Бившият културен министър Елка Константинова: Пометнах на 50 години в седмия месец от любовника си!

<em>Родена е на 25 май 1932 г. в семейството на литературния критик Георги Константинов. Завършва българска филология в Софийския университет &bdquo;Климент Охридски&ldquo;. От 1993 до 1997 г. работи в българското посолство във Варшава и отговаря за културните отношения между България и Полша. <br /> <br /> През 2002 г. е удостоена с &bdquo;Рицарски кръст&ldquo; от правителството на Полша. Миналата седмица беше наградена от президента Росен Плевнелиев с орден &bdquo;Св. св. Кирил и Методий&rdquo; &ndash; огърлие по случай 80-тата й годишнина.<br /> <br /> Пред &ldquo;ШОУ&rdquo; Елка Константинова направи уникална изповед, в която разкри шокиращи тайни от своя живот.<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Госпожо Константинова, имала сте дълги години &ldquo;незаконна&rdquo; любов с колегата си Кръстю Куюмджиев. По този повод отнасяхте не една и две обиди. Разкажете вашата история?<br /> </strong>- От 25-годишна само него съм обичала! Влюбих се още като му станах аспирантка в института. Но жена му Здравка държеше да се знае, че понеже тя си има любовник, затова и той е с мен! За да запази достойнството си, да не я съжаляват хората. И беше права. <br /> <br /> Кръстю дойде да живее в моя апартамент едва като станах на 50, вече бяхме направили СДС. Комунистическите издания след промените много ме оплюваха и измисляха какви ли не лъжи по мой адрес. <br /> <br /> Това, което никога не съм споделяла публично е, че забременях от него. Вече бях министър, мислех си, че съм в критическата възраст... <br /> <br /> Получих много тежък кръвоизлив. Отидох в болницата &ldquo;Св. Екатерина&rdquo; при д-р Чирков и ми направиха кюртаж. Мисля си, че ако не бях отишла до болницата, щях да си родя бебето и Кръстю щеше да бъде щастлив, защото той нямаше свои деца. Пометнах момче в седмия месец! Той много тежко го преживя. <br /> <br /> Жена му Здравка знаеше, тя е много качествен човек.<br /> <br /> <strong>- Кога признахте официално връзката си с Кръстю Куюмджиев?<br /> </strong>- След промените казах пред целия институт: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Вие мислите, че аз съм вярна съпруга на Георги Василев?! - Не е така<br /> </strong></span><br /> Георги Василев го помолих да си излезе в своя наследствен апартамент. Той ми е повече от брат и баща на моето родно синче, но аз обичам Кръстю Куюмджиев! Много обичам този мъж!&rdquo; <br /> <br /> И Кръстю се нанесе да живее при мен. И тук, за нещастие голямо, много рано умря. Той имаше слабо сърце. Колкото и грижи да полагах, колкото и лекарства Чирков да ми даваше, а аз ги давах на Кръстю, защото моето сърце оздравя от зор, нищо не помогна! <br /> <br /> Последните години се пропи жестоко. Той стана алкохолик, когато аз заминах за Полша. Много съм виновна! <br /> <br /> Но винаги жената, когато трябва да избира между мъжа, когото обича, и родния син, избира сина! Това е съдбата на майката. Избрах да замина, за да заведа внука ми да учи там...<br /> <br /> <strong>- Като културен министър сте преживяла тежък инцидент, за който нищо не се знае. Какво се случи?<br /> </strong>- Отидох на гости в моя приятелка. И аз с моя идиотски акъл не гледам в краката си. А тя си правела вътрешно стълбище. Тръгвам да слизам, но тя не ми беше казала, че няма стълби. Падам от горния на долния етаж! Цялата ми дясна половина на лицето беше натрошена. Загубила съм съзнание, едва когато съм видяла локвата с кръв. Д-р Чирков каза: &ldquo;Ти получи сътресение, което не ти размъти мозъка, Елке! Това те спаси!&rdquo; Закарали са ме в Правителствена болница и като се събудих, видях една разкошна градина. Викам: &ldquo;Къде ме закарахте вие, да не би да съм в рая?!&rdquo; Там фантастичните <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>пластични хирурзи направиха чудеса с мен<br /> </strong></span><br /> Но въпреки това дясната страна на лицето ми не е като лявата...<br /> <br /> <strong>- Министерският пост ви е донесъл още една неприятност - първите дни са ви открили тежко сърдечно заболяване...<br /> </strong>- Като станах министър и - бум - започва цялата лява страна да ме боли! Чувствах, че умирам - непрекъсната непоносима болка вляво! Мой приятел лекар ме преслуша и казва: &ldquo;Ма, Елке, ти си сърдечно болна!&rdquo; И ме вкараха в болницата. Като на министър, при д-р Чирков ми биеха едни специални обезболяващи инжекции. Като се прибави и татковата болест, астмата... Пуша от ученичка, разбих си сърцето! Срам ме е да ви кажа по колко кутии &ndash; третата разполовявах! Спрях да пуша, защото се засрамих от себе си. Чак изпраните ми дрехи миришеха на тютюн! <br /> А и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>много ми тежеше това да съм министър на културата! Страшно! Не съм за таз работа! <br /> </strong></span><br /> На баща ми също са му предлагали навремето и той викаше: &ldquo;Абе, аз съм литератор човек, какъв министър?!&rdquo; Никога не съм искала да бъда министър, исках просто да водя радикалдемократите, да продължа една семейна традиция. Затова, като заминавах за Полша, им казах: &ldquo;Бягам от вас, от вашата суета!&rdquo; <br /> <br /> А в Полша отстъпих посланическия пост на Александър Йорданов. Казах: &ldquo;Не ща нищо, оставете ме в посолството само да върша черната работа! Моят любимец и възпитаник Александър Йорданов &ndash; той ще бъде посланик! И Сашо стана много добър посланик. Амбасадор дьо Бюлгари. Вижте как звучи &ndash; точно като за Сашо! Той ми викаше: &ldquo;Не се дръжте като слуга в това посолство! Вие го създадохте!&rdquo; Ама аз как да си променя характера?! Останах си културно аташе &ndash; туй го мога! <br /> <br /> <strong>- И се отказахте?!<br /> </strong>- Усетих, че не съм за посланик! Казвам ви като на жена, да ми влезете в положението &ndash; аз трябваше да взимам заеми, за да си ушия всичките тези тоалети - хайде, няма нужда да падам чак до там! Близките ми полски приятелки ми казваха: &ldquo;Елке, внимавай, тука не си в България, това е Полша! Тука гледат елегантните жени, ще ти съберем пари и ще ти купим!&rdquo; Викам: &ldquo;Не ща, въобще не съм за посланик!&rdquo; Казвам ви, само заради тези пусти тоалети! Нито ми се обличаше, нито имах вкус да се облека, както се обличаха полякините!<br /> <br /> <strong>- Е, винаги сте се обличала добре!<br /> </strong>- Не, не, те много се докаросваха! С гердани, с чудесии. Не! Не отива това на една литераторка! Аз се обличах много притеснително &ndash; с черен панталон и отгоре да има черно и тъмносиньо! Знам, че не разбирам от моди и като не разбирам - внимавам. Страх ме е, че ще сгреша. И сега ходя тъй, както тогава.<br /> Затова Желю /президентът Желев &ndash; б. а/ ме разбра и ми вика: &ldquo;Айде, добре, ти наистина не ставаш - сега сме сами тук - не си за таз работа! Как ще управляваш на тоз терен, с тези елегантни полякини! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Много ми е жал за тебе!&rdquo; <br /> <br /> </strong></span>Няколко дена бях посланик и на никого не казвах.<br /> <br /> Не обичам суетата. Сега, като ми направиха това тържество при президента Плевнелиев за 80-тата ми годишнина, само си виках: &ldquo;Ох, дано сега не получа сърдечен удар! Дръж се, Елке, ще стане голям резил!&rdquo; Ще тупна точно в президентството! Добре, че синът ми беше до мен и ми тикаше в устата валидола. А като се наведе над мен президентът Плевнелиев, с такова интелигентно лице, а той е и красив, видя ми се като Ален Делон - спря да ми тупка сърцето! Казах го на глас там, всички го чуха: &ldquo;Леле, този човек е повече от Ален Делон!&rdquo; А синът ми пошушна: &ldquo;Млъкни, мамо, за резил ставаме!&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Вие ударихте едно рамо на сина си да започне бизнес преди години...<br /> </strong>- За да можем да купим много скъпата яхта, с която синът ми Веско и снаха ми Сърница пътуват - това е техният бизнес - ипотекирахме този апартамент за 80 хил. лв. Но яхтата е свръхлуксозна и пари даде и бащата на снаха ми, комунистът Анчо Карамихов /смях/. Обичам снаха си като дъщеря, защото той навремето я изгони от къщи още като ученичка, защото ходи със сина на една фашистка! Баща й е изключителен летец, много достоен и смел, но на тема комунизъм е откачен! Той мен после ме обикна, забрави, че съм антикомунистка...<br /> <br /> <strong>- Какъв е точно бизнесът на сина ви?<br /> </strong>- Разхождат богаташи от единия край на Атлантическия океан до другия! На яхтата готвят, шетат, мият - снаха ми всичко знае да прави, баща й така я е държал. Винаги се намира някой милионер, който да им каже: &ldquo;Искам да съм сам в яхтата, моля ви! Искам за парите, които ви плащам, да ме разведете навсякъде!&rdquo; Кой може сега да си плати цяла яхта и да пътува сам?! То не е яхта като яхта, а един пътуващ апартамент! На снимки само съм я виждала. Сега са всичките там.<br /> <br /> <strong>- Вашият син издаваше първото еротично списание &ldquo;Петък вечер&rdquo;. Вие също си го отнесохте за тази &ldquo;секс революция&rdquo; в началото на 90-те...<br /> </strong>- &ldquo;Петък вечер&rdquo; беше големият майтап! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Идеята беше моя, а аз нахендрих сина си<br /> </strong></span><br /> Аз го плащах, защото получавах огромна заплата като министърка. Преди съм била на даскалска заплата, не бях свикнала. Исках да се разкрепостим, да спрем да треперим над всяка дума. Да започнем да говорим за секса като за нещо, което ражда живот. Комунистите и по този повод ме плюха много.<br /> <br /> <strong>- Апартаментът, в който живеете, ви е наследствен и има интересна история... <br /> </strong>- Най-интересното, което не се знае от хората, е, че той е подарен на татко от първия му приятел - литературният критик Иван Радославов. Той дойде у нас, в апартамента на &ldquo;Фритьоф Нансен&rdquo;, и каза: &ldquo;Бай Георги, нямам нито един наследник, ти си ми най-близкият приятел, ще ти завещая апартамента си!&rdquo; Синът му починал като дете, внуци няма. Татко страшно се притесни: &ldquo;Как така ще ми подариш този огромен апартамент?!&rdquo; И той наистина е огромен &ndash; това е само част от него. В другата част имам квартирантка, и то не коя да е, а моя много любима журналистка &ndash; Добрина Чешмеджиева от телевизията. Видяла, че на този адрес се дава под наем и дойде. Много се зарадва, като ме видя. Защото аз не написах в обявата: &ldquo;Елка Константинова дава...&rdquo; Защото веднага ще започнат долни интриги. Добрина е чудесна, възпитание 6+, с парите от наема ще изплащам ипотеката, докато съм жива, пък, ако се наложи, после ще я поеме синът ми. <br /> А сметките си плащам сама. Имам голяма пенсия &ndash; 650 лв. чисти пари кой взема днес?! Моите колежки от института ги пенсионираха със 150 лв. Точно колкото да не умреш!<br /> <br /> <strong>- А сега да ви попитам покрай драмите в Синята коалиция, която се разпадна. Обвинявате ли за нещо Иван Костов?<br /> </strong>- Изцяло на негова страна съм. Иван Костов е много амбициозен. Блестящ финансист. Изключително интелигентен и хитър. Страшно мъчно ми е, като го ругаят! Той е много богат човек и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>влезе в СДС с всичките си огромни суми<br /> </strong></span><br /> Иван е колкото богат по наследство, толкова със широка душа и с твърди седесарски убеждения!<br /> <br /> <strong>- Чувала съм ви обаче да критикувате вашата съпартийка Надежда Михайлова...</strong> <br /> - Надежда Михайлова не я възприемам сериозно! Аз се излъгах с нея, а исках да я правя своя заместничка - да видите колко ми е малко акъла! Нямаше ден да не идва тук да ми докладва какво е свършила &ndash; страшно работлив човек, и интелигентен, но с изключително болни амбиции, едно суетно същество! Докато беше външен министър, имах огромното щастие да работя в Полша. Нямаше да я понеса тук!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong><u><strong>Още потресаващи житейски истории четете единствено във вестника на народа &quot;ШОУ&quot;<br /> </strong></u>