Бившето топченге Стойне Христов: Караха ме да натопя Бойко Борисов за връзки със Сретен Йосич!

<em>Стойне Христов е бивш служител на МВР, работил е в някои задгранични мисии, бивш затворник и автор на 16 скандални романа, разобличаващи върхушката на Тодор Живков, както и на книгата &ldquo;Билети за ада&rdquo; за българските медици в Либия, в плана за спасение на които е взел дейно участие. В сайта си публикува материали за сблъсъка си със съдебната система.<br /> <br /> Само пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Стойне Христов, обвинен несправедливо в източването на Първа частна банка и на Държавния резерв, разказва за съмненията си около убийството на прокурора Николай Колев, извършителят на което и до днес не е открит. <br /> <hr /> </em><br /> <strong>- Господин Христов, какви скандални обстоятелства знаете около убийството на прокурора Николай Колев?<br /> </strong>- Познавам прокурора полк. Николай Колев, защото по указание на главния прокурор Иван Татарчев на три пъти ме е викал на разговор. Тогава лежах в Централния софийски затвор. Колев през цялото време ме агитираше да дам лъжливи показания срещу полк. Стамов от Варна - началник на регионалното звено на БОП. С моя помощ можел да го &bdquo;закове като пирон за греда&rdquo;. Каза, че ако се съглася, ще ме освободи от затвора. Отказах - не познавах полковник Стамов, не исках да давам лъжливи показания.<br /> <br /> Николай Колев беше енергичен, но алчен и авантюрист. Впоследствие аз писах на трима затворници от нашия отряд молби, че искат среща с него, защото познават полк. Стамов. Той ги извика и след една седмица ги освободиха. Явно те са се съгласили на неговите условия да говорят лъжи срещу Стамов. <br /> <br /> <strong>- Как се запознахте с човека, който подозирате в убийството на прокурора Колев?<br /> </strong>- Интерпол върна от Унгария Марио Янев Колев. Той преди това бил извършил две показни бягства от Централния софийски затвор. Първо през 90-те години, а след това - на 3-и срещу 4 юни 1996 година. Тогава той бяга през пет заключени врати, минава през покрива, удря полицай от охраната на следствието на &ldquo;Майор Векилски&rdquo; и му взима автомата. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Марио Колев беше считан за най-опасния престъпник в България <br /> </strong></span><br /> и го настаниха в специалния първи отряд, където лежаха доживотните. Дори когато го извеждаха на &ldquo;каре&rdquo; или на лекар, го държаха с белезници и беше охраняван от полицай. Наистина го третираха като изключително опасен.<br /> <br /> След като го изведоха от Специалния, го настаниха в 12-и отряд, където бях и аз. С Марио намерихме общ език. Той каза, че е прочел книгите ми. Дълго говорехме за Будапеща, която аз познавам добре. Не след дълго Марио започна и да ми споделя. Разказа ми, че в чужбина е бил обучаван да стреля с пистолет и автомат, карайки мотор, а също така и когато е втори човек, зад моториста. Бил най-добрият в тази &ldquo;дисциплина&rdquo;. Повече от половин година общувахме. Но мен ме извадиха от 12-и отряд, като ме назначиха отговорник на затворническата лавка и склада за чуждестранна помощ. <br /> <br /> През лятото на 2002 година се видяхме, когато Марио беше на &ldquo;каре&rdquo;. Той ми каза: &ldquo;Ти имаш много длъжници. Те документирано ти дължат много пари. Аз мога да ги взема! Ще се уговорим за процента, но няма да е повече от 20. Дори можем да направим нотариален договор&rdquo;. Казах му шеговито: &ldquo;Ако можеш оттук, ще е добре, но доста трудно&rdquo;. Но Марио ми отговори твърдо: &ldquo;Ще изляза в отпуск за 5 дни, след това ще се върна за малко <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и ще ми дадат прекъсване на присъдата&rdquo;. <br /> <br /> </strong></span>Изненадах се, помислих си, че просто така му се иска на Марио и нищо не казах. Не след дълго той ми каза, че излизането му е предстоящо. Вече не се сдържах: &ldquo;Марио, довчера те държаха с белезници на ръце! Дори обвинените за убийството на Луканов не ходят тук с белезници! Нито доживотните! Няма кой да те пусне навън дори и за минута! Но хубаво е човек да помечтае, особено в нашето положение&rdquo;. &bdquo;Ще видиш&rdquo;, ми каза.<br /> <br /> Два дни след това прекият началник и социален работник на Марио дойде при мен ядосан. &ldquo;Твоят приятел е луд, направо се е побъркал! Иска да му изготвя докладна записка за пет дни награда! Та нали, ако напиша подобно нещо, ще ме изгонят на часа. Марио Колев да бъде пуснат за 5 дни от затвора при толкова тежки обвинения и 18-годишна присъда! Направо не е с ума си!&rdquo;<br /> <br /> Но Марио явно не беше луд. След десетина дни го пуснаха 5 дни за добро поведение. Щом се върна, дойде на &ldquo;карето&rdquo;. Каза ми да подготвя документи за длъжниците си. Дадох му, заедно с придружителни обяснения към тях. Уредил ми бил и 5 дни отпуск за Нова година. <br /> <br /> Преди да излезе в прекъсване на присъдата, Марио ме покани в килията си, за да почерпи за довиждане. Видях, че затворникът, извършил две показни бягства и направил през годините луда управата на Софийския, имаше марково уиски и джиесем на един от рафтовете на библиотеката си. Наля си от бутилката &ldquo;Джони Уокър&rdquo;, черен етикет. Не след дълго му се развърза езикът. Каза ми, че ще спечели пари от доверието на някои &ldquo;лъвове&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И тогава изрече знаменателните думи: &ldquo;Един твой прокурор ще си плати заслуженото! <br /> <br /> </strong></span>След като е поел ангажимент и получил 300 бона в &ldquo;зелено&rdquo;, а не си е свършил работата, какво може да получи освен една оловна честитка?!&rdquo; Марио ехидно се засмя. Попитах го: &ldquo;Кой е този прокурор - да не е Марио Стоянов?! Веднага ще ме заподозрат като поръчител!&rdquo;. Този прокурор беше много корумпиран и ми беше съсипал живота. Но Марио ме успокои, че не е той, а друг негов адаш, само че по фамилия /Колев &ndash; б. а/. &ldquo;Не се притеснявай!&rdquo;, успокои ме той. Тогава не се замислих кой може да е този прокурор. <br /> <br /> Това беше последната ми среща с него. Той наистина излезе в прекъсване на присъдата. Дълго мислих как е възможно. Прекъсване се разрешаваше само, ако затворникът е тежко болен и в лечебницата към затвора и МВР-болница не могат да го лекуват. Но Марио беше изключително здрав! По тежки семейни причини - нямаше такива! Ако се явява на изпит - и това отпадаше. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тогава защо? Стотици пъти съм си задавал този въпрос. <br /> </strong></span><br /> А и за прекъсването на присъдата имаше сложна процедура: Администрацията на затвора прави мотивирано предложение до Градския прокурор на София. Той възлага за проучване на специално определен прокурор, който наблюдава Софийския затвор... Никой градски прокурор не би имал смелостта да направи такова предложение за затворник като Марио Колев! Имаше десетки затворници, които имаха крещяща нужда да бъдат пуснати в прекъсване за месец-два по здравословни или семейни причини, но им беше отказано. Марио обаче беше пуснат. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Явно беше наредено от по-високо място!<br /> </strong></span><br /> Бях позабравил този случай и някъде през ноември ме извика нотариус. Марио Колев беше подготвил договор, че ще получи 25 процента от сумите, които евентуално ще вземе от моите длъжници. Подписах. После разбрах, че той не е ходил при нито един от тях и не е взимал пари.<br /> <br /> В началото на декември 2002 година ме извикаха на адвокатско свиждане. Отидох, но не познах нито един от моите адвокати. Върнах се в стаята си. Тогава при мен дойде дежурният офицер и ми се скара да се връщам, защото ме чакат. Като се върнах, там имаше само един мъж на около 40 години: &ldquo;Вие ли сте Стойне Христов?&rdquo; Човекът ми показа карта на НСБОП и ми каза: &ldquo;Ще те пуснат пет дни домашен отпуск. Не приемай! Твой приятел ще те чака, както сте се уговорили, да карате Нова година заедно, но ако отидеш, тя ще ти бъда последна! Послушай ме и не казвай на никого нито дума, в твой интерес е! Светът е малък и може да се видим някога да почерпиш!&rdquo;<br /> <br /> Предложиха ми отпуск за Нова година или за Коледа, но аз отказах. Но независимо от това списъкът излезе и аз бях включен. <br /> <br /> На 28 декември 2002 година видях по новините, че полк. Николай Колев е бил застрелян близо до дома си от... моторист или мотористи.<br /> <br /> Като на филмова лента започнаха да ми се връщат разговорите с Марио Колев - за обучението за стрелба от мотор, за полковника, който щял да получи оловна &ldquo;честитка&rdquo; от него, че е негов адаш по фамилия... Дали стрелецът е бил Марио?! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>За да извърши някаква поръчка ли беше изваден от затвора?!<br /> </strong></span><br /> <strong>- Марио Колев върна ли се в затвора?<br /> </strong>- Минаваха дните и месеците. В началото на април 2003 година един служител на затвора дойде и ми каза: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Вчера твоят човек е бил погребан!&rdquo; <br /> </strong></span><br /> В първия момент не разбрах за кого ми говори, но той уточни - Марио Янев Колев. Загинал при пътно-транспортно произшествие на &ldquo;Ботевградско шосе&rdquo;. Карал с висока скорост своето БМВ, ударил се в един стълб и починал на място. Това произшествие не е отразено в бюлетина на КАТ. В затвора нищо не се съобщи официално, въпреки че той се водеше с прекъсване на присъдата. И така смъртта на Марио остана забулена в мъгла. <br /> <br /> <strong>- Не сте ли споделяли какво знаете със съпругата на прокурора Колев? <br /> </strong>- Търсил съм няколко пъти прокурор Нанка Колева, неговата съпруга. Нея все я нямаше. Последния път й оставих писмо да ме потърси, ако иска да научи подробности за убийството на съпруга си. Не ме е потърсила и досега. Няма обяснение за това.<br /> <br /> Има институции, които могат да проверят кой и защо е освободил Марио Колев от затвора. Какви форсмажорни обстоятелства са довели до това? Ако се подредят фигурите, ще се види картината. <br /> <br /> <strong>- За прокурора Колев ли е казал Марио, че е получил 300 000 долара в &ldquo;зелено&rdquo;, но не е изпълнил поетия ангажимент и затова ще получи оловна честитка?<br /> </strong>- Има съвпадение между неговите думи и това, което научих от затворниците сърби. Прокурорът Колев е поел ангажимент Сретен Йосич да бъде преведен от ареста на Транспортна болница в болницата на Софийския затвор. И оттам в подходящ момент да го заведат на преглед в МВР-болница с помощта на един лекар, а по пътя да избяга. Той върши работата наполовина. Когато е трябвало да бъде заведен на преглед, става провал. Режимният началник Костадинов изненадващо се връща и бягството е осуетено. Но прокурорът Колев наистина получава 300 бона в &ldquo;зелено&rdquo; да уреди този въпрос. <br /> <br /> <strong>- Сърбите са ви споделяли такива неща?!<br /> </strong>- Та нали те също минаваха през лавката! Бях доста близък с Ненад Миленкович - приятеля на Йосич от Земундския клан. Първия път старшината го доведе, той беше с белезници. Не можеше да се разпише на фиша, защото там се работи без пари... Викам: &ldquo;Старши, махни му белезниците, как ще се подпише?!&rdquo;. Така се сприятелихме с него. Държал съм се човешки, правил съм им услуги. Споделяха с мен. <br /> <br /> Преди две години, точно преди изборите, доста медии са ме канили да кажа, че Бойко Борисов покровителствал Сретен Йосич, да го натопя... Не знам откъде бяха разбрали, че съм бил близък със сърбите в затвора. Казах им: &ldquo;Не може така да се напише! Точно обратното е - те много го мразеха, защото арестува Сретен&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><b><br /> </b>