...<br /> <br /> <strong>- През цялото време, докато е бил в затвора, Христо Александров е работил за фирмата на жена си?!<br /> </strong>- Преди това работеше в стационара. Първо беше санитар, после нещо като медицинска сестра, накрая стана помощник лекар. В стационара имаше специална стая за Салфетката. В затвора Ицо Салфетката се ошлайфа до такава степен, че се заговори, как на свобода започнал да учи медицина и щял да вземе диплома за лекар! Той не беше като нас, простосмъртните. В стаята ми бяха прекарали 24 часа ток!...<br /> <br /> <strong>- Във вашите килии няма ли ток?<br /> </strong>- Спират го в 22 часа. През останалото време правим мохабети, умуваме, като излезем какво да правим, какви престъпления може да се извършат, или как да се защитаваме&hellip; В килиите се обсъжда Наказателен кодекс...<br /> <br /> <strong>- И по традиция се вкарват и наркотици?</strong><br /> - Е, как - разбира се! Да, това искам да кажа. Хванаха човек, който вкарал наркотик в чушки и го продал в затвора, но няма разследване по случая. Затворниците масово си правят профили във Фейсбук. Снимат се групово в приемната или в киносалона и си качват снимки в социалната мрежа. Събличат се, тяло показват и се пускат във Фейса. Снимат се в стаята на началника дори! Всичко има, бе! Само жени &ndash; любовници и курви, не може да се вкарат вътре.<br /> <br /> <strong>- Освен с Цар Киро и Христо Александров - Салфетката, с кои други легендарни затворници се засече зад решетките?</strong><br /> - С Алексей Петров бях заедно в затвора. Той ми каза: &bdquo;Имам информация за теб, познавам те отлично. Ти си за орден, за медал&rdquo;. Заедно с него лежахме в затворническата болница в София. След като го пуснаха на свобода, си направихме с него една среща в Пловдив. И той е болнав. Скъсаха го от психологически тормоз.<br /> <br /> <strong>- В предишен разговор си ми споменавал, че има двама министри на МВР, на които искаш да им целунеш ръката?</strong><br /> - Да, единият е Емануил Йорданов. Той е велик патриот и трябва да бъде награден с орден &bdquo;Стара планина&rdquo;! Като министър на вътрешните работи софийски градски съд го призова за свидетел по дело, в което бях подсъдим. Съдеше ме фундаменталистът Ахмад Муса, който по-късно изгониха от България. За делото от Столипиново в Пловдив към София тръгваха препълнени автобуси, които се изсипваха пред съда и пътниците протестираха срещу Емил Йорданов. Жената на Муса, който доказано работеше срещу интересите на страната, прокле Йорданов. В съда министърът каза, че този човек трябва с тояги и бухалки да се изгони от България. Делото се проточи две години, но министър Йорданов ме защити. Ген. Атанас Атанасов също се яви като свидетел по това дело, за което пътувах от Пловдив до София непрекъснато. Представяш ли си колко пари съм дал и колко неприятности съм преживял, само и само за благото на България?! Ти знаеш - стреляха по колата ми, стреляха и по колата на племенника ми. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>За главата ми даваха един милион </strong></span><br /> <br /> различни постановки ми правеха и за какво?! - За това, че защитавах националните интереси на България. <br /> <br /> Другият голям българин е Цветелин Йовчев, като министър на МВР той също ме подкрепи. По bTV с братя Юзеирови правихме дебат. Аз пръв разкрих, че те работят срещу България. Разбрах какви са техните цели и идеология. Регионалният шеф на Службата национална сигурност Ангел Стоянов в Пловдив ме покани. Там ме почерпиха, поздравиха ми, потупаха ме по рамото и ме насърчиха. Получих специални поздрави от Цветелин Йовчев.<br /> <br /> Но в момента съм неудобен и пак искат да бъда задържан...<br /> <br /> <strong>- Сега пък защо?</strong><br /> - Страхуват се от мен. Мустафа Хаджи /главен мюфтия на България &ndash; б. а./ се страхува от мен! Той не се страхува за физическото си оцеляване, а от информацията, която имам за него. Аз и Мустафа Хаджи работихме с Дорахмен Тахан, експулсиран от България. С Али Хайредин и Али Хаджи Садък бяхме в една организация. Работихме тайно и разбрах целите на тези, които създадоха в България &bdquo;Мюсюлмански братя&rdquo;. Създадоха се бойните мюсюлмански отряди, аз също бях част от тях. Те и в момента съществуват на територията на България, но не искам да разказвам, защото ще ме ликвидират.<br /> <br /> <strong>- Преди да влезеш в затвора, беше дясната ръка на Недим Генжев в Пловдив и управляваше джамийското настоятелство. Но големи екшъни се разиграха в Джумая Джамия, бихте се&hellip;</strong><br /> - В затвора се заклех във Всевишния, че повече няма да работя нито за партия, нито за вероизповедание. Защото всичките ми дела и присъди дойдоха от работата ми в пловдивското джамийско настоятелство. Всеки месец безбожни пари се внасят в касата на мюфтийството. Те влизат в джоба на Кирил Гунчев. Този човек взима наемите от вакъфските имоти. Моята борба беше с него. Той обираше всичко... И така пари, пари, пари&hellip; там няма вяра. Там се борят за пари. Виждаш главните мюфтии на България. Уредиха потеклото си до 20-то коляно, милионери са и са агенти на ДС!<br /> <br /> <strong>- Разбирам, че си много зле. В затвора кракът ти гангреняса. Ще го режат ли?</strong><br /> - Така е, много съм зле! 4 операции имам. Таза ми оперираха, три операции заради гангрена на крака ми направиха. Поду ми се жлъчката, трябва да я оперират. Кракът ми е много зле, куцам. Не мога да обуя обувка, слагам джапанки, защото кракът е силно подут. Като стана злополуката в затвора, веднага поискаха да ми отрежат крака. Но професорите казаха &ndash; нека първо го оперират. Много фино ме оперираха и ми правиха лъчетерапия. Трябва да постъпя в болница в кардиологичното отделение, защото съм и хипертоник и сърцето ми е зле. В затворите ме направиха половин човек! Ето в това състояние ме заплашват!... Искат пак да ме приберат на топло. Винаги могат всичко да изфабрикуват и да намерят лъжесвидетели. Познаваме се с теб повече от 10 години и знаеш, че може да изкарат, че съм изнасилил някого &ndash; за тях това не е проблем. Искам да се откажа от българското си гражданство и да напусна България!<br /> <br /> <strong>- А дават ли ти да напуснеш България?!</strong><br /> - Не! И това е пълен куриоз! Аз искам да напусна страната, но те ми слагат забрана за пътуване. Чрез прокурорско нареждане аз нямам право да напускам България... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Очаквам тази седмица да ме приберат</strong></span><br /> <br /> Ще ми изфабрикуват фалшиви свидетели, ще ми направят постановка. Стоя на свобода, но се притеснявам. Но много хора треперят, много съм неудобен, знам такива истини, че много институции могат да бъдат оголени. С имена и факти, ще разкрия цялата престъпност... Въпреки че съм болен, пак ще ме приберат. Работя за България. Но подадох молба в административния съд да си сменя името. Искам да се казвам Петко Воеводата, но ми отказаха. Не ми се живее тук, повръща ми се! Нямам вяра на никой! Аз не виждам как ще живея в България. Съжалявам, че съм работил за България! И съжалявам, че съм останал тук. Но, виж какво &ndash; не може всички да живеем с тази идеология. Ако всички мислеха така, нямаше да ги има Левски и Ботев.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Мария ДРУМЕВА</strong><br /> <br />