Петър Стоянов искаше компромат срещу него, отказах му
<em>Стойне Христов е бивш служител на МВР, работил е в някои задгранични мисии, бивш затворник и автор на 16 скандални романа, разобличаващи върхушката на Тодор Живков, както и на книгата &ldquo;Билети за ада&rdquo; за българските медици в Либия, в плана за спасение на които е взел дейно участие. В сайта си temidaidai.com публикува материали за сблъсъка си със съдебната система. </em><br /> <br /> <strong>- Каква сума ви дължат в. &ldquo;Земя&rdquo; и БСП, господин Христов? </strong><br /> - 300 тона хартия, които тогава струваха 300 000 щатски долара, плюс транспорт, застраховка и митнически такси и сборове в размер на 8.5 процента - сумата надхвърля 350 000 щатски долара! С тези пари по онова време можех да купя няколко жилищни блока в &ldquo;Младост&rdquo;, &ldquo;Люлин&rdquo; или другаде. Вероятно няма друга фирма или човек да е дарил подобна сума на БСП или друга партия в България, който е получил като дивиденти... затвор!<br /> <br /> <strong>- Кой ви вкара в затвора?</strong><br /> - Георги Първанов и БСП стоят зад арестуването ми и влизането ми в затвора! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>След като ги притиснах да ми върнат парите, те решили да се отърват от мен!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Какво точно се случи, как дадохте тези пари за хартия на в. &ldquo;Земя&rdquo;?</strong><br /> - В списание &ldquo;Ружица&rdquo; колежка на Ваня Занетова, моята съдружничка във фирма &ldquo;Ванеса крос &ndash; 100&rdquo;, е Катя Павлова. Те дълго време са работили заедно с Коста Андреев, който беше секретар на Централния съвет на профсъюзите , а после и главен редактор на вестник &rdquo;Труд&rdquo; на бул.&rdquo;Дондуков&rdquo; № 82 /после № 52/ . Та, Ваня Занетова, за да се покаже преуспяваща бизнесдама и милионерка, на 11 февруари 1991 година подписва с него договор с вестник &ldquo;Земя&rdquo;, където Коста Андреев вече е главен редактор - за покупко-продажба на 300 тона вестникарска хартия на рула 168 см... В точка 5 от договора Ваня Занетова е поискала предварителен аванс от 406 400 лева да бъде преведен по сметка на фирма &ldquo;Василка&rdquo; в банка &ldquo;Електроника&rdquo;. Ваня Занетова и хабер си е нямала откъде ще закупи тази хартия, нямала си е и на представа откъде ще намери тези милиони за сделката. Тя обичаше само събиране и умножение...<br /> <br /> За да спазя уговорката и престижа на фирмата &ldquo;Ванеса-крос-100&rdquo;, аз закупих и докарах 300 тона хартия. Хартията беше закарана на ул. &bdquo;Ракитин&rdquo;, склада на печатница &ldquo;Димитър Благоев&rdquo; в София.<br /> На 22 юли 1991 година Ваня Занетова написва, подписва и подпечатва фактура 001/22.07.1991 година. Същия ден и Коста Андреев я подписва и подпечатва. Той обещава да я плаща разсрочено, защото сметките на вестника и на БСП са блокирани по политически причини. Коста Андреев дори не плаща и наема за хартията и директорът на печатницата Никола Балабанов прихваща 10 тона от хартията за наема. Като разбира това, Ваня Занетова ми вдигна скандал. Помислила, че аз съм я продал и парите съм взел. А тя знаеше прекрасно, че всичко, което е закупено за фирмата, е било само с мои пари! Естествено, Ваня Занетова не си търсеше парите от Коста Андреев и компания - нали не бяха нейни! Искаше да се покаже, че за нея тези милиона са джобни пари!<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Но аз си ги търсех. </strong></span><br /> <br /> В оправдания и увъртания измина цялата 1991 година и така чак до... 1995 година, когато БСП дойде на власт. Изчаках два месеца и точно на 1 март 1995 година аз отидох на &ldquo;Позитано&rdquo; №20 и потърсих Георги Първанов, който беше зам.-председател на БСП. Беше около 9 часа сутринта. Първанов слезе в приемната и аз му показах договора, фактурата, митническите такси. Той ме изслуша внимателно. Подметнах му на майтап една закачка на Андрей Луканов: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>&bdquo;Комунистите може кръв да повръщат, но пари не връщат!&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Затова аз му предложих конкретно нещо: Искам да закупя целулоза от завод &ldquo;Свилоза&rdquo; в Свищов шест партиди от по 2000 тона всяка една. Казах му цената от 950 лева за един метричен тон, което беше отлична цена за завода. Казах му, че ако не изпълнят това, ще предам материалите на пресата, а БСП едва се бе добрала до властта! Тогава Първанов ме прекъсна: &bdquo;Земльо /земляк/, не го прави, ще си изпълним задълженията! Аз поемам грижата и отговорността. Толкова време си чакал, та сега ли!&rdquo; <br /> И той се обади на министъра на промишлеността, каза му, че ме праща при него. Понеже министърът бързал за заседание на Министерския съвет, Първанов нареди една кола от БСП да ме закара до ул. &ldquo;Славянска&rdquo; до министерството. През това време Георги Първанов обяснил всичко на министъра. Наистина той ме чакаше в кабинета си. Усмихна се и ми каза: &bdquo;Щом пари в брой не искаш, а и си ни помогнал в онова тежко време, грях е да не си изпълним задълженията! От днес /1 март 1995 година/ вече имам първи заместник-министър, може и да го познавате, от вашия край е, казва се Владимир Мановски и е бил директор на завод &ldquo;Стомана&rdquo;. Сега ще дойде и ако има нещо, ми кажете, не се обаждайте на другаря Първанов, за да се скъси дистанцията!&rdquo;<br /> <br /> Запознах се с Владимир Мановски. Подреждаше кабинета си, беше разхвърляно. Секретарката на министъра се обади на завод &ldquo;Свилоза&rdquo; в Свищов и каза, че ще отидем да подпишем договора.<br /> В следващите един-два дни аз заминах за Свищов. Директорът на завода беше заминал в чужбина, доколкото знам, в САЩ. С неговите заместници по търговските и производствени въпроси се уточнихме. Те на няколко пъти ме питаха: &bdquo;Ама наистина ли ще ни платите по 950 лева на тон?&rdquo; Отговорих им - Да! Вечерта се срещнах и с общинското ръководство на БСП в Свищов. Бях сключих договор с чуждестранната фирма, на която щеше да бъде продадена целулозата, и те откриха делим акредитив за цялото количество. Определен бе и ден за товарене. Когато корабчето пристигна на пристанището, тези от завод &ldquo;Свилоза&rdquo; заявиха, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>получили нареждане от София да не продават нищо. </strong></span><br /> <br /> Министърът беше заминал в чужбина, а Владимир Мановски се криеше.<br /> Тогава потърсих отново Георги Първанов и му разказах всичко. Той обеща да провери случая. Да му се обадя след два дни. Така и направих. Когато се видяхме отново с Георги Първанов, той ми каза, че на този етап няма да продават целулоза. Имали договор с по-изгодни цени! Поиска да му предложа друг вариант и аз му казах: &bdquo;В момента &ldquo;Булгартабак&rdquo; в Благоевград продава по договор цигари на едро. Искам едно малко количество за региона в област Пернишка. Няма кого да конкурирам. Територията е &ldquo;свободна&rdquo;. Първанов ми каза: &ldquo;Това безпроблемно ще ти го уредя! Отивай в Благоевград!&rdquo;<br /> Отидох в Благоевград, но сделката пак се провали...<br /> И не щеш ли, на 1 юни 1995 година от Градска прокуратура София ми беше наложена мярка за неотклонение &ldquo;задържане под стража&rdquo; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>и бях изпратен в затвора в София.</strong></span><br /> <br /> <strong>- Защо са се провалили тези сделки?</strong><br /> - По-късно разбрах причината за провалянето на изгодната сделка с целулоза от завод &ldquo;Свилоза&rdquo; в Свищов. Докато аз съм им предложил цена от 950 щатски долара за един метричен тон, по същото време заводът я е продавал на цена 300-350 щатски долара за тон! Всеки може да каже защо - за да бъде източен заводът! Това е била генералната политика на всички партии по време на прехода...<br /> <br /> Що се отнася до дистрибуцията на цигари от &ldquo;Булгартабак&rdquo; в Благоевград, те са дали на фирма от София...<br /> От затвора се обърнах с молба до Софийски градски съд и беше образувано гражданско дело срещу в. &ldquo;Земя&rdquo;. Поискаха ми 4 процента от иска, а аз нямах тогава тази сума и делото бе прекратено. За един период от два месеца бях посетен от адвокати, изпратени от Коста Андреев да си оттегля молбата, дори един от тях ми каза: &rdquo;Какво ще спечелиш, ще дадеш още пари, а те ще отидат по сметката на &ldquo;Ванеса&rdquo;! Тази Ваня Занетова не се ли наяде вече? Стига й толкова, но ако си решил, ние не можем с нищо да те спрем!&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Не сте ли се изкушавал да разкажете това, което ви се е случило?</strong><br /> - По време на предизборната кампания, когато се кандидатира Георги Първанов за президент, от щаба на Петър Стоянов ме уговаряха да им предоставя договора, фактурата и останалите документи за 300-те тона хартия, дадена на в. &ldquo;Земя&rdquo; и неплатена още, за ангажиментите тогава на Георги Първанов и всичко по сделката. <br /> <br /> Срещал съм се много пъти и с Коста Андреев. Той вдигаше рамене и ми казваше, че вече нищо не може да направи и се молеше да не излезе името му по вестниците, а нали беше и народен представител от БСП?! Дори имаше наглостта да ми каже: &bdquo;Това ще се отрази зле на имиджа ми и на моето семейство!&rdquo; Тогава аз го попитах: &bdquo;А какво съм виновен аз и какво понесе моето семейство за това, че вие и други хора се облагодетелствахте от мен! За мен БКП и БСП са рецидивисти, които никога не признават вината си и за техните безобразия винаги някой друг е виновен!&rdquo;. Коста Андреев нищо не отговори...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong>