Известният художник и бивш заместник-министър на културата Георги Липовански направи шокираща изповед пред репортер на “ШОУ”. Жожо, както го наричат приятелите му, се е скрил от света и вижда всичко в черни краски. Защо - разберете от самия него.
<hr /> <br /> <strong>- Жожо, смяташ, че името ти пречи! Защо?!<br /> </strong>- Едно време знам защо ми пречеше - защото тогава бях от така наречените неблагонадеждни, трето поколение. Произходът ми не беше подходящ. Прадядо ми е разстрелян от Народния съд. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Бил е народен представител и .... народен враг!? <br /> </strong></span><br /> Същата история с баща ми. Аз бях третият и ми беше интересно дали ще се прехвърли цялата история върху сина ми. Не можах да разбера, защото дойде демокрацията. Бях народен представител, от което ме е срам, и зам.- министър на културата за малко. Мислех, че върша някаква работа, а то не е имало никакво значение. Никой не й обърна внимание.<br /> <br /> <strong>- Защо реши да се махнеш отвсякъде? От политиката, от твоите среди?<br /> </strong>- Как да ти кажа... има някои неща, които са ми необясними.<br /> <br /> <strong>- Например?<br /> </strong>- По-миналата години на някого беше хрумнало да ми се даде наградата на София. Оказа се, че представителите на съюза на художниците са направили всичко възможно да не бъда аз. Дадоха ми я все пак, но срещу волята на Съюза.<br /> <br /> <strong>- Ти нали също си член на Съюза?<br /> </strong>- Формално съм, но нямам нищо общо, защото и там.... Миналото лято, когато бях отишъл на село, случайно видях по телевизията ръководството му, което се разхождаше из министерския съвет. Бяха решили да правят Бойко Борисов член на Съюза заради разрешения проблем със сградата. Слава Богу, той се отказа. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Добре, че на него му сече главата<br /> </strong></span><br /> Но за мен подобни неща са прекалено блюдолизки, за да са нормални.<br /> <br /> <strong>- Не ти ли тежи психически това, че толкова си се отделил от света?<br /> </strong>- Вече съм се отделил... Е, има едно такова усещане, но аз имам моите занимания, моите мисли.<br /> <br /> <strong>- Не се ли чувстваш самотен? Изоставиха ли те приятели и познати?<br /> </strong>- Приятелите - не, а познатите... Вярно, вече не ме канят по светски събития и на 24 май в президентството, но аз съм доволен от това. Там се наблюдават едни картинки на ненаситен глад, и то в истинския смисъл на думата. Масите са обградени с едни хора, които <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>като че ли не са яли по една седмица! <br /> </strong></span><br /> Като гледам разни смешковци, комплексари, &ldquo;бизнесмени&rdquo;, заобиколени от разни манекенки, които се местят от токче на токче с дежурни усмивки... - нищо от това не ми липсва.<br /> <br /> <strong>- Би ли се върнал в политиката, ако те поканят?<br /> </strong>- Не! <br /> <br /> <strong>- Ти беше заместник на министър Емил Табаков. Кой беше ресорът, за който се грижеше и отговаряше?<br /> </strong>- Отговарях за 28 училища за изкуствата и за театрите, които, вместо да се съкратят, станаха незнам колко.<br /> <br /> <strong>- Какво направи ти лично за културата?<br /> </strong>- Имахме намерението за тези 3 месеца да подготвя почвата. Срещнах се с всички кметове на градовете, които имаха театри, и с всички директори, за да подготвя почвата за изтегляне на държавата от тази сфера. Не е нормално една държава да подържа 30 и няколко театъра! До войната са били 5, единият от които е бил в Скопие. Български национален театър.<br /> <br /> <strong>- Министър Рашидов успя донякъде да направи реформи чак сега. <br /> </strong>- На министър Вежди Рашидов му прави чест, че успя поне административно да събере някои от театрите. Нещо, което се говори още от мое време.<br /> <br /> <strong>- Според теб колегата ти Вежди Рашидов най-после удовлетворен ли е, че успя да стане министър?<br /> </strong>- Не бих искал да коментирам. Всеки си знае собствените... <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><br /> <strong>На него си му беше мечта да стане министър<br /> </strong></span><br /> <strong>- Ти си беше зарязал работата като художник по време на пребиваването ти в министерството. Дали и той си е зарязал професията или...?<br /> </strong>- Доколкото знам, той не си е зарязал работата, въпреки че не знам как ги комбинира?! Аз лично си бях зарязал работата не само като бях министър, а и като бях в галерията като директор. Почти нямах време да работя, да рисувам. Тези неща ме отдалечиха доста от професията ми. <br /> <br /> <strong>- Бяха те обвинили в някакви присвоявания на пари. Това ли беше най-гадната случка? <br /> </strong>- Заминах с делегация да се срещнем с папата и тогава се пусна приказката, че се готвя да &ldquo;свия&rdquo; парите от един пилотен проект по ФАР за култура. Успях да създам организация, да започне усвояването им, защото дотогава не се правеше нищо. Някой пусна приказка, че може би ще ги &ldquo;свия&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- А по време на приватизацията не те ли натискаха?<br /> </strong>- Бяхме спрели всякакви приватизационни проекти и тогава се завъртяха около мен едни хора, които ми казваха, че сме постъпили правилно, освен... в техния случай?! Искаха един издателски комплекс, собственост на министерството. Обясняваха ми, че за това нещо <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>мога да взема едни пари или да изям, боя ако не ги взема!<br /> </strong></span><br /> Имах късмет, че успях да забавя някак нещата по мое време. Предполагам, че след това е станало, каквото е трябвало да стане. А &ldquo;боя&rdquo; го изядох, но не в буквалния смисъл - не останах в правителството на Иван Костов.<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ</strong>