Съпротивата срещу готвените промени в Закона за храните, които предвиждат върху етикетите на бутилираните води да пише името на извора, от който е извлечена водата обслужва интересите единствено на две бутилиращи компании - една крупна и една по-малка такава, обяви преди дни бизнесменът Васил Стоименов от Съюза на безалкохолната промишленост. БЛИЦ потърси г-н Стоименов за повече подробности по горещата тема.
- Г-н Стоименов, как бихте коментирали тези плашещи твърдения, че имената на българските находища били частни търговски марки и не принадлежат на нацията?
 
Не сме очаквали, че платения антураж на нечии търговски  интереси ще  стигне до там да посяга и да се гаври с националното богатство, като   „пришива“ националните географски наименования на находищата на минерални води, като частна собственост. Тия хора явно няма да се спрат пред нищо, когато става въпрос за пари . Но според нас, когато става въпрос за национални ценности , нищо няма да им помогне! За съжаление някои медии насаждат упорито тези манипулации.
 
- Може ли за нашите читатели да обясните проблема и от къде идва той?
- Ще го обясня малко по достъпно защото темата е специфична. Търговската марка е индивидуална собственост, която отличава фирмите една от друга. Няма как една фирма да има индивидуални изключителни права върху името на дадено находище, защото то е национална собственост. В момента има по няколко производителя на находище Г. Баня, на Хисар и на Велинград и нито един от тях няма частни права върху името на находището. Да, всички те могат и са длъжни да използват името на находището без да са собственици на това словно наименование. И тъй като името на находището не може да бъде индивидуална собственост ,то това име, като словен израз не може да бъде частна марка по закон, слава Богу. За това тези фирми не могат да  имат изключителни права върху словните изрази на находищата.
 
- Да, но някои медии и социолози, обявиха че имената на находищата  са частни търговски марки и ние много сме им се радвали? Защо се прави това?
- На първо място искрено съжалявам онези , които са взели парите и дори не са прочели, какво точно означават словните съчетания, които наименуват находищата и дали те могат да бъдат  търговски марки - нещо, което е голям гаф.  Подведени или не те са участници в грозна манипулация на цялото общество по темата. Мога само да цитирам : „нa eтиĸeтитe нa бyтилĸитe минepaлнa вoдa дa cтoят нe имeнaтa нa мapĸи, ĸaтo нaпpимep "Гopнa бaня" или "Бaнĸя", a вмecтo тяx дa ca изпиcaни нaимeнoвaниятa нa нaxoдищaтa.“

По голяма глупост от това няма как да се сътвори, жалко за списвачите, защото Горна Баня, Банкя и т. н  са именно наименованията на находищата и те не са търговски марки! Пълен абсурд, който услужливо се разпространява от някои медии.

Прави се заради една компания, колкото и невероятно да звучи. Заради интереса на тази фирма трябва да се опорочи всичко и отхвърли законопроекта за храните и по специално раздел води. Ангажиран е сериозен ресурс по този повод. Дано депутатите да не се подадат на провокативните внушения, а да сравнят текстовете на проектозакона с текстовете на Директивата, нищо повече. Така ще разберат , че ги заблуждават тенденциозно.
 
- Какво променя Законът за храните в частта за водите?
- Проектозаконът не променя, а утвърждава и прилага Директивата. От действащата в момента Наредба за бутилираните води се запазва почти всичко в предложения Законопроект. Няма промяна  на  изискванията на Наредбата, а само се прецизира  терминологията, като се използва правилния термин „търговско описание“, който е взет от Директивата и регламентите на държавите членки Германия, Австрия, Ирландия и останалите, вместо сбъркания термин „търговско наименование“ (търговска марка). Разликата между ‚“търговско описание“ и „търговска марка“ е, че първото представлява географския произход и вида на водата и може да включва и търговската марка.
 
Искам да подчертая нещо много важно, което се прикрива старателно от браншовата организация АПБНБ, във връзка Нотификация 2016/0318, която „била безупречна“ относно техните предложения. С нотификацията Европейската Комисия отхвърля категорично определението за „търговско наименование“ , което от АПБНБ се опитаха да прокарат в Допълнителните разпоредби т.19 на законопроекта. Нотификацията потвърждава пълната несъстоятелност на твърдението, че „търговско описание“ и „търговска марка“ са едно и също нещо. Това фактически е основния спор и в момента между двете браншови организации. С нотификацията изцяло се подкрепя позицията на СБПБ и се отхвърлят манипулативните твърдения на АПБНБ.
 
- Може ли да се каже, че с някои промени ще настъпи хаос при бутилираните води и вместо да решава проблеми, законът ще създаде нови?
- Изключен е какъвто и да е хаос. Фирмите в България ще работят и занапред, както  и в момента, съгласно предвидените разпоредби в Законопроекта. Повтарям Законопроекта утвърждава сега действащото законодателство, като прилага термина „търговско описание“, други съществени промени няма. Нищо ново няма да се случи за производителите освен някои незначителни инвестиции на една или две фирми, които имат проблем с Директивата и се опитват да дискредитират  раздела на законопроекта с оглед запазване на техните  търговски интереси.
 
- Ще се бутилира ли минералната вода само под „търговска марка“ или ще се зачитат и имената на българските извори?
- Както обясних, европейското законодателство категорично не допуска етикетите на бутилираните води да се определят само с търговските марки на производителите. Марките могат да се поставят на етикетите , но задължително  имената на изворите или находищата са приоритет при етикетирането. Така, че искането  „търговското описание“ да бъде сведено до „търговско наименование или марка“, застрашава имената на българските извори и на практика означава те да бъдат заличени и заменени от търговски марки. Това са претенциите на АПБНБ изразени в комисиите на НС и пред медиите. Законопроектът не допуска това.
  
- Ще създаде ли объркване въвеждането на термина “извор”, който получава основна роля в етикетите?
- Терминът „извор“ се прилага от Директива 2009/54/ЕС . Този термин е формулиран ясно и с Решение на Европейския съд  С 207/14 и  затова няма никаква опасност някой в бранша да бъде заблуден от някаква неяснота около това понятие, още по малко експертите. Напоследък тенденциозно се спекулира с това понятие, като се нарочно се приравнява термина „извор“ със понятието „сондаж“, развивайки провокацията , че щяло да има “смяна на имената на находищата и изворите с имената или номерата на сондажите “. Нищо подобно, според европейското законодателство  „извор“ представлява подземното водно тяло , а не  сондажите на това подземно водно тяло. Това означава , че няма никаква опасност да бъдат преименувани находищата, които са подземни водни тела на минерални води,  които освен всичко са регламентирани и със списъци към Закона за водите.
 
- Кой би имал полза от премахването на традиционни, познати на българите търговски марки? Някои от тях са налагани с години...
- Законопроектът не заличава марките, запазва ги , защото те са изключителна собственост на стопанските оператори и марките остават на етикетите при изпълнение на изискванията на Директивата имената на изворите и находищата да бъдат изписвани с по голям шрифт. Както казах , така е и по настоящата Наредба за бутилираните води, чл. 24 и нищо не се променя. Почти всички производители ,  изпълняват европейските изисквания от години и има достатъчно примери за „съжителстване“ на етикетите на имената на находищата и търговските марки. Тези добри търговски практики продължават.
 
- Твърди се че не се спазва принципа - „едно находище – един бутилировач – едно търговско наименование”?
- Това не е принцип, това е анти принцип поради противоречието му с Директивата. Такъв „принцип“ няма, това е една от грубите провокации на АПБНБ. Нещо повече, ако бъде приет този „принцип“, това ще доведе до затваряне на  най старите фабрики в бранша. Слава богу такъв „принцип“, както посочих няма, нито в Директивата, нито в друг европейски нормативен документ. Директивата не ограничава броя на операторите до един за едно находище. Принципът е   „от едно находище  да се бутилира под едно търговско описание“.  Това се спазва и в момента, броят на операторите не се ограничава.
    
- Обслужват ли според вас частни интереси промените в закона?
- Обслужват се интересите на потребителите. Законът на 100% правилно транспонира  Директивата и затова няма как да обслужва нечии частни интереси. Противниците на прилагането на Директивата са тези, които искат да бъдат защитени частни интереси за сметка на потребителите. Искат да запазят своите порочни търговски практики, които са нарушение на закона и в момента.

Интервю на Ивайло КРАЧУНОВ

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ ПО ТЕМАТА В БЛИЦ!