В масовото съзнание банковото дело и кредитното милионерство се превърнаха в една от хидрите, опорочили "новото време".
<em>&nbsp;Някои от нароилите се банки станаха нарицателни. Чрез банката на пловдивските брокери &ldquo;Агробизнесбанк&rdquo; шефът й, бившият сервитьор Ицо Салфетката щедро раздаваше кредити-бакшиши на собствените си фирми. <br /> <br /> &ldquo;Мултигруп&rdquo; изблиза като сладолед империята &ldquo;Балканбанк&rdquo; на Иван Миронов. В БЗК кръстоха шпаги и секири политическите елити. Родиха се банкови &ldquo;бутици&rdquo; като ЧЗИБ, Кристалбанк, банка &ldquo;Славяни&rdquo; и др., предназначени да обслужват свои тесни и сплотени кръгове избраници. &ldquo;Бизнесбанката&rdquo; на Иван Китов бе превърната в златната рибка за нейните собственици. Октоподът с &ldquo;бяла якичка&rdquo; оглозга почти до кокал и мощната някога банка &ldquo;Биохим&rdquo; и т.н., и т.н. &ldquo;Заровете&rdquo; в паричната игра хвърляха политици и самата БНБ начело със своя топуправител Тодор Вълчев. <br /> <br /> Така се стигна до заченатия в скандални мъки Закон за информация относно необслужените кредити /законът &ldquo;Каракачанов&rdquo;/. За всеки случай банкери като Иван Китов се скриха чак във Венецуела. Ицо Салфетката вдигна и семейството си на еднопосочна екскурзия до Доминиканската република. Иван Миронов започна необезпокояван да се шири според слуховете в разкошно имение като комшия на Дарина Павлова в САЩ. По дирите им хукна Интерпол и те бяха временно доведени тук, но от това произтече едно голямо нищо.<br /> <br /> В началото обаче беше Първа частна банка &ndash; символ на зараждащото се частно и честно предприемачество. Нейният шеф Венцислав Йосифов пък, сякаш за да покаже чиста съвест, не само не забягна, но дори се кандидатира за кмет на столицата, а съвсем наскоро и за президент на България. <br /> </em><br /> ..................................................<br /> <strong>- Г-н Йосифов, съгласен ли сте с крилатата фраза, че вашата банка е започнала да строи капитализъм с пари на социализма. Става въпрос за това, че възниква в далечната 1990 г. с парите на Кореком, Металхим, Изотимпекс, инженерингови организации, предприятия, външнотърговски обединения &ndash; все държавни. Тогавашното Министерство на икономиката пък е разпратило писмо, с което настоява парите им да се изсипят в капитала на новата &ldquo;пазарна институция&rdquo;?<br /> </strong>- Разбира се, че не съм съгласен с вашата крилата фраза. Но нека се върнем назад във времето. Още през годините преди 1989 г. у нас по силата на влезлия в сила Указ № 56 се създадоха много частни фирми в сферата на търговията, селското стопанство, преработвателната промишленост и други. В този период в бързо развиващия се частен сектор бяха ангажирани близо 100 хиляди души и се произвеждаше около 5 процента от брутния национален продукт.<br /> &nbsp;<br /> Промяната на член 13 от Конституцията беше първата и най-важна стъпка за създаването на частни финансови институции и за подготовката на документите за регистрирането в съда на Първа частна банка, както и за получаване на разрешение от БНБ за осъществяване на банкова дейност на основата на действащия по онова време и одобрен от Министерския съвет Правилник за банките. Върху този проблем работиха редица видни юристи под ръководството на Христо Маринов, който, между другото, беше избран за председател на Управителния съвет на ПЧБ. Колкото до участието на споменатите от вас държавни фирми като Кореком, Металснаб, Изотимпекс, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>те участваха по-скоро със символични за тях суми от порядъка на 50-100 хил. лева.<br /> <br /> </strong></span>И не е имало никакво разпореждане на съответните министерства, с което те да се задължават за такова участие.<br /> <br /> <strong>- Да приемем, че зачатието на Първа частна банка е непорочно, но известният навремето проф. Иван Ангелов твърди, че впоследствие така създадената банкова система се е превърнала в един от най-важните канали за гигантско преразпределение на стотици милиарди от държавата и вложителите в джобовете на престъпната мафия?<br /> </strong>- Това твърдение на наистина небезизвестния проф. Иван Ангелов е по-скоро евтин популистки опит за отклоняване вниманието на хората от истинските проблеми на планова икономика. Натрупаните противоречия не можеха повече да се прикриват. Правеха се опити да се разрешават проблемите чрез допълнително наливане на финанси във вече обречени производство и отрасли. Колкото до контрола върху дейността на банките, не може да се отмине фактът, че те като предприятия, обслужващи паричните потоци и работейки с парите на вложителите си, бяха обект на постоянен контрол от страна на БНБ, Министерството на финансите, МВР, прокуратура, одитори и т.н. На всичко отгоре твърдението на проф. Ангелов е и некомпетентно, тъй като всеки знае, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>единственият начин за незаконно преточване на парични средства е чрез разплащане в брой, <br /> </strong></span><br /> защото то е единственото неоставящо начини за проследяването им. <br /> <br /> <strong>- Впрочем &ldquo;чрез разплащане в брой&rdquo; ли се стопи напълно безследно и мистериозно валутният резерв на България?<br /> </strong>- Няма никаква мистериия в така нареченото изчезване на валутния ни резерв. През 1987 г. външният дълг на България беше около 7,5 млрд. щатски долара, а валутният резерв &ndash; около 2,5 млрд. Валутните постъпления на страната в основната си част бяха от износа на петролни продукти, произведени от доставяния по специални цени от тогавашния СССР суров петрол, като те бяха изнасяни по международни цени. След разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ тези доставки бяха прекратени и валутните приходи бяха значително редуцирани. При това положение валутният резерв беше използван за изплащането на главниците и лихвите по получените от западните страни финансови кредити и беше много бързо стопен. Именно това доведе и до мораториума на плащанията на страната и по този начин беше отрязана всякаква възможност за получаването на нови кредити.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ, в. &quot;ШОУ&quot;<br /> </strong><br /> <strong>..................................................<br /> </strong><em>Б.р. &ndash; в продължението на интервюто с Венцислав Йосифов очаквайте да разберете кой и защо предизвика банковите фалити, какво се случи след обезглавяването на банковия сектор, как се срина българският лев и много други окровения на топбанкера, които разрушават или потвърждават създадените вече митологеми за тъмната и непозната страна на банковата и финансова сфера в страната. <br /> </em>